Решение № 42 от 06.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-27 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Андреева при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Елена Андреева Гражданско дело № 20211100115348 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от П. С. Н., против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл.142 ал.1 от НК, във връзка с водено разследване по ДП ЗМ № 2404/2016г. по описа на 05 РУ-СДВР, по което обвинение е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 131/2019г. по описа на СГС, НО, 7 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане на оправдателната присъда в сила – 29.11.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 22.05.2018г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство/ДП/ № 2404/2016г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№ 11725/2016г. по описа на СГП за извършено престъпление по чл.142 ал.1 от НК. Въз основа на внесен обвинителен акт срещу ищеца било образувано НОХД № 131/2019г. по описа на СГС, НО, 7 състав, приключило в присъда № 120/09.05.2019г., с която бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. По подаден протест от прокурор при СГП било образувано ВНОХД № 796/2019г. по описа на САС, като с решение № 390/17.10.2019г., постановено по същото дело, оправдателната присъда била потвърдена и същата влязла в сила на 29.11.2019г./уточнение, направено в последното по делото съдебно заседание/.

Твърди се, че вследствие на действията по повдигане и поддържане на необоснованото обвинение, от страна на ответника, на ищеца са причинени неимуществени вреди, намиращи се пряка причинно-следствена връзка с образуваното наказателно дело, продължило близо две години, като било уронено доброто име на ищеца, тъй като за всяка призовка от полицията или от съда научавали съседите му, които разбрали, че срещу него се води наказателно дело. Поддържа се, че в резултат на незаконното обвинение ищецът претърпял сериозно психическо и емоционално разстройство, преживял унижение и срам от гаврата с него, тъй като съседи, близки и роднини се съмнявали дали не е закоравял престъпник. Ищецът живеел в постоянен стрес дали няма да бъде осъден ефективно за нещо, 1 което не е извършил, срамувал се, че хората си мислели, че е способен да упражни насилие над майката на детето си и че то ще го възприеме като чудовище, а това би могло да повлияе на бъдещите им отношения. Прави се искане за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявения иск по основание и размер. Излага се, че по отношение на ищеца никога не е била изпълнявана най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, като взетата в хода на досъдебното производство е най-леката възможна такава, а именно „подписка“, независимо от тежестта на обвинението. Оспорва се наличието на описаните в исковата молба неимуществени вреди и че същите са настъпили в резултат от действията на ответника, както и че е налице причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение.

Излага се, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана за отношението на трети, странични за спора лица, спрямо ищеца и за това какъв е бил отзвука на разследването в обществото при липсата на официални изявления от страна на служители на Прокуратурата на Република България. Възразява се срещу твърденията на ищеца за причинени вреди от прекомерна продължителност на наказателното производство, тъй като общото времетраене на наказателния процес на досъдебната и съдебната фази е било в рамките на около две години, което е кратък и разумен срок, предвид тежестта на повдигнатото обвинение. Поддържа се, че претендираното обезщетение не съответства на принципа за справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, като размера е прекомерен.

Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Установи се по делото, че с постановление от 22.05.2018г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 2404/2016г. по описа на 05 РУ-СДВР за извършване на престъпление по чл.142 ал.1 от НК.

Въз основа на внесен в съда обвинителен акт е образувано НОХД № 131/2019г. по описа на СГС, НО, 7 състав, приключило с Присъда № 120/09.05.2019г., с която ищецът е признат за невиновен в това, че на 01.02.2016г. във времето между 18,00 часа до около 18,09 часа в гр. София, на ул.“Врабча“ преди кръстовището с ул.“Париж“ отвлякъл М.-Е.П.Б. – насила качил Б. в управлявания от него л.а.“Мерцедес“ с рег.№ ********, като издърпал с ръка тялото й през отворената предна дясна врата на автомобила, след което натискал главата на Б. към пространството между скоростния лост и контактния ключ и с автомобила транспортирал Б., противно на волята й, до бул.“Дондуков“, като е оправдан по обвинението за извършено от него престъпление по чл.142 ал.1 от НК.

Оправдателната присъда е протестирана от прокурор от СГП, като с Решение № 390/17.10.2019г., постановено по ВНОХД № 796/2019г. по описа на САС, НО, II състав, е потвърдена, а видно от приложената справка/л.59 от делото/ и доказателствата, съдържащите се в приложеното наказателно дело, присъдата е влязла в сила на 29.11.2019г.

