Решение № 900 от 25.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Пловдив, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330204067 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7345595, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на П. Р. Д., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева.

Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния му представител, прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и неправилен, като излага конкретни доводи за това. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

1

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателката П. Р. Д. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за това, че на 26.11.2022г. в 13:05 часа в с.Песнопой, общ.Калояново, обл.Пловдив, ул.“1-ва“ до дом № 7, с посока на движение от гр.Баня до с.Песнопой при управление на лек автомобил „Ауди А8 Л“ с рег.№ *** и при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч и отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача било извършено нарушение за скорост. Моторното превозно средство се движело с 67 км/ч, при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч., което представлявало превишение от 17 км/ч. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M №511.

Посочено е в ЕФ, че било извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателката като собственик на лекия автомобил била наложена глоба в размер на 50 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, гласните доказателства – показанията на св.Н. И. Д., както и от заключението на изготвената по делото съдебнотехническа експертиза.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

След преценка на събрания доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да бъде изменен, поради дадена неправилна правна квалификация на нарушението.

Това е така, доколкото посочената в ЕФ квалификация чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е относима към нарушаване на специално ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, различно от общите ограничения на скоростта, уредени в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Действително от заключението на изготвената по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че в чертите на населеното място е наличен знак В26, но видно от писмо изх.№ 2

1100-279/08.01.2024г. на Община Калояново пътен знак В26 е поставен ведно с пътни знаци В24 и Т17 на основание Констативен протокол от 10.07.2023г. и Констативен протокол от 21.07.2023г., т.е. посочените пътни знаци, включително В26 са поставени след датата на нарушението /26.11.2022г./ и към момента на деянието стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, не е била различна от посочената в чл.21, ал. 1 от ЗДвП.

Същевременно фактите, така както са описани в ЕФ, а именно допуснато от лек автомобил „Ауди А8 Л“ с рег.№ *** превишение на общото ограничение на скоростта - 50 км/час в населено място сочат, че приложимата правна норма в случая е именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, за нарушението на която е следвало да бъде санкциониран нарушителя. В подкрепа на този извод е неоспореното от страните заключение на горепосочената съдебнотехническа експертиза, в което е посочено, че процесният автомобил е навлязъл след знак Д 11 на 150 м., както и данните от съставения за случая Протокол за използване на АТСС по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., от който е видно, че контролът е осъществен в с. Песнопой, ул. "1-ва" до дом № 7, по отношение на който пътен участък е важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ ч., като липсва отбелязване скоростта на движение да е била ограничена с конкретен пътен знак, указващ друга скорост, различна от общо установената скорост за движение в населено място към датата на нарушението. Следва да се посочи, че пътен знак Д 11, който е отбелязан във съставения протокол по чл.10 от Наредбата е пътен знак със специално предназначение и указва начало на населеното място, но не е забранителен знак.

Дадената погрешна правна квалификация на деянието в обжалвания ЕФ обаче не е основание за отмяната му, доколкото на районният съд е предоставено правомощието да преквалифицира деянието при надлежно изложени в санкционния акт факти, по които нарушителят е реализирал своята защита. В тази насока са задължителните указания на ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. Такъв е разглеждания казус, доколкото в ЕФ са описани всички съставомерни факти, водещи до категоричен и безспорен извод за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при което деяние е нарушено общото ограничение на скоростта в населено място, а именно 50 км/час.

3

Предвид на това настоящият състав следва да упражни правомощията си съгласно горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС, като преквалифицира извършеното деяние от нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП в такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Правилно е било преценено, че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката Д., която съгласно справка от Централна база-КАТ е собственик на процесното МПС. От данните по делото не се установява санкционираното лице да се е възползвало от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и в 14дневен срок от получаването на ЕФ да е предоставило в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, което не се оспорва от въззиваемата страна и жалбоподателя.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП спрямо жалбоподателката е бил издаден ЕФ, доколкото нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" или "отнемане на контролни точки", а единствено налагане на административно наказание "глоба".

Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, който съответства на утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити, изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Ввъзражението на процесуалния представител на жалбоподателя, наведено в съдебно заседание пред настоящата инстанция, че ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 39, ал. 4, вр. с ал. 2 от ЗАНН, не се споделя от съда. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава ЕФ. В нормата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН няма посочен необжалваем минимум. Чл. 39, ал. 2 от ЗАНН урежда реда за налагането на глоби на местонарушението при маловажни 4 случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган.

Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който не е ЕФ и която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50 лв., е необжалваема, но само в случай, че нарушителят е съгласен да заплати глобата. Съответно, за да настъпи необжалваемост е необходимо да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба, в хипотезата на маловажен случай, каквито данни няма по случая, доколкото обществената опасност на конкретното нарушение не се отличава с по-ниска, а с типична за този вид нарушения обществена опасност.

Противоречието при тълкуването на разпоредбата по чл. 39, ал. 4 от ЗДвП се дължи на използваната формулировка "могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2". Тази формулировка е юридически непрецизна и безкрайно неясна, най-малкото доколкото в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН /във всичките й редакции/ никога не се е съдържало правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение на Конституционен съд № 1/2012 г. (ДВ, бр. 20/2012 г.) се е съдържало в съвсем различни разпоредби - чл. 59, ал. 3 от ЗАНН и чл. 189, ал.

13 от ЗДП. Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл. 39, ал. 1 от ЗАНН и на фишовете по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл, в чл. 39, ал. 3 от ЗАНН изрично е предвидено, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел.

На следващо място, действителната воля на законодателя при тълкуването на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се установява при съобразяване на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП /със сигнатура 054-0184 по описа на Народното събрание на РБ/, с който в позитивното ни право едновременно са въведени както институтът на ЕФ, така и нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. В мотивите изрично е посочено: недостатък на съществуващата нормативна уредба към 2011 г. е, че предвижда възможност при административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, контролните органи да използват 5 облекчен ред за санкциониране на дееца чрез фиш само, ако нарушението представлява маловажен случай и размера глобата е до 50 лв.; констатирано е, че тази нормативна уредба не отговаря на обществената необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДП; констатирано е още, че целта на законопроекта е да предвиди възможност овластените за това контролни органи да налагат глоби с фиш над размерите, до които това е било възможно до този момент.

От гореизложените мотиви е видна законодателната воля нормата на чл.

39, ал. 4 от ЗАНН да има "овластитителен характер", т. е. да предостави възможност на контролните органи да санкционират нарушителите по опростената процедура /в случая с ЕФ/, дори размерът на наложената глоба да надхвърля 50 лв.

Нормата обаче по никакъв начин не ограничава възможността ЕФ да се издават и когато се налагат глоби, по-малки или равни на 50 лв.

Следва да се вземе предвид и друго, след Решение на Конституционния съд № 1/01.03.2012 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП, предвиждаща необжалваем минимум, е отменена и разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, също предвиждаща необжалваем размер на глобите. Следователно към настоящия момент в действащото право липсва определен необжалваем размер на наказание и съответно необжалваем минимум. След като липсва необжалваем минимум, то разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН не може да бъде приложена и няма практическо приложение към момента.