Решение № 776 от 22.07.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Кюстендил, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520102590 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от К. М. П., ЕГН **********, с адрес в гр. *****, ул. "********" №*, ет. *, чрез адв. К. П., със съдебен адрес: гр. София, ул.“Миньо С.“ №2, вх. „Б“, ет. 1, против Община Кюстендил, представлявана от кмета инж. О. А., с адрес: гр.Кюстендил, пл.

„Велбъжд“ № 1, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с вх.

№12194/27.11.2023 г. с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, настъпило на 07.03.2023 г., както и сумата от 1 594, 80 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на деликта – 07.03.2023 г., по отношение на неимуществените вреди, а по-отношение на имуществените вреди – считано от предявяване на исковата молба в съда – 27.11.2023 г.

Претендират се и направените разноски.

В исковата молба се твърди, че на 07.03.2023 г. около 11, 00 часа, ищцата и внучката й - Г. П., излезли от дома на първата в с. ********** и се отправили към двора на училището, разположено точно срещу къщата на ищцата. Ищцата, вървейки по тротоара пред къщата, стъпила на повдигната и разклатена тротоарна плочка (част от тротоарната настилка), вследствие на което десният й крак се извил и тя паднала на земята, изпитвайки остра и силна болка.

1

Ищцата била закарана в УМБАЛ „Никола Василев“ гр. Кюстендил, където след преглед било установено, че има пертрохантерна фрактура на дясна бедрена кост. Твърди се, че К. П. била хоспитализирана и останала в болницата за лечение до 13.03.2023 г. На 08.03.2023 г. на същата била поставена метална остеосинтеза. Заявява се, че за проведеното оперативно лечение ищцата е заплатила сума в размер на 1 550 лева, както и 34, 80 лева за престой в болничното заведение и 10 лева за превоз на пациент след изписването му.

Твърди се, че през следващите три месеца ищцата била обездвижена и на легло, като изпитвала постоянни тежки болки и изпаднала в невъзможност да се обслужва самостоятелно. По време на обездвижването на същата се наложило да бъде поставен катетър, както и да използва тоалетен стол, което създало у нея чувства на неудобство и смущение. Наложило се ищцата да напусне дома си в с. **********, където живяла дълги години и имала изградена социална среда, и да се премести при дъщеря си в гр. Кюстендил, което допринесло за неудобството на ищцата. Наложило се да подари домашните си животни (15 броя кокошки), тъй като нямало кой да се грижи за тях. Оставила и своето куче.

Посочва се още, че след проведена рехабилитация ищцата се придвижвала с помощта на патерица, а към момента на подаване на исковата молба не е възстановила самостоятелното си придвижване. Използването на патерица довело и до болки в гръбнака, което налагало постоянното приемане на обезболяващи медикаменти. Заявява се, че с оглед възрастта на ищцата не се очаква пълно възстановяване на десния долен крайник, а същата претърпяла и психоемоционална травма, която довела до изпадане в депресивно състояние. Ищцата станала затворена, тревожна, напрегната, плачлива. Притеснявала се от евентуално залежаване, което би довело до летален изход.

Ето защо се иска съдът да постанови решение, с което да осъди Община Кюстендил да заплати на К. М. П. сумата от 20 000, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 1 594, 80 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло по основание и размер претенциите на ищцата. Оспорва се, че претендираните вреди са настъпили по описания в исковата молба начин и че се намират в причинно-следствена връзка с инцидента. Акцентира се, че в приложената към исковата молба епикриза е описано, че увреждането е станало вследствие на удар при падане у дома, от 2 което се прави извод, че на ответната община не може да се вменява деликтна отговорност. Посочва се още, че ищцата е трудно подвижна от повече от 10 години, което е допринесло за падането й. На следващо място, в отговора се твърди, че от изявленията на ищцата може да се заключи, че същата всекидневно е минавала покрай въпросната счупена плочка на тротоара, но не е подала сигнал до кмета на с. ********** или до кмета на Община Кюстендил за отстраняването й. Заявява се, че определеният в исковата молба размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е завишен и не е съобразен с характера и степента на увреждането, а вредите не се намират в причинна връзка с удостоверените травматични увреждания. Претендират се направените разноски по делото и е изразено противопоставяне на доказателственото искане на ищцата за разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищцата – адв. К. П., като същата прави уточнение за допусната техническа грешка, по отношение на сумата за имуществени вреди, като посочва, че платените консумативи за оперативно лечение са в размер на 1 590 лева, а цялата претендирана сума за имуществени вреди – 1 634, 80 лева, освен това е конкретизирано и мястото на инцидента – с. **********, общ. Кюстендил, ул. „*********“ № *.

В открито съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник, който поддържа ищцовите претенции, а ответникът поддържа възраженията, обективирани в отговора на исковата молба чрез процесуалния си представител – юрк. С..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Според данните от представената по делото Епикриза ИЗ 1756/2023, издадена от отделение по Ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ – гр. Кюстендил, е установена „Пертрохантерна фрактура на дясна бедрена кост“, което е наложило на ищцата да бъде извършена хирургическа интервенция с голям обем и сложност на таза и долния крайник, както и рехабилитация в процеса на лечение.

