Решение № 1669 от 19.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1669 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100511569 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12502 от 25.06.2024 г. по гр.д. № 34752/2023 г. по описа на СРС, 48 с-в, е признато за установено, по предявения по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Ю. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, община Триадица, ул. ****, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 96,34 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, община „Триадица“, ул. ****, магазин № 2 с абонатен № 361885, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 8845 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13783/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, като са отхвърлени, като неоснователни, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Ю. Ц. Ч., ЕГН **********, по реда на чл. 422 ГПК искове, както следва: частично иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД - за разликата над сумата 96,34 лв. до пълния предявен размер от 827,96 лв. - главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., изцяло иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 1,52 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва от 16.03.2023 г.до изплащане на вземането; и изцяло исковете 1 с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 138,53 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 09.03.2023 г., и сумата от 0,37 лв. - мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дяловото разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 09.03.2023 г., за които суми е издадена заповед № 8845 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13783/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.

Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва решението в частта на отхвърляне на исковете с доводи, за това че е неправилно поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа, че неправилно съдът не е основал правните си изводи на събраните по делото доказателства и на констатациите на приетата в производството СТЕ.

Посочил е, че правилно от страна на ищеца е била изчислена и начислена служебно ТЕ за БГВ за втория отоплителен период поради неосигурен достъп до имота. Неправилно съдът е отхвърлил претенцията в една част като неоснователна без да съобрази действащата нормативна уредба и неосигуряването на достъп за отчет на уредите за индивидуално разпределение. Съответно, според ищеца, правилно са били начислени и суми за ТЕ за сградна инсталация за посочения период, като неправилно съдът е отхвърлил претенциите в една част. Отправя искане за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Ю. Ц. Ч. е подала в срок отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Подпомагаща страна на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД, не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявените пред първоинстанционния съд искове са установителни, при правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес и законна лихва за забава върху тези суми.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

В правилно приложение на материалния закон СРС е приел, с разпоредбата н а чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто е ответника, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма.

По делото не се твърди, нито се установява да е сключен писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата претенция. Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящия състав изцяло възприема, при липса на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обосновано СРС е приел, че правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл.59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи: 1). имуществено 3 разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

По делото не е спорно и от представените пред първата инстанция доказателства се установява, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот, представляващ магазин № 2, находящ се в гр. София, общ. Триадица, ул. ****, с абонатен № 361885 след прекратяването на брака му с неговата съпруга М.Ч. на 16.11.2008 г. С оглед това, настоящия състав намира че за исковия период от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. собствеността върху имота е принадлежала на ответника Ю. Ц. Ч. и на М.Ч., при условията на обикновена съсобственост - по 1/2 идеална част за всеки. С оглед характера на обекта в производството не е спорно, че същият е предназначен за задоволяване на стопански нужди.

Установява се от представените пред СРС доказателства, че сградата, в която се намира магазин № 2 е приета с Акт № 16 от 02.08.1999 г. и е издадено Разрешение за ползване № 249/03.08.1999 г., както и че жилищната сграда, построена в УПИ II-214, 215, 216, кв. 37, ж. к. „Иван Вазов“, нанесена в кадастрален лист 451 по плана на гр.

София, находяща се на ул. „Бурел“, район Триадица - Столична община, е с настоящ адрес: ул. ****.

Установява се и че на проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост в гр. София, ж. к. „Иван Вазов“, ул. ****, от 20.09.2002 г., е било взето решение да се сключи договор с „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, като са избрани пълномощници, които да сключат договора от името на етажната собственост и да я представляват в отношенията с фирмата - изпълнител. От приложения към протокола Списък на абонатите от Етажна собственост: жилищна сграда на ул. ****, кв. „Иван Вазов“, срещу магазин № 2 с абонатен № 361885 (ред 27) се установява, че са изписани трите имена на ответника, за който е положен подпис, неоспорен по делото, с отбелязване наличието на един брой топломер в обекта.

4

От представения Договор № 957 от 04.11.2002 г., сключен между „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД и етажна собственост с адрес: гр. София, кв. „Иван Вазов“, ул. ****, чрез упълномощените представители, се установява, че на дружеството е възложено извършването на услуга топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода в сградата, срещу възнаграждение.

От представените пред първата инстанция доказателства в т.ч. от представените от „Техем сървисис“ ЕООД - индивидуални справки за отопление и топла вода за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., документи за главен отчет за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. и протокол за неосигурен достъп за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., както и от констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение - за имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 100 куб. м. - 829,977 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчетен разход по един водомер - отчетен разход 5 куб. м. (нов отчет 32 куб. м., стар отчет 27 куб. м.). Съответно, за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение - за имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 100 куб. м. - 547,188 кВтч и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база начислен разход за брой ползватели - 50,820 куб. м. Според експерта по СТЕ, „Техем сървисис“ ЕООД е извършило дяловото разпределение за имота за процесния период в съответствие с нормативната уредба. Общо дължимата сума за процесния период с включени изравнителни сметки е в размер на 888,37 лв., в която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди. Ищецът при начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния период. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, съгласно нормативната уредба. Общият топломер в абонатната станция е преминавал на метрологични проверки през м. 02.2020 г. и на 11.09.2021 г., като не са констатирани отклонения.