Решение № 309 от 18.12.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Враца, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500166 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 1203/20.2.2025 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, с ЕИК *** от *** (столица) правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А. клон България“, ЕИК *** - ответник в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 17.2.2025 г., чрез процесуалния си представител юрк. Д. К. против Решение №23/20.1.2025 г. г. на Районен съд - Бяла Слатина, Гражданско отделение 1-ви състав по гр.д. 766/2024 по описа на Районен съд - Бяла Слатина, което не е изменено в частта за разноските с Определение №212 от 10.3.2025 г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. М. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: *** (столица), чрез В. В. М. от АКПерник, и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** (столица) правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А. клон България“, ЕИК ***, че на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключеният между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А. клон България“, ЕИК ***, Договор за потребителски паричен кредит № CARU ***/04.11.2019г. е НИЩОЖЕН поради противоречие със закона.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. М. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: *** (столица), чрез В. В. М. от АКПерник, НЕ ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** (столица) – правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А. клон България“, ЕИК ***, сумата в размер на 50,00лв./петдесет лева/, предявена 1 като частичен иск от сумата в размер на 1618,08лв лв./хиляда шестстотин и осемнадесет лева и осем стотинки/ поради нищожност на Договор за потребителски паричен кредит № CARU ***/04.11.2019г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** (столица) – правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А. клон България“, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: *** (столица), чрез В. В. М. от АКПерник, сума в размер от 434,72лв. / четиристотин тридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** (столица) – правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А. клон България“, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. М. от АК-Перник, със съдебен адрес:

*** (столица), сума в размер от 760,00лв. / седемстотин и шестдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на В. М. Й., ЕГН **********, безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Оспорва като неправилен извода на съда, че шрифтът на документите, засягащи застраховката бил значително по-малък от този на договора", като същевременно на края на абзацът решението, съдът заявява „ето защо съдът намира, че договорът е недействителен и на това основание" - нарушава разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Твърди, че такива твърдения не са направени от ищеца по делото, че размерът на шрифта по някакъв начин му е попречил да възприеме и разбере правата и задълженията си по процесния договор за кредит. Освен това доказването на размера на шрифта било в тежест на ищеца и следвало да бъде указано в доклада по делото, изготвен от съда.

Такова възражение за размер на шрифта било бланкетно и не следвало изобщо да бъде обсъждано.

Твърди, че дори и да се приеме, че размерът на шрифта в застрахователния сертификат е бил под 12 същото било ирелевантно, тъй като за сключването на застрахователния договора не са приложими разпоредбите на ЗПК.

Твърди, че ако се изследва нищожност на застрахователния договор като страна по делото следвало да се конституира и застрахователя по делото и като не го е конституирал първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение.

Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че липсвала каквато и да е факултативност на елемента застраховка. Излага, че видно от стандартния европейски формуляр липсва изискване за сключване на договор за застраховка като предпоставка за сключване на договора за кредит. Поддържа, че сключването на застраховката било по желание и избор на кредитополучателя, който избрал получаването на допълнителна незадължителна услуга.

Твърди, че част от сумата по договора за кредит е ползвана от кредитополучателя за заплащане на застрахователната премия по застраховката за защита на плащанията. Според жалбоподателят отпуснатата със сумата главница от 405 лв. не било разход по кредита, а част от главницата по договора за кредит.

Освен това кредитополучателят има правото по застрахователния договор да прекрати застрахователния договор и да получи стойността на неизползваната заплатена застрахователна премия.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Не претендира направените разноски.

2

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата В. М. Й. , с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес: *** (столица) - ищец в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №2473 от 10.4.2025 г., по описа на Районен съд - Бяла Слатина, подаден директно в регистратурата на съда на 10.4.2025 г. чрез процесуалния си представител адв.В. В. М. от АК-Перник, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Твърди, че правилно първоинстанционният съд е установил, че присъединяването на потребителя към съществуващите застрахователни програми е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи.

Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е установил, че независимо, че в договора за кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, този факт е лишен от правно значение за преценката на съда, тъй като преценката е обусловена и от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор.

Позовава се, че съобразно цитирана в отговора на въззивната жалба съдебна практика силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии и такса ангажимент в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Невключването дори на един от тези разходи в калкулацията на ГПР е достатъчно основание да бъде обявен договора за недействителен.

Сочи, че първоинстанционният съд не бил задължен да назначи съдебна експертиза за установяване на размера на шрифта.

Поддържа, че щом застрахователната премия е включена в договора за кредит, то тя няма как да се тълкува като нещо различно от него и да не е част от договора за кредит, поради което важат същите правила по ЗПК;

Оспорва възражението във въззивната жалба, че било недопустимо формирането на мотиви за действителността на застрахователния договор без участието на застрахователната копания по делото. Твърди, че произнасянето е допустимо и правилно тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл относно действителността на застрахователния договор, а само досежно действителността на договора за кредит, като неправилно и подвеждащо жалбоподателят твърди, че това се отнася за застрахователния договор;

Поддържа, че минималният размер на шрифта от 12 съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК се отнася за всички елементи от договора, а след като застрахователният договор е задължителен елемент от договора за кредит, то следва да е изготвен в съответния размер на шрифта.

Излага, че първоинстанционният със правилно анализирал размер на ГПР по договора за кредит.

Твърди, че потребителят не е имал възможност да влияе върху клаузите на 3 договора за кредит и сключването на договора за застраховка било условие за сключване на договора за кредит. Аргументи за това било и че за да се сключи застрахователния договор, вече лицето трябвало да има качеството кредитополучател.

Освен това застраховката била сключена при много неизгодни условия – застрахователната премия била 1/7 от отпуснатата по договора за кредит сума, което обезсмисляло икономическия смисъл на кредитополучателя да сключи такава застраховка.

Оспорва относимостта на част от цитираната в жалбата съдебна практика.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно Претендира направените по делото разноски.

Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. По делото е постъпила молба вх. № 4310/06.06.2025 г. от процесуалния представител ю.к. Д. К., в която заявява, че поради служебна ангажираност не може да се яви в днешното съдебно заседание, но моли да бъде даден ход на делото. Посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и оспорва отговора. Прави се искане да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу банката искове.

Претендира се присъждане на направените пред двете инстанции деловодни разноски.

Прави се възражение за прекомерност за разноските на насрещната страна. Към молбата е приложен списък по чл. 80 ГПК. Допълнително са депозирани и писмени бележки с вх. № 4385/10.06.2025 г., в които въззивникът излага съображения по същество на спора.

В съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява и не се представлява. От пълномощника му адв. В. М. е постъпила молба с вх. № 3980/27.05.2025 г., в която заявява, че моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие и отсъствие на доверителя му. Посочва, че няма възражения по доклада и няма доказателствени искания. Моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба при съображения, почерпени от посочена практика на ВКС. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В производството пред въззивния съд не са събирани нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.