По делото се установява от представеното Експертно решение №92008 от зас. №200/18.10.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД, че ищцата е с признат краен процент степен на увреждане 99, 2 % с пожизнен срок на инвалидност.

Ответната община е представила Писмо с вх.№10-00-67/25.01.2024 г. от кмета на с. **********, съгласно което няма регистрирани в кметството сигнали и жалби по отношение на нуждаещи се от ремонт участъци от пътното платно и тротоари на територията на населеното място.

3

Към отговора на исковата молба е приложено и заверено копие на Констативен протокол от 01.02.2023 г. от извършена проверка на пътната улична мрежа на територията на с. **********, от което става видно, че на територията на селото няма извършвани ремонтни дейности на участъци от пътното платно и тротоари към 01.02.2023 г.

По инициатива на ищцата са разпитани свидетелите Г. П. и Е. П..

От казаното от първата свидетелка се установява, че същата е внучка на ищцата по майчина линия и пряк свидетел на инцидента. Към 10, 00 ч. на 07.03.2022 г. свидетелката, заедно с баща си и дъщеря си посетили ищцата за да й занесат храна и лекарства. Към 11, 00 ч. К. П. излязла от двора на къщата си и тръгнала по тротоара и на повдигната тротоарна плочка изкривила крака си и паднала. Свидетелката и баща й се притекли на помощ, извикали Бърза помощ, откарали я в болница, където се установило счупване на бедрената кост. Посочва се, че ищцата останала в болницата до 13.03.2023 г., като на 08.03.2023 г. била извършена операция, след което била обездвижена за период от около 3 месеца, поради което се наложило същата да се премести да живее в къщата на дъщеря си, която да я обслужва и да се грижи на нея.

Свидетелят Г. П. твърди, че тротоарната настилка на мястото на инцидента била неравна, на места липсвали плочки, улицата била разкопана.

Сочи се, че при падането ищцата видимо изпитвала болка, след изписването от болницата болките продължили, чувствала се зле, в продължение на три месеца не можела да става, като след това започнала да се придвижва с патерица и да се обслужва сама. Твърди се, че след инцидента ищцата станала по-потисната, не излизала навън, нямало с кого да си говори.

От разпита на свидетеля Е. П., дъщеря на ищцата, се установи, че след инцидента пострадалата била притеснена дали отново ще проходи, дали ще се възстанови, същата била на легло с катетър , ползвала инвалиден стол, наложило се да премести да живее при свидетелката, защото не можела да се обслужва сама. Посочва се, че до момента на падането ищцата била оперирана от перде на очите, имала високо кръвно и заболяване на белите дробове, но въпреки това била подвижна и се грижела сама за себе си. По отношение на тротоарната настилка пред дома на пострадалата, свидетелката твърди, че същата от много години не е ремонтирана, плочките са приповдигнати, криви и на места липсващи.

Съдът прецени обясненията на свидетелите Е. П. и Г. П. в светлината на чл. 172 от ГПК, с оглед близката родствена връзка с ищцата и доколкото обясненията са логични, последователни и безпротиворечиви помежду си, както и с останалия доказателствен материал по делото, ги кредитира изцяло.

Съобразно заключението с вх. №4998/24.04.2024 г. / л. 56-57 от делото/ на вещото лице д-р Д. С. по приетата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съгласно приложените по делото материали, ищцата К. И. постъпила в отделението по Ортопедия и Травматология към МБАЛ „Никола 4

Василев“ гр. Кюстендил с оплаквания от болки и оток в областта на тазобедрената става, при което била установена пертрохантерна фактура на дясното бедро, довела до трайно затруднение на движението на тялото и на десния долен крайник, като продължителността на болките и страданията при посоченото увреждане били продължителност от 3 до 6 месеца, в зависимост от възрастта на пациента. Според вещото лице, такова увреждане е в следствие на падане и директен удар и може да бъде получено по начин, време и място, изложени и исковата молба.

Горната фактическа обстановка съдът прие на база приобщения по делото доказателствен материал.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Отговорността, посочена в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни и противоправни действия, има обезпечително-гаранционна функция и е обективна. За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.

49, вр. с чл. 45 от ЗЗД е необходимо в процеса да са установени виновно противоправно поведение (деяние, изразяващо се в действие или бездействие) на лице, на което ответникът е възложил някаква работа. На следващо място следва да е доказано наличието на вреда, причинена на ищеца при или по повод извършването на работата, която да е пряка и непосредствена последица от поведението на виновните служители.

В случай на установяване на горните предпоставки, ответникът, за отхвърляне на иска, следва да докаже изпълнение на задължението си да репарира причинените вреди или обстоятелства, които изключват отговорността му.

Установиха се от ангажираните по делото гласни, писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза, че на 07.03.2023 г., ищцата стъпила на повдигната плочка на участък от тротоара, намиращ се в с.

**********, общ. Кюстендил, ул. „*********“ № * и паднала, вследствие на което получила увреждане – пертрохантерна фрактура на дясната бедрена кост. До този извод съдът достига кредитирайки изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които са последователни, логични, безпротиворечиви. Свидетелските показания на Г. П. са базирани на непосредствени впечатления и напълно съответстващи на ангажираната и неоспорена по делото описана по-горе медицинска документация, както и заключение на вещото лице по неоспорената експертиза, според което фрактурата е възможно да е резултат на падане по описания от ищцата начин.