Определение № 39622 от 06.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39622 гр. София, 06.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110150979 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца „Й Б“ ЕАД за изменение на решение № 12466 от 13.07.2023 г. в частта за разноските. Отправя се искане в полза на ищеца да се присъди претендираното от него адвокатско възнаграждение, за което съдът е приел, че не следва да се присъжда.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от ответника Р. К. Р..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая съдът е сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските, направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Съдът намира, че в депозирана молба от 06.07.2023 г. е инкорпориран списък на разноските по смисъла на чл.80 ГПК, което е предпоставка за допустимост на искането за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на молителя разноски.

Съдът се е произнесъл с неприсъствено решение от 13.07.2023 г., с което е уважил предявените от ищеца искове и е присъдил в полза на ищеца разноски в размер на сумата 385 лв. за заповедното и 25 лв. за исковото производство, като е приел, че не следва да се присъжда претендираното адвокатско възнаграждение за исковото производство. В тази връзка са изложени мотиви, че в представената фактура е посочен начин на плащане – в брой, но не са ангажирани доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, с оглед на което такова не следва да се присъжда.

Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 1

6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.

Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В тази връзка съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представена е неподписана фактура от 04.07.2023 г., издадена от адв. Г. на „Й Б“ ЕАД, в която се сочи начин на плащане – в брой. Не е посочено, че плащането е направено в брой, както се поддържа от молителя, а единствено се сочи уговореният начин на плащане, т.е. как следва да бъде извършено то.

Не е представена разписка за получаване на сумата. Самата фактура също не съдържа изявление за получаване на сумата, удостоверено с подпис на издателя, за да се приеме, че в същата е инкорпорирана разписка. Във фактурата се съдържа поле „Стоката (услугата) получена на: 04.07.2023 г.“, което се отнася за посочените „стоки/услуги“ по фактурата – изготвянето на искова молба и процесуално представителство, т.е. за предоставянето на адвокатската услуга, а не за плащането на сумата. В този смисъл не може да се приеме, че фактурата доказва плащане на сумата.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца „Й Б“ ЕАД от 27.07.2023 г. по чл.248 ГПК за изменение на решение № 12466 от 13.07.2023 г. по гр.д. № 50979/2022 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл.248, ал.3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2