Решение № 1406 от 28.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1406 гр. Варна, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20243110203320 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Хотел Заря"ЕООД против НП № 03 –2400264/09.08.2024г. на ЗА Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на " Хотел Заря"ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект, поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.

В жалбата си въззивната страна моли за отмяна на НП поради неправилно приложение на материалния закон. Не било преценено правилно, че лицето е полагало труд, за който е следвало да се сключи трудов договор.

Подписаната от лицето декларация не била годно доказателство. Били допуснати и съществени процесуални нарушения, като въз основа на същите факти първо бил издаден друг АУАН, но започналото с него административно-наказателно производство било прекратено.

При направеното описание, не ставала ясна и квалификацията на деянието от правна страна. Не били изложени мотиви за размера на наказанието. По тези съображения се иска отмяна на наказателното постановление, а алтернативно – отмяна поради маловажност на случая по см. чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, въззивната страна се представлява от адв.Р. М.

1

Б., която по същество изразява становище НП да бъде отменено на основанията, посочени в жалбата. Към момента на проверката св. С. не бил в трудовоправни отношения с дружеството.

Въззиваемата страна се представлява от ю.к Т., която пледира за потвърждаване на НП. Следвало да се кредитират показанията на св. Д. и Г.а, от които безспорно се установявало, че лицето извършвало трудови функции към момента на проверката. При оценка на показанията на св.М. следвало да се вземе предвид икономическата му зависимост от жалбоподателя.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Св. Й. С. бил приятел на сина на един от собствениците на „Хотел Заря“ЕООД и в това му качество пребивал в хотел “Тинтява“, стопанисван от дружеството. Тъй като не бил гост, ползващ услуги чрез заплащане, следвало сам да се обслужва, вкл. влизал зад бара когато искал да си направи кафе, измивал си сам използваните чаши и др. подобни. Именно в такъв момент на 05.06.24г. служители на Дирекция „Инспекция по труда", между които св. Г.а и Д., извършили проверка в хотела и установили св. С. да мие чаши зад бара в ресторанта. Същият попълнил декларация, в която посочил, че в хотела е на длъжност „барман“ с работно време 8.00-20.00ч., с 2 ч. почивка, 2 почивни дни по график и трудово възнаграждение в размер на 1000 лева.

Бил съставен АУАН за това, че Й.С. бил допуснат до работа преди да му бъде връчено уведомлението за регистриран трудов договор, но след това било преценено, че трудовият договор не бил наличен към момента на проверката и образуваното въз основа на този

АУАН административнонаказателно производство било прекратено с резолюция. Бил съставен нов АУАН, предявен и връчен на представляващ дружеството, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

След проверката между „Хотел Заря“ЕООД и св. С. бил сключен трудов договор, по силата на който последният бил назначен на работа на длъжност спасител. Договорът бил регистриран и уведомлението за това било връчено на работника.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните доказателства :

Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените доказателства - материалите по АНП - АУАН, протокол за извършена проверка, декларация, заповед за компетентност и др., както и приобщените в съдебно заседание – АУАН и НП. Декларацията следва да бъде кредитирана само доколкото от нея става ясно, че такава е била попълнена и какво съдържание е обявил деклараторът С.. Същата обаче не следва да бъде кредитирана като доказателство относно действителността на посочените в нея факти, тъй като гласните доказателства следва да бъдат събрани пряко и непосредствено от съда и е недопустимо да бъдат замествани от писмена декларация на свидетеля.

2

Показанията на свидетелите С., М., Г.а и Д. са подробни, конкретни и логични, но са частично противоречиви. Налице е противоречие в показанията на свидетелите М. и С. по отношение на това дали св. М. им е разяснявал какъв е достъпът им до услугите, предлагани от хотела, но това противоречие не е съществено и касае обстоятелства, които не са относими към правния спор. Такова противоречие не е достатъчно основание показанията на тези двама свидетели да не се кредитират в останалата им част.

