Решение № 809 от 01.11.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 809 гр. Благоевград, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Атанас И. при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20231210102287 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от „Алма-ем“ ООД, ЕИК 811193804, против Н. И. Б., ЕГН **********.

Навежда се в молбата, че през 2010 г. между ответника, в качеството му на Възложител и ищеца „АЛМА- ЕМ” ООД - като Изпълнител, било постигнато съгласие в нотариално заверен договор от 18.12.2010 год. с per. № 7906 от 18.12.2010 г по описа на Нотариус Минкова, за изпълнение на СМР за обект за обект: „Комплексна сграда за обществено обслужване в поземлен имот с идентификатор *** по КК на Благоевград, одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г на ИД на АК, със стар идентификатор на имота - нл. № 8826. кв. 104 по плана на ЦГЧ на Благоевград, които СМР са за подобекти: магазин 4В с площ от 53,57 кв.м, магазин № 5А с площ от 53.88 кв.м, 1/8 ид. част от кафе-бар. равняваща се на 53.77 кв.м, заедно със съответстващите им идеални части от общите части на сградата, до степен на завършеност с Акг обр. 16 и изместване на кабели 20 KV от същия имот.

Твърди се, че с договора Дружеството се задължило да изпълни всички СМР. необходими за въвеждане на сградата в експлоатация. Част от тези СМР са свързани с удължаване на захранващи кабели и извеждането им на регулацията, както и изпълнение на противопожарна касета и на баластова възглавница. Друга част от договорените СМР били решено да се заменят или допълнят, като решението е взето от всички собственици на обекти в сградата, за което е съставен протокол № 1. в който общата сума е разпределена между отделните собственици.

Твърди се, че между страните е налице и анексиране на основния договор, във връзка 1 с което е прието част oт сумите по отделни пера да бъдат променени и респ. плащането да се извърши след изпълнението или след издаване на разрешението за ползване на сградата. В изпълнение на задълженията, от страна на Дружеството са изпълнени всички СМР, за което е издадена и фактура № 1000000370/ 07.07.2018 год. на стойност 3961.21 лв. които не са разплатени. Навежда се, че с оглед на това същите са дължими, ведно със законната лихва върху сумата. Твърди се, че за събиране на това вземане от ООД било образувано заповедно производство в рамките на ч. гр. д. № 1422/ 23 г на РС - Благоевград. В рамките на същото освен сумата по главницата, предмет на претенцията е и обезщетението за забавено плащане върху главницата, но изчислено за три години назад, спрямо подаване на заявлението за образуване на производството по чл. 410 ГПК. Навежда се, че ответника подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което налага установяване на вземането по исков ред.

Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземане в размер на 5195.21 лв с Д Д С , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 07.07.2023 г., както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва исковете. Навежда се, че отношенията с ищцовото дружество се основават на сключен Договор за изработка, обективиран в Нотариално заверения Договор от 18.12.2010 г. и сключените въз основа на този договор три броя анекси. Предметът на процесният договор е подробно описан в чл. 1 от договора и Приложение №7 към този договор, в което и приложение е описано общото възнаграждение по договора за изработка, както са описани дължимите суми по отделни пера.

Навежда се, че с процесната фактура се претендира вземане само за извършената работа на една малка част от дължимата на изпълнителя престация по целия договор за изработка. Твърди се, че по процесния договор е налице забавено изпълнение, некачествено изпълнение, като са налице възражения от ответника до ищцовото дружество за това некачествено изпълнение, отказ на ищцовото дружество - изпълнител да се яви за да му бъдат направени възражения по изпълнението на работата, липса на приемане на работата с приемо-предавателен протокол, съгласно договореното, като се прави довод, че това води и до неизискуемост на процесното вземане.

Навежда се, че се оспорва твърдението в исковата молба досежно факта, че процесната фактура е подписана от „страните“. В частност тази фактура не е подписана от ответника и оспорва изискуемостта на вземането, предмет на фактурата, като твърди че същото не е изискуемо.

