Решение № 260045 от 18.02.2021, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер -11а 18.02.2021 год. Гр.Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,

На двадесети януари, две хиляди двадесет и първа година В публично заседание в следния състав

Председател: Кирил Градев

Секретар: Жанета Граматикова

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев

Търговско дело №564 по описа за 2019 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на „Алианц Банк България“АД – София, ЕИК ********* против Г.Д.Ж. от гр. Бургас за заплащане на сумата от 134 966,13 лв., представляваща главница по договор за кредит. Ищцовата страна сочи, че на основание договор за универсален ипотечен кредит № 25271 от 01.08.2007 г. е предоставила на ответника кредит в размер на 150 000,00 лв., като за срок от 36 месеца от подписване на договора е уговорено, че кредитът е в режим на овърдрафт, т.е. до 25.08.2010 г., след който срок и след подписване на допълнително споразумение, ще се трансформира в универсален ипотечен кредит. Уговорен е лихвен процент в размер на 6,9 %, формиран от БЛП за лева минус 1,2 пункта. Крайният срок на универсалния ипотечен кредит е 25.08.2022 г. С допълнително споразумение № 1 от 16.11.2007 г., считано от датата на подписването му, размерът на разрешения кредит се увеличава с 50 000,00 лв., като общата кредитна експозиция става 200 000,00 лв.

След изтичане на уговорения срок от 36 месеца на кредита в режим „овърдрафт“ е подписано допълнително споразумение № 2 от 26.08.2010 г. с което е удължен крайният срок за ползване на суми по разрешения кредит в режим на овърдрафт до 06.03.2012 г. След изтичане на удължения срок е подписано допълнително споразумение № 3 от 06.03.2012 г. съгласно което, с погасяване на сума в размер на 25 000,00 лв. по главницата на кредита, кредитната сделка ще бъде трансформирана от кредит в режим на овърдрафт в стандартен кредит с анюитетен погасителен план при условия, посочени в договора. Уговорен е 12-месечен гратисен период, през който да се плаща само лихва по кредита, считано от 05.04.2012 г. На 07.03.2012 г. е изготвен погасителен план и Ж. е извършвал плащания на дължимите месечни лихви по план. В уговорения едногодишен гратисен период, плащане по главницата не са правени. След изтичане на гратисния период, също не са започнали плащания за погасяване на главницата. На 10.05.2013 г. е подписано допълнително споразумение № 4 с което е уговорено преструктуриране на кредита, като се формира редовна главница в размер на 175 000,00 лв., като с 2. това споразумение на Ж. е даден нов дванадесет месечен гратисен период в който ще погасява само лихви. След изтичане и на този гратисен период – 09.05.2014 г., плащания по главницата отново не са започнали.

С допълнителто споразумение № 5 от 04.07.2014 г. падежиралата вноска за главница за м.юли е върната в редовност и формираната главница към датата на споразумението е 175 000,00 лв. Предоставен е нов 6-месечен гратисен период за главницата по кредита, през който да се плаща само лихва. На 21.01.2015 г. е сключено допълнително споразумение № 6 с което на кредотополучателя е предоставен нов 12-месечен тратисен период по главницата на кредита. С допълнително споразумение № 7 от 08.07.2015 г., банката е дала съгласието си, да отпадне като обезпечение по кредита първи по ред залог по реда на ЗЗД върху вземания на кредитополучателя от банката, произтичащи от договор за депозит „Алианц Комфорт“ № 2200000000560 от 03.08.2006 г. за 52 500,00 лв., като с част от сумата по депозита да се погаси предсрочно част от главницата по кредита. За обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по предоставения банков кредит, банката е приела залог по реда на ЗЗД върху вземания на кредитополучателя от банката, произтичащи от договор за депозит „Алианц Комфорт“ № 2200000000560 от 03.08.2006 г. за сумата от 165 000,00 лв. Договорът за залог обезпечава вземането на банката до учредяване на ипотека върху недвижими имоти, собственост на кредитополучателя, а именно поземлени имоти в землището на с.Прилеп, община Добрич с обща площ 27,168 дка.