Налице е и противоречие в показанията на св. Г.а и на св.С. в частта им относно това дали св.Д. е указвал какви обстоятелства да се попълнят в декларацията. При проведената очна ставка между св.С. и св.Г.а, последната посочва, че в началото на проверката не е била заедно със С. и Д. и е отишла до бара когато вече попълването на декларацията е било започнало. Също така, в очна ставка между св.М. и св.Г.а последната потвърждава заявеното от него, че в същото време е присъствала и на попълването на декларациите от почистващия персонал. Поради това съдът намира, че тъй като св.Г.а не е присъствала през цялото време, е обективно възможно да не е възприела твърдените от св.С. обстоятелства. Поради това показанията на св.С. и М. не следва да се кредитират единствено в частта им относно това дали св.М. е обяснявал какъв е достъпът на св. С. и приятелите му до услугите на хотела.

Показанията на св. Г.а следва да се кредитират с уточнението, че същата не е присъствала през цялото време преди и докато св. С. е попълвал декларацията си и е обективно възможно да не е възприела всички, посочени от него факти.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок и нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна. В АУАН и НП са описани всички съставомерни признаци на нарушението и всички, относими към тях факти, вкл. са посочени и датата и мястото на извършване на нарушението. Описано е въз основа на какви обстоятелства АНО е приел, че между страните е имало фактическо трудово правоотношение, за което не е бил сключен трудов договор.

Съдът не споделя становището в жалбата, че било нарушено правото им на защита, тъй като въз основа на същите факти е имало първоначално съставен друг АУАН, производството по който било прекратено. Настоящото административнонаказателно производство е самостоятелно, започнало е със съставянето на АУАН № 03-2400264/17.07.24г., в който единствено е посочена правилната , според АНО, правна квалификация. От мотивите, изложени в резолюцията за прекратяване става ясно по какви съображения е прекратено първото производство и правото на защита на въззивната страна не е било ограничено.

Неправилно е приложен материалният закон.

3

С оглед описаните по-горе доказателства, съдът намира, че не са налице такива, от които да се направи единствен, безспорен и категоричен извод, че дружеството е осъществило от обективна страна вмененото му нарушение. За да накаже работодателя, АНО е преценил, че св. С. е престирал труд по трудов договор, който не е бил в писмена форма и е приел, че е изпълнявал трудовите функции на барман, тъй като е бил установен да мие чаша зад бара. От показанията на св. С. обаче, този извод се разколебава.

Показанията му се подкрепят и от писменото доказателство – трудов договор, видно от който след проверката е бил подписан такъв между него и „Хотел Заря“, но не за работа като барман, а за работа като спасител.

Обстоятелството, че св. С. е миел чаши зад бара не е достатъчно да се направи извод, че същият е изпълнявал тези трудови функции в хотела. Такъв достъп до това работно място, и такива действия, той би могъл да извършва и в качеството на друг служител, включително и ако е спасител, който мие ползваната от него посуда, и включително без да работи в хотела, ако е приятел на собственика.

АНО е наложил наказанието конкретно за това, че С. е изпълнявал трудови функции на барман, но в хода на съдебното следствие не се събраха категорични доказателства, че той е бил барман. Установените обстоятелства – миене на чаши зад бара, не изключват възможността той да е бил спасител, какъвто трудов договор е бил подписан същия ден, или просто гост на хотела, както сочи в показанията си. Подписването на декларация, в която се сочи длъжност барман, работно време, почивки и работна заплата, не изключва възможността С. да е изпълнявал други трудови функции в хотела, различни от тези на барман, или изобщо да не е изпълнявал такива към момента на проверката. Предвид презумпцията за невиновност, доказателствената тежест за установяване на нарушението е за административнонаказващия орган.

Предвид горното, съдът намира, че АНО е наложил наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършено и това налага НП да бъде отменено.

Предвид наличието на основания за отмяна на НП, съдът не следва да се произнася по справедливостта на наказанието.

С оглед изхода на делото, в полза на въззивната страна следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения договор за правна помощ възлизат на 500 лева и които не са прекомерни с оглед размера на санкцията и развилото се производство в две съдебни заседания.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ №

03

–

2400264/09.08.2024г. на ЗА Директора на Дирекция “Инспекция по труда”Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на "Хотел Заря"ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА Дирекция Инспекция по труда – Варна да заплати на "Хотел Заря"ЕООД сумата от 500 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5