Твърди се, че ищцовото дружество изпълнител са подписали 3 анекса, съответно анекс от 28.01.2011г., анекс от 21.05.2013г. и анекс от 15.08.2014г. Съгласно чл.2, ал.1, III от Анекс 15.08.2014г. е уговорено, че 30% от окончателното плащане се спират до изтичане на 9 месечния срок за гаранционна поддръжка на сградата, след подписване на Приемопредавателен протокол. В същото време такъв приемо-предавателен протокол не е подписан и то по вина на ищеца-изпълнител. В тази връзка сочи, че ответника е канил ищеца 2 изпълнител да дойде на обекта, за да подпишат протокол, в който да предявят некачествените CMP-та и уредят отношенията си по повод същите, но той не се е явявал, поради което и тези 30% от окончателното плащане /5332,92 евро, позиция 23/ се равняват на 1599,87 евро без ДДС или 3129,08 лева без ДДС, което е 3754,89 лева с ДДС и не са изискуеми за плащане.

Навежда се, че на 10.04.2018 г. в 16,47 часа по електронната поща е уведомил ищеца за дефекти по изпълнената работа/некачествено изпълнение/ в офис 4А, офис 7. Дефектите и некачествено извършената работа са подробно описани в писмото по електронната поща, което прилага като доказателство по делото.

На 08.10.2018г. ищцовото дружество е уведомено за некачествени CMP-та на покривната тераса, около кафенето, които не са отстранени.

На 29.11.2018г. ищцовото дружество е уведомено за дефекти на работата в помещението, предвидено с проектите за фитнес, като е поканено да ги отстрани. Ищецът нито дойде, нито ги отстрани. Твърди се, че още два пъти е уведомявал ищцовото дружество-изпълнител за дефекти в сградата, които не са отстранени, като неработеща климатична инсталация, падащи первази, компрометирана топлоизолация, течове по външните сутеренни стени, откачена канализация на тавана на фитнеса, пукнатини и други.

От фирмения имейл на довереното дружество с адрес [email protected] е пращал два пъти уведомителни писма за наличието на некачествено изпълнена работа и покана представляващият на ищцовото дружество да се яви, да му се предявят тези работи и да се подпише протокол, в който да се констатират същите и уговори срок за ®страняването им.

Едното писмо е от дата 05.07.2018г., подадено в 16,30 часа по електронната поща, а другото писмо е от дата 13.08.2018г., подадено в 8,40 часа по електронната поща.

Твърди се, че представител на ищеца-изпълнител не се е явил. Навежда се, че е налице забавено изпълнение на Договора от 18.12.2010 г. Съгласно чл. 9 от Анекс 15.08.2014г. ищецът дължи неустойка от 0,1% от стойността на договора при неизпълнение на някоя от клаузите на Анекса. По - конкретно ищецът- изпълнител е в забава за изпълнение на работите от етап 21 по Приложение 7, както е в забава с около 3 години и половина за изваждането на Акт обт.15 и Разрешението за ползване за сградата. Акт обр. 15 е с дата 10.01.2018. Разрешението за ползване е с дата .01.2018.

Прави се довод, че претендираното вземане е неизискуемо, тъй като работата не е приета, като законът предвижда да се заплати възнаграждение за приетата работа.

Районен съд - Благоевград, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че на 18.12.2010 г. е сключен между ответника, в качеството му на Възложител и ищеца „АЛМА- ЕМ” ООД - като Изпълнител, нотариално заверен договор от 18.12.2010 год. с p e r. № 7907 от 18.12.2010 г по описа на Нотариус Минкова, за изпълнение на СМР за обект: „Комплексна сграда за обществено обслужване в поземлен имот с идентификатор *** по КК на Благоевград, одобрена със заповед № РД-183 32/10.05.2006 г на ИД на АК, със стар идентификатор на имота - нл. № 8826. кв. 104 по плана на ЦГЧ на Благоевград, които СМР са за подобекти: магазин 4В с площ от 53,57 кв.м, магазин № 5А с площ от 53.88 кв.м, 1/8 ид. част от кафе-бар. равняваща се на 53.77 кв.м, заедно със съответстващите им идеални части от общите части на сградата, до степен на завършеност с Акт обр. 16 и изместване на кабели 20 KV от същия имот.

