Решение № 6409 от 21.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8483/2024
- Вид
- Решение № 6409
- Подписан
- 21.11.2024
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Диана Василева
Цитирани разпоредби
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229 · Закон за електронните съобщения
- чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.345 ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 6409 гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Любомир В.ев
Членове:
Ваня Н. Иванова
Диана В.ева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир В.ев Въззивно гражданско дело № 20241100508483 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8483/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Йеттел България“ ЕАД ЕИК ******* гр.София срещу решение №20055125 от 26.08.2022 г постановено по гр.д.№5042/21 г на СРС , 49 състав , поправено с решение №20116545 от 21.02.2024 г по същото дело , в частта , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.229 ЗЕС , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че К. В. Д. ЕГН ********** от гр.София му дължи разликата над 24,95 лева до пълния предявен размер от 89,82 лева -лизингови вноски за периода от 25.08.2016 до 24.01.2017 по Договор за лизинг с предпочетен номер +*******; разликата над 19,18 лева до пълния предявен размер от 210,98 лева-лизингови вноски за периода от 25.08.2016 до 24.10.2016 по Договор за лизинг с предпочетен номер +******* ; разликата над 9,95 лева до пълния предявен размер от 45,77 лева-лизингови вноски за периода от 25.08.2016 до 24.10.2016 г по Договор за лизинг с предпочетен номер +******* ; сумата от 192,29 лева-неплатени абонаментни такси и използвани услуги , от която 53,96 лева -неплатени абонаментни такси за отчетен период от 25.08.2016 до 24.11.2016 г по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* ; сумата от 13,44 лева -неплатена абонаментна такса и използвани услуги за периода от 25.08.2016 г до 24.09.2016 г по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******, 72,17 лева -неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 1
25.08.2016 до 24.11.2016 по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* ; 19,87 лева - неплатени абонаментни такси за отчетен период от 25.08.2016 до 24.09.2016 г по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер+******* и 32,85 лева -неплатени абонаментни такси за отчетен период 25.08.2016-24.11.2016 по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* ; ведно със законната лихва от 08.03.2019 г до окончателното заплащане на сумите ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение от 27.03.2019 по ч.гр.дело №13797/2019, СРС, 49 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Абонаментните такси се дължат по силата на подписаните договори и споразумения .
Ответникът не е възразил , че е ползвал мобилни услуги . Настъпила е предсрочна изискуемост на лизинговите вноски по договорите за лизинг. Отделно е настъпил падежа на всички лизингови вноски и устройствата не са върнати .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Издаването на фактури от ищеца не доказва предоставяне на мобилни услуги .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 07.10.2022 г и е обжалвано в срок на 12.10.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете / обжалваната част/ СРС е приел , че по делото няма доказателства , че мобилните услуги са реално предоставени. Издадените фактури и сметки нямат доказателствена сила . Не е установено по делото ответникът да е неизправна страна .
Лизинговите вноски за периода от 25.08.2016 до 24.01.2017 по Договор за лизинг с предпочетен номер +******* са на стойност 24,95 лева . Лизингови вноски за периода от 25.08.2016 до 24.10.2016 по Договор за лизинг с предпочетен номер +******* са на стойност 19,18 лева . Лизинговите вноски за периода от 25.08.2016 до 24.10.2016 г по Договор за лизинг с предпочетен номер +******* са на стойност 9,95 лева.
Решението на СРС частично неправилно .
Преди всичко в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил , че му е бил 2 предоставен достъп до мобилната мрежа на ищеца и че са извършвани електронни съобщителни услуги по смисъла на §1 1 т.17 от ДР на ЗЕС . Абонаментните такси се дължат на ищеца независимо дали е имало потребление на услуги за периода от страна на ответника . Същите на стойност 168,07 лева и не е необходимо да бъдат доказвани със СТЕ.