През периода м.март 2016 г. до м.октомври 2019 г. няма постъпили суми за погасяване на задължението от страна на кредитополучателя. Банката е приела, че началната дата на предсрочна изискуемост е 17.05.2016 г. Въз основа на подадено от кредитора заявление за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е издадено разпореждане за незабавно изпълнение от 07.11.2016 г. по ч.гр.д. № 6763/2016 г. по описа на РС гр. Бургас по образувано заповедно производство. Ж. е обжалвал заповедта за незабавно изпълнение. С определение № 585 от 03.04.2017 г. по ч.гр.д. № 458/2017 г. по описа на БОС е отменено обжалваното разпореждане и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.

С депозиране на исковата молба е обявена предсрочна изискуемост на договора за кредит в размер на 134 966,13 лв., представляващ дължима главница, формирана от 78 бр. вноски за период от 05.03.2016 г. до 05.08.2022 г. от които 44 броя вноски падежирали вноски в размер на 76 134,96 лв. за период от 05.03.2016 г. – 05.10.2019 г. и 34 бр. вноски в размер на 58 831,17 лв за период 05.11.2019 г. до 05.08.2022 г.

Ищцовата страна претендира осъждането на ответника да заплати и дължимата законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и разноските по делото. Прилагат се писмени документи в 5 пункта.

Прави се искане за назначаване на ССчЕ със задачи, поставени в исковата молба. Пред съда исковата претенция се поддържа чрез процесуален представител – адвокат.

3.

Ответникът Г.Д.Ж. при условията на редовно уведомяване по чл.47 ал.5 от ГПК, представляван от адвокат и редовно връчена искова молба, депозира писмен отговор на исковата молба. Искът се оспорва като неоснователен, както по основание, така и по размер и се претендира отхвърлянето му изцяло. Оспорва се валидността на клаузите на чл.11, чл.11.1, чл.15, чл.16.1, чл.16.2, чл.17 и чл.18 от Договора за кредит, като неравноправни по смисъла на ЗЗП, респективно нищожни по смисъла на чл.143, т.9, т.10 и т.12 от ЗЗП. При условията на евентуалност, прави изявление за частично погасяване на ищцовата претенция, чрез прихващане на вземане на Ж. за недължимо платени възнаградителни лихви за периода в който кредитът е бил в режим на овърдрафт в размер на 6 988,23 лв.; за недължимо платени лихви по просрочена главница по кредита след трансформирането му в стандартен в размер на 152,86 лв., както и за недължимо платена неустойка по просрочени лихви след трансформиране на кредита в стандартен в размер на 3 186,53 лв. Прави искане за назначаване на ССчЕ със задачи, поставени в отговора на исковата молба и на допълнителната искова молба. Претендират се и разноските по делото.

Във връзка с направените възражения в отговор на исковата молба, ищецът е депозирал допълнителна исковата молба с искане за поставяне на допълните въпроси към експертизата. На допълнителната искова молба, ответникът представя отговор в който твърди, че кредитополучателя не е знаел за уговорения начин на промяна на първоначалния лихвен процент, както и че анексите са нищожни в цялост, тъй като липсва съгласие по съществени елементи на договорната връзка.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Не се спори по делото, че страните са обвързани с договор за универсален ипотечен кредит № 25271 от 01.08.2007 г. за предоставяне на банков кредит в размер на 150 000,00 лв. с краен срок 25.08.2022 г., като за срок от 36 месеца е в режим на овърдрафт, след което се трансформира в режим на стандартен универсален ипотечен кредит.

