Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24831 от 17.11.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11955/2026
Вид
Определение № 24831
Подписан
17.11.2026
В сила
17.11.2026
Състав
Татяна Димитрова, Дамян Ивайлов Христов, Вергиния Мичева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24831 гр. София, 17.11.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261100511955 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274-279 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба подадена от ищцата Д. С. Ч. срещу Определение № 39031/22.10.2026 г. постановено по гр.д. № 23952/2026 г. по описа на СРС, 123-ти състав, с което е отхвърлена писмената молба от 15.10.2026 г., подадена от ищцата Д.

С. Ч. в частта на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 139.07 евро – по четирите предявени иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и в размер на 612 евро по четирите предявени иска с правно основание чл. 36, ал. 3 ЗН и за освобождаване от заплащане на разноски за производството, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради липса на средства за това.

В подадената частна жалба се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно, като се излагат следните съображения: твърди се, че СРС неправилно приел, че ищцата притежава в съсобственост със съпруга си жилище с площ от 90 кв. м. в гр. Сандански, от което може да реализира доход от наем, тъй като имотът бил лична собственост на съпруга , респ. ищцата не можела да го отдава под наем. Счита, че изводът на първата инстанция за потенциален доход от наем представлявал необосновано предположение, което противоречи на практиката на ВКС, съобразно която съдът не може да постанови отказ от освобождаване от държавна такса въз основа на предполагаеми доходи. Поддържа, че съдът не взел предвид и обстоятелството, че ищцата е разделена със съпруга си и плаща наем за имот в гр. София. Навежда, че се намира в тежко финансово състояние, тъй като получава месечна заплата от 900 евро и плаща 340 евро наем, като след това оставали 560 евро за храна, облекло, комунални услуги, транспорт и кредит, а според данните на КНСБ за второто тримесечие на 2026 г., необходимият доход за издръжка на един работещ е 828 евро, което я поставяло в категорията на работещите бедни. Счита, че определената по делото държавна такса в размер на 751,07 евро надвишавал месечния разполагаем доход на ищцата, след плащане на наема, като освен това нямала и налични спестявания или средства за предстоящи експертизи. Моли съдът да отмени процесното определение и вместо него да постанови друго, с което да я освободи от такси и разноски в производството пред СРС.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес, и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът като взе предвид доводите на жалбоподателя, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 23952/2026 г. по описа на СРС, 123-ти състав е било 1 образувано по искова молба подадена от Д. С. Ч. срещу Т.С.Н., Н.С.Н. и Б.Т.Н. по искове с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК във вр. с чл. 69 от ЗН и чл. 30, ал. 1 от ЗН. С разпореждане от 10.10.2026 г. съдът е дал указания на ищцата да представи документ за внесена държавна такса в размер на 139.07 евро по четирите предявени иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и в размер на 612 евро по четирите предявени иска с правно основание чл. 36, ал. 3 ЗН.

С молба от 15.10.2026 г. ищцата е поискала да бъде освободена от заплащане на държавна такса и разноски в производството, като е представила декларация за материално положение, договор за наем и договор за кредит. От представените по делото доказателства се установява, че ищцата получава заплата в размер на 900 евро, плаща наем в размер на 380 евро за имот находящ се в гр. София и има кредит към „ Пощенска банка“ АД в размер на 10 000 лева с месечна вноска в размер на 140 лева. От представените с частната жалба доказателства се установява, че съпругът на ищцата е придобил по наследство жилище с площ от 90 кв.м. в гр. Сандански.

За да постанови така обжалваното определение първата инстанция е приела, че ищцата притежава жилище в гр. Сандански, което може да отдава под наем, с нормално здравословно състояние е, получава доход от 900 евро и може да заплати еднократно дължимата държавна такса.

Нормата на чл. 83 от ГПК предвижда освобождаване от държавни такси и разноски в производства по дела на лица посочени в ал. 1, т. 1 и т. 2 без оглед на доходите им. В ал. 2 на същия член е предвидена възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. Идеята на законодателя е недостатъчните доходи да не се окажат пречка за защита на субективни права и тази категория лица да не бъде лишена от правосъдие. Нормата е насочена не само към лица без доходи, но и към лица, които получават някакви доходи, но те са недостатъчни. Критериите, по които съдът извършва преценка са изброени в закона - чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК като изброяването не е изчерпателно. Комплексно следва да бъдат изследвани всички обстоятелства от значение за създаване на цялостна представа за финансовото положение на страната. В мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство.

Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд на Република България по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК, че въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представената декларация. От представените към делото доказателства ясно се вижда че ищцата не притежава движимо или недвижимо имущество, има доход от 900 евро, разходи за наем в размер на 380 евро и месечна вноска по договор за кредит в размер на 71,58 евро. Такива доходи и имущество налагат ищцата да бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, тъй като след заплащане на наема и вноската по договора за кредит, доходите на ищцата падат под необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, в размер 842 евро по данни на КНСБ за 2026 г. В допълнение към горното след заплащане на дължимия наем, вноска по кредит и режийни и предвид липсата на каквито и да било спестявания, ищцата не разполага с финансовата възможност да заплати определените от СРС държавни такси в общ размер от 751,07 евро.

По изложените съображения съдът намира, че процесното определение следва да бъде отменено, а ищцата освободена от заплащане на държавни такси и разноски в производството.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Определение № 39031/22.10.2026 г. постановено по гр.д. № 23952/2026 г. по описа на СРС, 123-ти състав, като вместо него постановява:

ОСВОБОЖДАВА ищцата Д. С. Ч., ЕГН: **********, на основание чл.83,ал.2 ГПК, от заплащане на държавни такси и разноски в производството по гр.д. № 23952/2026 г. по описа на СРС, 123-ти състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 123-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3