Обратното важи за стойността на предоставените мобилни услуги . Последните се твърди от ищеца , че са били на стойност 24,22 лева , но не са доказани по делото . Следователно решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която искът за абонаментни такси и използвани услуги е отхвърлен за сумата от 168,07 лева абонаментни такси / и искът да се уважи/ и да се потвърди в частта за разликата над тази сума до 192,29 лева или за 24,22 лева .
По отношение на лизинговите вноски първоинстанционният съд не е съобразил , че същите са претендирани от ищеца не за период от време , а за „отчетни периоди“ т.е. „начислени накуп“ до изтичане срока договора . По делото не се доказа от ответника да е върнал устройствата . Всички лизингови вноски , включително и според уточнението от 04.03.2022 г са с настъпил падеж , защото договорите за лизинг са от 2016 г , а сроковете им са 23 месеца т.е. договорите са били изтекли още към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение . Следователно исковете за лизингови вноски са основателни и след частична отмяна на решението на СРС в тази част , исковете трябва да се уважат . Следва да се посочи и законосъобразната правна квалификация на исковете за лизингови вноски , която е по чл.345 ал.1 ТЗ във вр. чл.232, ал.2 ЗЗД .
С оглед изхода на спора ищецът има право на по-високи по размер разноски пред СРС , както и на част от разноските пред СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20055125 от 26.08.2022 г постановено по гр.д.№5042/21 г на СРС , 49 състав , поправено с решение №20116545 от 21.02.2024 г по същото дело , в частта , с което са отхвърлени исковете на „Йеттел България“ ЕАД ЕИК ******* гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.229 ЗЕС , чл.79 ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че К. В. Д. ЕГН ********** от гр.София му дължи : разликата над 24,95 лева до пълния предявен размер от 89,82 лева -лизингови вноски 25.08.2016 до 24.01.2017 по Договор за лизинг с предпочетен номер +*******; разликата над 19,18 лева до пълния предявен размер от 210,98 лева-лизингови вноски за периода от 25.08.2016 до 24.10.2016 по Договор за лизинг с предпочетен номер +******* ; разликата над 9,95 лева до пълния предявен размер от 45,77 лева-лизингови вноски за периода от 25.08.2016 до 24.10.2016 г по Договор за лизинг с предпочетен номер +******* ;
168,07 лева -неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* ; по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с 3 предпочетен номер +*******, по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* ; по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер+******* и по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* ; ; ведно със законната лихва от 08.03.2019 г до окончателното заплащане на сумите ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение от 27.03.2019 по ч.гр.дело №13797/2019, СРС, 49 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на „Йеттел България“ ЕАД ЕИК ******* гр.София , които искове са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.345 ал.1 ТЗ във вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.229 ЗЕС във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД , че К. В. Д. ЕГН ********** от гр.София му дължи : разликата над 24,95 лева до пълния предявен размер от 89,82 лева -лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +******* до изтичане срока на договора ; разликата над 19,18 лева до пълния предявен размер от 210,98 лева-лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +******* до изтичане срока на договора ; разликата над 9,95 лева до пълния предявен размер от 45,77 лева-лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +******* до изтичане срока на договора ;
168,07 лева -неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* ; по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******, по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* ; по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер+******* и по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* ; ведно със законната лихва от 08.03.2019 г до окончателното заплащане на сумите ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение от 27.03.2019 по ч.гр.дело №13797/2019, СРС, 49 състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС , в частта , в която е отхвърлен иска на „Йеттел България“ ЕАД ЕИК ******* гр.София / предишна фирма „Теленор България“ ЕАД/ , който иск е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.229 ЗЕС , чл.79 ал.1 ЗЗД , че К. В. Д. ЕГН ********** от гр.София му дължи разликата над 168,07 лева до предявения размер от 192,29 лева мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* ; по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*******, по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* ; по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер+******* и по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение от 27.03.2019 по ч.гр.дело №13797/2019, СРС, 49 състав .
4
ОСЪЖДА К. В. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Йеттел България“ ЕАД ЕИК ******* гр.София допълнително сумата от 460,56 лева разноски пред СРС и в заповедното производство и 593,75 лева разноски пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5