Определение № 327 от 17.10.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Търговище, 17.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500263 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, чрез пълномощник юрк. Ив.Т., против разпореждане № 1845/01.10.24 г. по ч.гр.д. № 1307/2024 г. по описа на РС – Търговище, В ЧАСТТА, с която се отхвърля заявлението на дружеството по чл. 410 от ГПК против длъжниците К. И. Я. и В.

И. Я. „за вземанията за неплатено договорно възнаграждение в размер 1628.25 лв. за периода 10.06.2023г. до 05.06.2024 г., лихва за забава ( обезщетение за забава ) в размер на 368.68 лв. за периода от 11.05.2023г. до 05.06.2024 г.. законна лихва в размер на 317.90 лв. за периода от 05.06.2024г. до 26.09.2024 г.

С оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането в обжалваните му части, въззивникът моли неговата отмяна и издаване на заповед за изпълнение относно обжалваните вземания. Претендира разноски 15 лв.- д.такса и 50лв. юриск.възнаграждение.

Основните съображения и оплаквания в жалбата са: В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК са посочени хипотезите, в които заповедният съд може да откаже издаване на заповед за изпълнение, като не разполага с правомощията на този етап да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права; заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП; договорното възнаграждение е определено между страните в условията на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД); ГПР е в нормата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК (до 50%), отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, „в случай че съдът постави граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30 %, то автоматично и абсолютно неоснователно се 1 ограничава и размерът на годишния процент на разходите до 35-40 процента, каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми или за дописване на изключения към тях считам все още не е дадено на нито един държавен съд“; присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск (който в случая е уважен), тя не се предявява като самостоятелен иск, не се дължи д.такса и размерът й се установява в изп.производство, цитирайки Решение № 75/16.07.15г. по т.д 519/14г. на ВКС, ІІ т.о., като счита че тези постановки в исковото производство са приложими и в заповедното. Цитира част от ТР № 3/2017 г. (т.2) за определяне размера на вземането при предсрочна изискуемост.

След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът намира частната жалба за допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по жалбата по същество, съдът съобрази следното:

На 27.09.24г.(пощ.клеймо 26.09.24г.) пред РСТ дружеството “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в общ размер 8 602.97 лв., уважено частично и издадена Заповед № 628/01.10.24г. за сумата 3 234.08 лв.- непогасена главница по ДПК № 40016301530 от 24.03.23г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.24г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 410,ал.1,т.1 ГПК, и за разноски:64.68лв.-д.т.и 50лв.юрк .възнаграждение.

С разпореждането заповедният съд е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователно искането на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в частта му за за следните суми: 1268,25 лв. договорна лихва за периода 10.06.2023 г. до 05.06.2024 г.; 368,68 лв. обезщетение за забава за периода 11.05.2023 г. до 05.06.2024 г.; 317,90 лв. законна лихва за периода от 05.06.2024 г. до 26.09.2024г.; 2884,06 лв. - неплатено възнаграждение за закупени и използвани допълнителни услуги Фаст и Флекси; 30,00 лв.-неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и 500,00 лв.-такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноски по кредит, начислена на 09.09.2023 год., както и в частта за разноските за възнаграждение на юрисконсулт над размера от 50 лв. до пълния претендиран размер от 180 лв., и държавна такса над 64,68 лв.. до 172,06 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, на осн. чл.78 ал.8 ГПК във вр. чл.37 ал.1 от ЗПП и във вр. чл.26 от НЗПП.

По фактите:

Между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит (ДПК) № 4******** от 24.03.2*г., с параметри (в р.VІ ): кредит – 3 400 лв.; за срок 36 месеца; Размер на вноската по кредита: 162.30лв.; ГПР 49.01%; ГЛП 41%; Дължима сума по кредита:

5

841.62лв.

Възнаграждение закупен пакет доп.услуги общо

3060лв.(!!!):

1360лв.-„Фаст“(предоставяне право на приоритетно разглеждане) и 1700лв. - „Флекси“ (предоставено право на промяна на погасителния план за потребителския кредит), размер на вноската по доп.услуги: 85лв., дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Общ размер на вноската:247.30 лв.) ОБЩО задължение по кредита и допълнителните 2 услуги: 8 901.62 лв. Приложен е погасителен план, подписан от кредитодателя и клиент К.

И. Я., падежът на последната погасителна вноска 10.03.26г.

Т.е. общата сума, която следва да върне длъжникът след като ползва в рамките на тези 11 месеца кредитен ресурс 3 400 лв. е 8 901.62 лв.

При така установеното, съдът приема следното от правна страна:

Заявлението е по чл. 410 от ГПК, вземането е предмет на договор за потребителски кредит (чл.9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит(ЗПК), с приложимост на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП(Закон за защита на потребителите).

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“, като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“. Изброяването в ал. 2 не е изчерпателно, по аргумент от чл. 143, ал. 2, т 20 от ЗЗП.

С изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК заповедният съд задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът съобразява и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП, са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, като така изпълнява и изискването на чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя.

При така посочените параметри на ДПК относно вземания за застраховка и такса ангажимент съдът приема, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, в т.ч. застрахователни премии, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК, както е и в случая, доколкото с посочените допълнителни услуги размер общо на 4400 лв. кредитът се 3 оскъпява с над 50%, при което и при съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите за доп.услуги и такси извънсъдебно събиране очевидно съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях (така и Решение от 20.09.2018 г. дело C448/17 на СЕС).

Изхождайки от съображенията, съдържащи се в Решение на Съда на ЕС от 30.06.2022 г. по дело С-170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 март 2021 г., постъпил в Съда на 15 март 2021 г., в рамките на производство по дело със страни „Профи Кредит България“ ЕООД и Т.И.Т., посоченото решение дава отговор на редица въпроси, касаещи правомощията на заповедния съд по повод на постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение във връзка със служебната проверка на заповедния съд по повод на констатирани неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит. Безспорно е, както е прието и в обсъжданото решение, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — предвид обстоятелството че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В тази хипотеза съдът може да отхвърли частично това заявление, при условие че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посоченият съд следва да провери.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл.

19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

При ДОГОВОРЕНИТЕ параметри, задължението по изплащане на кредита, заедно с договорната лихва и доп.услуги възлиза общо на 8 901.62 лв. (т.е. почти 3 пъти повече от предоставения кредит в размер 3 400 лв.).

Съгласно разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за кредит включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора е посочен ГПР единствено като абсолютна процентна стойност 49.01%. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и не става ясно при този ГПР какво 4 друго е включено в него, извън ГЛП. В чл. 5.2 от Общите условия към процесния ДПК е записано общо, че се отчитат общите положения по Приложение 1 от ЗПК и допълнителни допускания: че ДПК е валиден за срока на договора; страните са задължение да изпълняват задълженията си в съответствие с условията и сроковете по него и че при първоначалното изчисление на ГПР се приема, че „лихвата и другите разходи“ са неизменни спрямо техния първоначален размер. Самото цитиране като термин „Приложение 1 от ЗПК“ не дава яснота за изчислението на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, като е очевидно, че ако са били включени и доп.услуги, то ГПР би надхвърлил посочената в договора стойност 49.01%, респ. стойността на ГПР не е вярно посочена в договора.