Не се спори и, че с допълнително споразумение № 1 от 16.11.2007 г. общата кредитна експозиция става 200 000,00 лв. от които 25 000,00 лв. платени на 05.03.2012 г., чрез превод от срочен депозит „Алианц Комфорт“ № 2200000000560 от 03.08.2006 г., като размерът на кредитната експозиция се редуцира до 175 000,00 лв. Безспорни са подписаните общо седем броя споразумения между кредитополучателя и банката, посредством които страните са преуреждали договорните си отношения.

Не се спори също, че кредитът в размер на 175 000,00 лв. е изцяло усвоен към 07.03.2012 г., като дължимата по овърдрафта сума е погасена, чрез преоформяне на дълга в ипотечен кредит. След приспадане на извършените плащания общо в размер на 40 033,87 лв., отнесени за погасяване на главница, размерът на неплатената главница към датата на последното плащане – 13.07.2015 г., според експертното заключение на

4. вещото лице, остава в размер на 134 966,13 лв. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем с депозиране на исковата молба.

Ответникът оспорва валидността на клаузите на чл.11, чл.11.1, чл.15, чл.16.1, чл.16.2, чл.17 и чл.18 от Договора за кредит, като неравноправни по смисъла на ЗЗП, като счита същите за нищожни на основание чл.143, т.9 ЗЗП.

Процесният кредит попада в обхвата на установената по ЗЗП защита, тъй като кредитополучателят – физическо лице, като страна по договора действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност и следователно има качество на потребител, съгласно установената легална дефиниция в § 13, т.1 ДР на ЗЗП.

В чл. 143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и неизчерпателно са изброени хипотезите, при които една клауза в договор, следва да се счита за такава. Според посочената разпоредба, неравноправна клауза в договор сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Граматичното и логическо тълкуване на нормата изисква да се приеме, че при направеното изброяване в т.1 до т.18, посочените в дефиницията три предпоставки за определяне на клаузата като неравноправна са налице. Законът презумира, че във всеки един от изброените случаи, клаузата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между задълженията на страните в потребителския договор. Преди да се обсъждат предпоставките по чл.143 ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за това, дали клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Това означава, че индивидуално уговорените клаузи не са нищожни, макар и да са неравноправни. В ал. 2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи, според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. При извършване на преценката, следва да се съобразят и изключенията, предвидени в чл.144 ЗЗП.

Съдът не споделя становището на ответника за неравноправност на клаузите от договора за банков кредит, предвид следното: Договорът за банков кредит по дефиниция е възмезден и именно уговорката за лихва е израз на възмездния му характер. Начинът и на формиране в годишен размер, не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на кредитополучателя по следните причини: Кредитополучателят при подписване на договора, принципно се е съгласил да бъде прилаган референтен лихвен процент, като базов при изчисляване лихвения процент по кредита.

Стойностите му, както е посочено в договора, са зависими от пазарните условия и следователно неизвестни, както за кредитополучателя, така и за кредитора.

Определянето на лихвите от страна на банката не може

5. да се счита непременно във вреда на потребителя и в полза на търговеца, само защото е определено едностранно. Като вредна за потребителя, би могла да се определи клауза, предвиждаща едностранна промяна на БЛП в посока само на увеличение и която, би довела до прекомерно обогатяване на кредитора в резултат на предварителна уговорка, какъвто настоящият случай не е. Ответникът възразява и срещу липсата на методика и математически алгоритъм за начина на формиране на лихвата. Такова задължение за банките обаче е въведено едва с чл.33а от Закона за потребителския кредит/ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 31.08.2010 г./ и не е съществувало към момента на сключване на договора – 01.08.2007 г. Изменението на лихвения процент е поставен в зависимост от пазарните условия, при които се извършва кредитната дейност на всяка търговска банка и която се регулират от Българската народна банка /ЗБНБ/. Регулирането се извършва посредством наредба, в която се определят задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат, методите на изчисляването им и условията на заплащане на лихви върху тях, както и на наказателни лихви. / Вж. Решение №77/22.04.2015 по дело №4452/2014 на ВКС, ГК, III г.о.//.