От показанията на свид. Д. се установява, че същият познава ищеца от 1997г. като добър и отзивчив човек, като впоследствие разбрал, че срещу него се води дело за отвличане и бил учуден, защото бил уверен, че ищецът няма как да е направил това. След образуване на наказателното дело ищецът се променил – вече не бил спокоен, като преди, а бил изнервен, затворил се в себе си, а преди това бил жизнерадостен. Влошило се здравословното му състояние. Преди образуване на наказателното дело двамата приятели се виждали редовно – през ден, два или три, а след това на месеца веднъж, чували се по телефона, като ищецът споделял със свидетеля, че се чувства притеснен за делото. След образуване на наказателното дело ищецът се отдръпнал, като според свидетеля това се дължи на изпитваните притеснения да общува с хората. И след приключване на производството с оправдателна присъда ищецът не се бил отърсил от случилото се.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна и при съобразяване на 2 изложеното в исковата молба и възраженията на ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконни актове, действия и бездействия на правозащитните органи, изчерпателно посочени в закона.

Предпоставка за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи, е незаконността на техните действия, а в случая, предвид оправдаването на ищеца по повдигнатото му обвинение във връзка с разследване по ДП № 2404/2016г. по описа на 05 РУ-СДВР за извършване на престъпление по чл.142 ал.1 от НК с влязла в сила на 29.11.2019г. Присъда № 120/09.05.2019г., постановена по НОХД № 131/2019г. по описа на СГС, НО, 7 състав, потвърдена с Решение № 390/17.10.2019г. по ВНОХД № 796/2019г. по описа на САС, НО, II състав, тази незаконност е налице.

Безспорно е установено по делото, че вследствие воденото наказателно производство срещу ищеца, във връзка с извършени действия на длъжностни лица от прокуратурата, която го е привлякла в качеството на обвиняем за престъпление по чл.142 ал.1 от НК, на ищеца са били причинени неимуществени вреди, намиращи се в причинноследствена връзка с тези действия. Този извод се налага предвид обстоятелството, че при образуване на наказателно производство за тежко умишлено престъпление, каквото е това по чл.142 ал.1 от НК, върху психоемоционалната сфера на лицето се въздейства неблагоприятно, то има своите негативни преживявания на страх от осъждане, притеснения, безпокойства, неудобства, които представляват неимуществени вреди и подлежат на обезвреда, като размера на обезщетение следва да бъде определено по справедливост от съда. Посредством събраните гласни доказателства се установи по безспорен начин, че воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило негативно върху емоционалното му състояние - търпял е тревоги, стрес, имал е притеснения от неоснователното наказателно преследване. Същевременно с това, по делото не се доказа влошаване на здравословното му състояние – свидетелят, който даде показания, не знае от какво заболяване е страдал ищецът, като само предполага, че е имал диабет, а и свидетелят не притежава медицинско образование, за да може да извърши обективна преценка на здравословното му състояние. Ищецът не ангажира доказателства във връзка с твърденията си, че е било уронено доброто му име в обществото и че вследствие повдигнатото му обвинение съседи, близки и роднини са променили в негативна посока отношението си към него, поради което и обезщетение следва да му бъде присъдено само за вредите, за които по безспорен начин се доказа, че са настъпили и са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.

В случая, предвид тежестта на обвинението и с оглед извършените действия във връзка с разследването, съдът намира, че наказателното производство е приключило в разумен срок – ищецът е бил привлечен като обвиняем на 22.05.2018г., като е оправдан по повдигнатото му обвинение с влязла в сила на 29.11.2019г. присъда, постановена по НОХД № 131/2019г. по описа на СГС, НО, 7 състав, като от значение е и обстоятелството, че въпреки тежестта на повдигнатото му обвинение, по отношение на него е била взета найлеката мярка за неотклонение „Подписка“.

Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при иска по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на престъплението, за което ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем;

3 обстоятелството дали е бил привлечен в качеството на обвиняем за други престъпления; дали по някои от обвиненията е бил осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и др.

При определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди съдът следва да вземе предвид и съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и интензивността на причинените на ищеца морални болки и страдания от воденото наказателно производство, по което е бил оправдан и по отношение на които се събраха доказателства, че са в причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, като съобрази общата продължителност на наказателното производство по повдигнатото му обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, като взе предвид обстоятелството, че по отношение на него е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, като съобрази, че ищецът е неосъждан и няма данни срещу него да са водени други наказателни производства, както и че по време на цялото наказателно производство той е изпитвал неудобства, бил е притеснен от изхода на делото и се е чувствал несигурен, тревожел се е как ще приключи то и дали няма да бъде осъден за нещо, което не е извършил, намира, че сумата, достатъчна за репариране на причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди, като необходима и достатъчна за обезщетяването им възлиза на 2556,46 евро, с левова равностойност 5000лв. Съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България и официалния фиксиран курс на БНБ, сумата, която следва да бъде присъдена в полза на ищеца възлиза на 2556,46 евро, като за разликата над 2556,46 евро, с левова равностойност 5000лв., до 15 338,76 евро, с левова равностойност 30 000лв., иска за обезщетяване на причинените неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.