Решение № 85 от 07.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Пазарджик, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500499 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С решение №188/17.05.2024 г. по гр.д.№1352/2023 г. по описа на РС – Велинград е отхвърлен предявения от ЕТ „Химбеере-А.Г.“, ЕИК 203205254 със седалище и адрес на управление гр.Велинград, Индустриална зона, ул.„Георги Кирков“ против Община Велинград, ЕИК 000351580, гр.Велинград, бул. „Хан Аспарух“ №35 иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че Община Велинград дължи на ЕТ „Химбеере - А.Г.“ сумата 12 000 лв., представляваща обща стойност на извършени услуги за отглеждане на безстопанствени животни въз основа на Договор за услуга М *** от 22.02.2016 г. по фактура №*********** от 11.01.2022 г., фактура №********** от 14.02.2022 г., фактура №********** от 17.03.2022 г., фактура №*********** от 14.04.2022 г., фактура №********** от 16.05.2022 г., фактура №*********** от 15.06.2022 г., за които е 1 издадена заповед за изпълнение №525/03.11.2023 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1065/2023 г. на РС – Велинград.

Решението се обжалва с въззивна жалба от ЕТ „Химбеере-А.Г.“ чрез адв. С. М. с твърдения, че е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Необосновано първоинстанционният съд приел, че на 17.06.2021 г. Община Велинград, въз основа на запорно съобщение превела сумата от 10 000 лв. в полза на ТД на НАП, като твърди, че по делото липсвало приложено запорно съобщение до ответната община от приходната администрация, въз основа на което общината да изпълни запора. Представено било запорно съобщение от 05.07.2022 г. за сумата от 30 000 лв., но не и запорно съобщение от 17.06.2022 г. за сума от 10 000 лв.

На следващо място се твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като съществували неясноти относно погасените от Община Велинград парични задължения, с оглед разпоредбата на чл.76 ЗЗД, но съдът не се произнесъл в тази насока и не допуснал исканата съдебно-счетоводна експертиза. Било установено, че ответникът бил в забава по отношение на всички издадени фактури, поради което при извършваното плащане е погасил първо лихвите за забава от най-старите към по-новите, след което погасил в недостатъчна степен главницата.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приел, че лихвите за забава не били изискуеми.

Формулирано е искане да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения иск. Прави доказателствени искания: 1/На основание чл.190 ГПК да се задължи ответникът да представи запорно съобщение от 12.06.2021 г., въз основа на което е извършен преводът от 10 000 лв. в полза на НАП; 2/ да се допусне съдебно-счетоводна 2 експертиза, която да отговори на формулирани във въззивната жалба въпроси.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание, жалбоподателят ЕТ „Химбеере – А.Г.“, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.М., който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание, ответната страна Община Велинград, редовно призована, не се явява и не се представлява.

С протоколно определение №560/24.10.2024 г., постановено по настоящето дело, съдът е отказал да уважи направените доказателствени искания.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и отговора, и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството пред РС – Пазарджик е образувано по предявен иск по реда на чл.422 ГПК от ЕТ „Химбеере- А.Г.“, ЕИК 203205254 против Община Велинград за установяване съществуването на вземания на ищеца за сумата 12 000 лв., представляваща общата стойност на извършени услуги за отглеждане на безстопанствени животни въз основа на Договор за услуга М *** от 22.02.2016 г. по фактура №*********** от 11.01.2022 г., фактура №********** от 14.02.2022 г., фактура №********** от 17.03.2022 г., фактура №*********** от 14.04.2022 г., фактура №********** от 16.05.2022 г., фактура №*********** от 15.06.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №525/03.11.2023 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№1065/2023 г. на РС — Велинград, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по в съда до окончателното плащане на вземането.

3

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен договор за услуга М *** от 22.02.2016 г., съгласно който се ищецът се задължил временно да приютява и отглежда безстопанствени животни, включително и да маркира същите срещу възнаграждение в размер на 2 000 лева с ДДС, платимо до 20-то число на месеца, следващ месеца на представяне на данъчна фактура.

Договорът бил сключен за срок от пет месеца от 22.02.2016 г., или до сключване на нов договор след проведена обществена поръчка.Твърди, че договорът продължил да обвързва страните и след 22.02.2016 г, тъй като Община Велинград не сключила нов договор след обществена поръчка и приемала без възражения издаваните от ищеца данъчни фактури в изпълнение на задълженията му, като изпълнител по договора. Твърди, че за периода от 22.02.2016 г. до 31.12.2022 г. са издадени общо 78 фактури, които били осчетоводени от Община Велинград, с общ размер на задълженията по издадените фактури от 156 000 лева. По тях ответникът извършил плащания общо на 54 000 лв. За последните задължения за извършената работа били издадени фактури *********** от 11.01.2022 г.; № ********** от 14.02.2022 г.; №********** от 17.03.2022 г.; № *********** от 14.04.2022 г.; №********** от 16.05.2022 г. и №*********** от 15.06.2022 г.

Излага, че при извършваните от Община Велинград плащания по договора не били посочвани кои фактури и задължения по тях се погасяват, поради което и на основание чл.76 ал.1 и 2 от 33Д били погасявани първо най-старите задължения в следната поредност разноски, лихви и главници.

