Решение № 462 от 20.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Видин, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320101773 по описа за 2025 година

Делото е образувано по исковата молба П. Н. Й. от гр. *******, ЕГН **********, с която против Община Видин са предявени искове с правно основание чл. 50 ЗЗД, във връзка с чл.45 ЗЗД, във връзка с чл.49 ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Твърди се от ищцата, че на 23.04.2025г. около 9,30ч. минала по обичайния й маршрут - междублоковото пространство на ****, където видяла едно голямо куче, което не давало признаци да е агресивно.

Сочи, че когато подминала кучето, без никаква причина и без да го е предизвикала по някакъв начин, то се спуснало и я ухапало в областта на прасеца на десния крак, както и по дясното коляно. Изпитала силна болка.

След като я ухапало, кучето избягало. Поведението на животното било неочаквано за нея. Безкрайно много се уплашила, че може това бездомно куче да й причини някакво заболяване, както и да повлияе на съпътстващото й такова, тъй като наскоро получила мозъчен инсулт.

Посочва, че от раната започнало да тече кръв, като болката се усилвала.

Преценила, че кучето е бездомно, тъй като нямало каишка, намордник или белези да е домашно такова. На ухото на кучето имало марка.

Твърди, че подала сигнал на тел.112, обадила се на таксиметрова компания и се придвижила до Спешно приемно отделение на „МБАЛ Света 1

Петка“ АД - гр.Видин, където била прегледана и й е извършена хирургична интервенция, изразяваща се в зашиване на разкъсно-контузната рана на дясното й коляно, като й били поставени три шева.

Оказана й е спешна медицинска помощ по МКБ S81.8 открита рана на други части на подбедрицата.

При прегледа са установени следните травматични увреждания — травматичен оток, кръвонасядане, разкъсно-контузна рана и ожулвания в областта на дясната подбедрица, които са резултат от действието на твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, и отговарят да са получени при ухапване от куче в посоченото време - 23.04.2025г. Тези констатирани травматични увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ако не настъпят усложнения.

Посочва, че след като се прибрала в дома си, трудно се придвижвала, тъй като раната била дълбока и й създавала неудобство в ежедневието й.

Излага, че със Закона за закрила на животните са предвидените задължения за ограничаване и контрол над безстопанствените кучета, които общините, вкл. чрез техните кметове, имат предвидени редица задължения за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като целта на закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, понеже са заплаха за живота и здравето на хората. В изпълнение на тези разпоредби законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинираното им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр.

2 ЗЗЖ и чл. 50, т.2 от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки.

Твърди се, че въпреки нормативното изискване Община Видин явно не е предприела необходимите мерки за изпълнението на задълженията по чл. 40, 41, 47 и 48 ЗЗЖ, нито предприемането на конкретни действия по изпълнението на мерките и извършването на действия по установяване и контрол на безстопанствените върнати и осиновени кучета. В рамките на общото си задължение да полага грижа за опазване живота и здравето на 2 гражданите общината не е положила дължимата грижа в изпълнение на задълженията си да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета взетите мерки не са достатъчни или не са изпълнени надлежно.

Поддържа, че макар общината да е приела Наредба за реда и условията на отглеждане на животни компаньони и за организация на работата в общински приют за безстопанствени животни, както и Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, то липсват данни адекватно да са приложени нужните мерки - в жилищните квартали и по улиците на града са останали агресивни кучета, осъществяващи безпричинни нападения над граждани, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Счита, че общината е в неизпълнение на своето задължение чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечителногаранционната отговорност на Община Видин за противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл.49 от ЗЗД.

Излага, че психиката й е травмирана, като при доближаващо се или преминаващо покрай нея куче, изпитва страх и притеснение. Белезите, които й останали от раните, не могат да бъдат премахнати, което също влияе на емоционалния й дискомфорт. Раната е на коляното й, на видимо място и й създава неприятни усещания.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Община Видин с адрес гр.Видин, *****, представлявана от Кмета **** да заплати на ищцата обезщетение в размер на 3000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, последици от ухапване от бездомно куче на 23.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното издължаване.

В срока по чл. 131 от ГПК от процесуалния представител на ответната община е постъпил отговор със становище на исковата молба. Счита предявеният иск за неоснователен и недоказан.

Сочи, че ищцата не е установила виновно противоправно бездействие на общината, нито пряка причинно-следствена връзка между нейни действия/бездействия и претърпени вреди. Смята, че дори да се приеме наличие на отговорност, тя следва да бъде намелена поради съпричиняване.

3

Моли искът да се отхвърли изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От представеното съдебно-медицинско свидетелство от 23.04.2025 г. е видно, че при освидетелстването на ищцата е констатирано нараняване от ухапване от куче, като в заключението е посочено, че е налице разкъсна рана след ухапване от куче в областта на коляното.

Извършена е хирургична интервенция, изразяваща се в зашиване на разкъсно-контузната рана на дясното коляно, с поставени три шева.