Съгласно чл. 8, т. 10 от договора, окончателното разплащане се извършва от възложителя след приемане и въвеждане на обекта в експлоатация, като то се извършва в 30 дневен срок след издаване на разрешение за ползване на обекта.

Не е спорно, че на 15.08.2014 г. между страните е подписан Анекс към договора, съгласно т. III от който е договорена стойността по позиция 23 от приложение 7.1 да бъде заплатена от възложителя на 70 % след издаване на разрешителното за ползване, а останалите 30 % да бъдат заплатени след изтичане на гаранцията от девет месеца за поддръжка на сградата след подписване на приемо-предавателен протокол.

В т. V от анекс от 15.08.2014 г. към договор за строителство е предвидено, че този анекс и сроковете по т. I и т. II влизат в сила след датата на погасяване на задълженията на възложителя до позиция 20 от приложение 7.1.

По делото не е спорно, а това се установява и от разрешението за ползване на сградата № 51/ 18.01.2018 г., че сградата е в съответствие със строителните норми и е разрешено ползването й.

По делото не е спорно, което се установява и от писмените доказателства, находящи се в кориците на ч.гр.д. № 1422/ 2023 г. по описа на РС – Благоевград, че „Алма-ем“ ООД, ЕИК 811193804, е образувало против Н. И. Б., ЕГН **********, ч. гр. д. № 1422/ 2023 г по описа на БРС по реда на чл. 410 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение за сума в общ размер на 5195.21, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.07.2023 г. до окончателното плащане, от които - 3961,21 лв. - главница, представляваща неплатена сума по фактура № 1000000370/ 07.07.2018 год. и 1235 лв. / - обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД за времето от 07.07.2020 год. до 06.07.2023 г върху неплатената главница от 3961.21 по фактура № 1000000370/ 07.07.2018 год.. Във връзка с това от страна на длъжника е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение.

От съдебно-техническата експертиза се установява (която съдът кредитира), че във връзка със строителството на обект: „Комплексна сграда за обществено обслужване в поземлен имот с идентификатор *** по КК на Благоевград, СМР по Протокол № 1 от 20.05.2013 год. и предложение за замяна и изпълнение на нови СМР към него, са изпълнени СМР, като общата дължима е в размер на 30 949,58 лв. без ДДС, като изчислени/проверени сумите , съобразно % на ид.ч. на всеки от съсобствениците, общата дължима сума от ответника е в размер на 2208.04 лв. без ДДС. Установява се, че са изпълнени и СМР в обект: „Комплексна сграда за обществено обслужване в поземлен имот с идентификатор *** по КК на Благоевград“ СМР, представляващи удължаване на захранващи кабели и извеждането им на регулацията, противопожарна касета и баластова 4 възглавница, като общата дължима сума е в размер на 10227,22 лв. с ДДС, като общата дължима сума от ответника е в размер на 764.00 лв. с ДДС.

От съдебно-счетоводната експертиза се установява (която съдът кредитира), че обезщетението за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД за времето от 07.07.2020 год. до 06.07.2023 г върху неплатената главница от 3961.21 по фактура № 1000000370/ 07.07.2018 год., е 1235.20 лв.

Останалите писмени доказателства съдът не обсъжда, поради неотносимост към спора.

Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове са депозирани след подадено от ответника възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, предвид на което ищецът има правен интерес от предявяването им. С оглед на обстоятелството, че е спазен едномесечният срок по чл. 415 ГПК, исковете се явяват процесуално допустими.