Твърди, че на 07.07.2022г Община Велинград, в качеството й на трето задължено лице, получила запорно съобщение от ТД на НАП върху вземанията на ищеца по договора до размера на 30 000 лева, която сума и била преведена, но в преводното нареждане от Община Велинград към ТД на НАП отново не било посочено задълженията по 4 кои фактури се плаща в полза на приходната администрация. Общият сбор на погасените от ответника в полза на ищеца задължения по договора възлизал на общо 84 000 лева /54 000 лева заплатени по фактури и 30 000 лева по запорното съобщение/, която сума се явявала недостатъчна да погаси всички суми по издадените фактури и акцесорните към тях лихви за забава.

Твърди, че не е получавал нарочно и изрично волеизявление от Община Велинград, вземанията по кои фактури се погасяват, поради което и по отношение на сумата от 30 000 лева следвало да се приложи разпоредбата на чл.76 ЗЗД, доколкото били налице множество еднородни и изискуеми задължения. Не бил уведомен за извършвано прихващане с насрещни вземания на ответника към него, а и нямал задължения към Община Велинград, които да могат да се прихванат с дължимите суми по договора за услуга.

Счита, че ответникът дължи сумите по следните данъчни фактури с №*********** от 11.01.2022 г., №********** от 14.02.2022г., №********** от 17.03.2022 г., № *********** от 14.04.2022 г., № ********** от 16.05.2022 г. и №*********** от 15.06.2022 г., всяка от които от по 2 000 лева с ДДС, като приети без възражения и непогасени към момента.

Т в ъ р д и , че се снабдил със Заповед за изпълнение №525/03.11.2023 г. за сумата от общо 12 000 лв. по процесните фактури. След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК от длъжника в заповедното производство бил предявен настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането по процесната заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на вземането.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Община Велинград оспорва 5 основателността на иска.

Не оспорва възникналото облигационно отношение между страните по сключен договор №2***/22.02.2016 г., с предмет:

„Временно приютяване и отглеждане на безстопанствени животни по смисъла на глава пета от Закон за защита на животните, в това число и маркировка“, за срок от пет месеца или до сключване на договор след проведена обществена поръчка. Не оспорва, че по силата на сключения договор ответникът се е задължил да заплаща на ищеца месечното възнаграждение за извършване на услугата в размер на 2 000лв. с включен ДДС. Оспорва твърденията, че са извършени плащания само на 54 000 лв. Твърди, че изпълнение на процесния договор в периода от м. януари 2016 г. до м. май 2022 г. Община Велинград е платила общо сумата от 54 000 лв. Поддържа, че всички представени от жалбоподателя фактури са осчетоводени и изцяло заплатени от ответника. Твърди, че на 07.07.2022 г. в изпълнение на запорно съобщение изх.№C******************/05.07.2022г. за наложен запор от ТД на НАП Пловдив по изп.д.№2160082763/2016г. върху вземанията на ЕТ „Химбеере - А.Г.” от Община Велинград, в качеството й на трето задължено лице, по сметка на публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив,офис Пазарджик била преведена сумата от 30 000 лв. за погасяване на публични задължения на ЕТ „Химбеере-А.Г.“ в същия размер. Впоследствие ответникът прихванал тази сума към дължимите на ЕТ „Химбеере-А.Г.“ по договор №***/22.02.2016 г. незаплатени задължения по 15 бр. фактури с №2*********** до № 2*********** вкл., както и по фактури с №************/19.04.2021 г.,

**********/15.06.2021 г.,

***********/21.07.2021 г.,

**********/20.08.2021 г.,

***********/23.09.2021 г.,

***********/21.10.2021 г.,

***********/19.11.2021 г., ***********/13.12.2021 г.

Твърди, че към 02.11.2023 г. Община Велинград нямала непогасени задължения по договор № ***/ 22.02.2016 г.

6

Последните 15 бр. фактури били платени по сметка на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик. Фактури №************/17.02.2020 г.,

**********/20.02.2020 г.,

***********/25.02.2020 г. и

***********/22.04.2020 г. също били платени на 17.06.2021 г. по сметка на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик. В счетоводството на общината не била представена фактура №***********/25.08.2018 г., поради което за нея липсвало плащане.

Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

За изясняване фактическата страна по спора е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

Пазарджишкият окръжен съд, за да се произнесе взе в предвид следното:

По делото няма спор, че между страните е възникнало облигационно отношение въз основа на договор за услуга №96/22.02.2016 г., съгласно който ищецът се е задължил временно и възмездно да приютява и отглежда безстопанствени животни по смисъла на глава пета от ЗЗЖ, в това число да ги маркира, а ответникът да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 2 000 лв. с включен ДДС. Плащането на възнаграждение по договора е следвало да бъде извършвано до 20-то число на следващия месец, считано от датата на сключване на договора, срещу представена от изпълнителя фактура. Договорът е сключен за срок от пет месеца, считано до подписването му, или до сключване на договор след проведена обществена поръчка.

Не е спорно и че след изтичане на петмесечния срок договорът е продължил да обвързва страните, тъй като обществена поръчка за възлагане на дейността по приютяване и отглеждане на безстопанствените животни, не се твърди да е проведена.

Установява се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че за периода от 22.02.2016 г. до 01.11.2023 г. – датата, на 7 която е подадено заявлението по чл.410 ГПК, са издадени 78 броя фактури на обща стойност 156 000 лв., които са включени в дневниците за продажби и в справките декларации за съответните месеци и за тях е начислен и внесен в бюджета дължимия ДДС. В счетоводството на ответника са отчетени 77 броя фактури на стойност 154 000 лв., които са включени в дневника за покупки и в справките декларации за съответния месец и е използван данъчен кредит в размер на 333,33 лв. месечно по осчетоводените фактури.

Разпечатката съдържа 52 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16ad2e69-b1e2-4404-90cb-361e7d258e03