От приложените доказателства по делото е видно, че е оказана спешна медицинска помощ по МКБ S81.8 открита рана на други части на подбедрицата.

По делото са разпитани свидетелите М. С. С., С. А. Т. и И. Л. В..

От показанията и на тримата разпитани свидетели се установява по категоричен и недвусмислен начин, че на 23.04.2025 г. в района на *** (в близост до ОКС - гр. Видин) е възникнал инцидент с безстопанствено куче, при който е пострадала ищцата П. Н..

Налице е пълно съвпадение в показанията им относно индивидуализацията на кучето: едро, кафяво-черно на цвят, обитаващо пространството около т.нар. „дълъг блок“, което непосредствено след инцидента е заловено от Общинския приют и по-късно осиновено от свидетелят Т.. Поради това съдът приема тези факти за напълно доказани.

Съдът кредитира изцяло и с пълно доверие показанията на свидетеля М.

С.. Същата се явява неутрален за спора очевидец, който не се намира в роднински, колегиални или финансови отношения с никоя от страните и няма интерес от изхода на делото.

Нейните възприятия са преки и непосредствени – тя е видяла ищцата броени минути след нападението в тунела на блока, куцаща, изпитваща силна болка и с кръв по ръката, докато самото куче все още е било на мястото.

Съдът приема за достоверни и твърденията за проявявана системна агресия от животното преди тази дата (нападения срещу самата свидетелка и срещу мъж с дете), тъй като се базират на ежедневните преки наблюдения 4 по същия маршрут.

Относно обсъждането на показанията на свидетеля С. Т., видно от собствените му твърдения, той е силно емоционално обвързан с кучето (отглеждал го е пред блока, организирал е подписка за него и впоследствие го е осиновил), което разкрива субективно желание да омаловажи неговата агресивност.

Въпреки неговото твърдение, че кучето е било „миролюбиво“, съдът не може да пренебрегне заключителното изявление на свидетеля, че „не може да поеме отговорност да го върне пред блока, защото е животно и може да реагира в конкретна ситуация“.

Това изявление, изхождащо от най-близкия защитник на животното, на практика влиза в разрез с тезата му за пълна безобидност и потвърждава неговата непредвидимост и потенциална опасност за преминаващите граждани.

Относно обсъждането на показанията на св. В.: Показанията на свидетеля В. на този свидетел съдът преценява съобразно изискванията на чл. 172 от ГПК. Тъй като същата заема длъжността „Директор на Общински приют за кучета“ към ответника Община Видин, тя се явява служебно заинтересована да представи дейността на своя работодател като изрядна.

Твърдението , че за кучето „не са подавани други сигнали за агресия“, не доказва по административен път липсата на такава агресия на терен, а опровергава единствено наличието на писмени жалби.

Същевременно нейните показания имат характер на извънсъдебно признание в две посоки: първо, потвърждава се получаването на сигнал на тел.

112 за ухапването на ищцата, и второ – потвърждава се статусът на кучето като безстопанствено, намиращо се под надзора на Община Видин (кастрирано и чипирано от нея), което ангажира отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД.

Съдът кредитира изцяло показанията на Стоевска, която описва кучето като системно агресивно, въпреки твърденията на свидетелите Т. и В. за кротост на животното. Въз основа на преките възприятия за инцидента и залавянето на кучето, съдът установява, че Община Видин носи отговорност за вредите, причинени от безстопанственото животно.

Доказано е, че Община Видин не е проявила дължимата грижа по 5 изолация на доказано агресивно животно, поради което искът за обезщетение се явява основателен.

По делото от ответната община, като доказателство, е представена „Програма на Община Видин за овладяване популацията на безстопанствените животни (утвърдена 2022 г.)“. Същото доказателство не следва да се обсъжда като основание за освобождаване на ответника от отговорност, тъй като само по себе си то представлява документ със стратегически и административен характер. Приемането и утвърждаването на една програма на хартия не съставлява доказателство за нейното реално, ефективно и ежедневно изпълнение на терен.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна.

Съгласно чл.50 ЗЗД за вредите произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало, или се е изгубило.

За успешното провеждане на иска следва да се установят елементите на сложния фактически състав на института на непозволено увреждане, а именно: следва да е налице вреда, вредата да е причинена от животно, да е налице действие или бездействие от страна на собственика и лицето под чийто надзор се намира животното, както и да има причинно-следствена връзка между действието или бездействието на собственика на животното и настъпилия вредоносен резултат.

Съгласно раздел „Безстопанствени животни” от Закона за защита на животните, безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, поради което общината е задължена да полага надзор и грижи за безстопанствените кучета в града.

В случая са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД, което и ангажира отговорността на ответника Община Видин.

При това положение, съдът намира, че ответникът ще следва да обезщети ищцата за причинените вследствие на ухапването от безстопанственото куче вреди - физическа болка и психически стрес.