Определение № 10 от 05.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. София, 05.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно частно наказателно дело № 20251100608244 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частен протест, подаден от прокурор при СРП, срещу определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2025 г., по НОХД № 14638/2025г. по описа на СРС, НО, 3 с-в, с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите лица.

В протеста се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Оспорват се изложените от първоинстанционния съд изводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на обвиняемите лица, като се отбелязва, че посочените от съда неясноти относно длъжностното качество на обвиняемата А. по съществото си подлежат на проверка в хода на съдебното производство. Излага се становище за съответствие на обвинителния акт с изискванията на процесуалния закон и задължителната съдебна практика, като се допълва, че в същия ясно, конкретно и разбираемо са описани всички съставомерни признаци от състава на повдигнатите обвинения. С оглед на изложеното се отправя искане протестираното определение да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на Софийски районен съд за разглеждането му по същество.

1

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК не е постъпило възражение от подсъдимите Х. Р. Й. и А. И. А..

Софийски градски съд, като взе предвид доводите в подадения протест и релевираното с него искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим като подаден в срока по чл.

249, ал. 3 НПК, от легитимирана страна и насочен срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен, по следните съображения:

Производството по НОХД № 14638/2025 г., по описа на СРС, НО, 3 с-в, е образувано по внесен от СРП обвинителен акт, с който срещу Х. Р. Й. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК, а срещу А. И. А. – за престъпление по чл. 201, ал. 1 вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В проведеното на 12.11.2025 г. разпоредително заседание по делото, съдът е приел, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на обвиняемите лица, които обосновават прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняването им.

Констатираните от първоинстанционния съд нарушения касаят съответствието на внесения обвинителен акт с изискванията на чл. 246 НПК и задължителната съдебна практика (ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС).

Посочено е, че предвид характера на повдигнатото обвинение, а именно такова за длъжностно присвояване, в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват твърдения за трудовите функции на обвиняемата А., свързани с пазене и управление на паричните средства на „Спиди“ АД. Този извод съдът е обосновал с липсата на обвързаност между функциите на А. съгласно трудовия й договор с „Пегас 2014“ ЕООД и посочения от държавното обвинение договор за партньорство, сключен между „Спиди“ АД – възложител и „Пегас 2014“ ЕООД – изпълнител, а също и от изложените твърдения за наличието на друг договор за партньорство с дружество, с което обвиняемата не е обвързана, а именно „АБАС91“ ЕООД. Отбелязано е, че липсва конкретизация дали мястото на работа на обвиняемата А. попада в 2 обхвата на действие на договора за партньорство, сключен със „Спиди“ АД, както и кое е лицето, имащо функции по пазене и управление на чуждото имущество – изпълнителят по договора – „Пегас 2014“ ЕООД или неговите служители, имащи място на работа в конкретните офиси на Спиди.

Предметът на проверка в настоящото производство е ограничен, като същият обхваща законосъобразността и правилността на изводите на първия съд за наличието, съответно липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени в чл. 249, ал. 4 от НПК.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за правилен формирания от първоинстанционния съд краен извод за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на обвиняемите лица и обосноваващи извод за прекратяване на съдебното производство.

Основно право на обвиняемия в наказателния процес е да разбере в какво е обвинен, поради което неговото нарушаване е въздигнато от законодателя в съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото му на защита, но по поправим начин, тъй като може и следва да бъде отстранено. Същата изходна позиция дава основание да се приеме, че, изготвяйки обвинителния акт според изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, прокурорът дължи да посочи ясно и по един изключващ всяко съмнение начин въз основа на какви факти и по кой текст или текстове от наказателния закон повдига обвинение срещу конкретното лице. Това налага словесно да бъде описано престъплението с всичките му съставомерни елементи, което да е точно отразено в дадената правна квалификация на деянието.

В действителност в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени фактически твърдения единствено относно сключения между обвиняемата А. и „Пегас 2014“ ЕООД трудов договор, в това число вменените й трудови задължения и място на работа, а именно офис на „Спиди“, находящ се в гр. София, ул. „********. Не са изложени съображения обаче дали посоченото място на работа на обвиняемата съвпада с тези, попадащи в обхвата на договора за партньортво от 01.09.2021 г, доколкото е посочено, че 3 същият се отнася до офиси на „Спиди“ с кодове 675 и 193. Противоречие произтича и от това, че според изложеното в обвинителния акт между „Спиди“ АД е имало сключен договор за партньорство с друго дружество - „АБАС91“ ЕООД, като не се уточнява дали той е действал към датата на инкриминираното деяние (10.09.2022 г.), по отношение на кои офиси, а найвече по какъв начин обвиняемата А. е обвързана с това търговско дружество.

Доколкото изпълнителното деяние при присвояването се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее за сметка на определено дружество, организация или лице, то правилно се явява и възприетото от СРС, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват уточнения, касаещи обективната страна на престъплението по чл. 201, ал. 1 НК, а именно как вменените на А. трудови задължения като служител на „Пегас 2014“ ЕООД кореспондират с това по пазене и управление на имущество на „Спиди“ АД по договора за партньорство, сключен с работодателя на А.. Горепосочените неточности без съмнение съставляват процесуални нарушения, от категорията на съществените такива и препятстват правото на защита на обвиняемите лица, доколкото касаят факти, включени в състава на престъпленията, за които са повдигнати обвинения и не биха могли да се проверяват и доказват едва в хода на съдебното производство, както се твърди неоснователно в подадения частен протест.

С оглед на горното обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2025 г., по НОХД № 14638/2025г. по описа на СРС, НО, 3 с-в.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5