Определение № 1579 от 26.04.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1579 гр. В., 25.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н.й Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500869 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. В., ул. „А. Г. Г.“ № 37, к-с „С. Н.“ срещу Разпореждане № 12110 от 30.03.2023г. по ч.гр.д.

№ 2869/2023г. по описа на ВРС, 42-ри състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл.

410 от ГПК е оставено без уважение искане на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Н. Д. И. с ЕГН ********** за сумата от 221.63 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му част. Изложени са доводи, че заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено в цялост на основание неотстраняване на допуснати нередовности в указан срок от съобщението. Указаните нередовности в случая са били отстранени от заявителя. От друга страна с извършеното плащане на дълга след подаване на заявлението, длъжникът е признал задължението си, с неизпълнение на което е станал повод за завеждане на делото, поради което дължи заплащане и на сторените от заявителя разноски в производството. В този смисъл е отправено искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част и постановяване на акт за издаване на заповед за изпълнение за част от претендираните разноски в заповедното производство.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – разпореждане по чл. 413, ал. 2 от ГПК, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по повод заявление от 08.03.2023г. на Етажна 1 собственост в сграда, находяща се в гр. В., ул. „А. Г. Г.“ № 37, к-с „С. Н.“ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. Д. И. с ЕГН ********** за парично вземане в размер на 596.63 лв. – дължими такси към ЕС за периода 10.08.2021г. – 31.01.2023г., включващи разходи за възнаграждение на управител, почистване на общите части на сградата, такса асансьори, ел. енергия асансьори, обща ел. енергия, интернет видеонаблюдение, фонд „Ремонт и обновяване“ и лихви, както и за съдебни разноски в общ размер от 225 лв.

С Разпореждане от 09.03.2023г. заявлението е оставено без движение, като на заявителя е предоставена възможност в тридневен срок да отстрани нередовностите му като посочи на кои дати са взети решенията на ОС на ЕС за заплащане на претендираните такси и разноски.

С уточняваща молба от 16.03.2023г. заявителят посочил на кои дати са взети решенията на ОС на ЕС за претендираните такси и разноски, дължими от етажния собственик – длъжник.

С молба от 17.03.2023г. длъжникът Н. И. депозирал по делото вносна бележка, установяваща плащане на дължимите от него такси и разноски за ЕС, като отправил искане за прекратяване на делото.

След предоставена възможност, с молба от 28.03.2023г. заявителят уточнил, че поддържа депозираното заявление в частта относно претенцията за разноски до сумата от 221.63 лв., които не се покриват от внесената от длъжника сума. Посочил, че доколкото с поведението си длъжникът е станал причина за иницииране на заповедното производство, то същият следва да понесе отговорността за разноски в същото.

С обжалваното разпореждане от 30.03.2023г., ВРС отхвърлил заявлението в цялост на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК поради неуточнен период на разходите за ел. енергия за текуща консумация по фактура и период на разходите за ел. енергия и абонатен и клиентски номер. На това основание и отчитайки плащането на длъжника след образуване на делото, приел заявлението за изцяло неоснователно, поради което го отхвърлил.

ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението.

В случая с разпореждане от 09.03.2023г. заявлението е оставено без движение, като на заявителя е указано да отстрани нередовности като посочи на кои дати са взети решенията на ОС на ЕС за заплащане на претендираните такси и разноски, а заявлението е отхвърлено поради неуточнен период на вземанията за разходи за ел. енергия за текуща консумация по фактура и период на разходите за ел. енергия и абонатен и клиентски номер.

Ето защо е основателно оплакването в частната жалба, че хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК в случая не е била налице. Съдът не е дал указания на заявителя да отстрани нередовности на заявлението касаещи периода на отделните вземания; начина на 2 формирането им и индивидуализиране на всяко по вид, размер и период на дължимост, отнесени към конкретно взето решение на ОС на ЕС. Доколкото съдът не е изпълнил задължението си да укаже конкретно допуснати нередовности на заявлението, то неизпълнението на такива не може да служи като основание за отхвърляне на заявлението по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.

Последвалото изпълнение на задължението от длъжника от друга страна в хода на делото, признато и от заявителя, като обстоятелство настъпило след предявяване на заявлението, което е от значение за заявеното право, следва да се съобрази от съда съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. Същото не освобождава длъжника от отговорността за разноски, които с предпроцесуалното си поведение сам е предизвикал. От данните по делото се установява, че с извън процесуалното си поведение длъжникът е станал повод за завеждане на делото, тъй като не е изпълнил задължението си преди подаване на заявлението /08.03.2023г./, за което няма спор, видно и от признанието му в молба от 17.03.2023г. Ето защо, извън процесуалното поведение на длъжника е дало повод за завеждане на заявлението, поради което в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК и длъжникът не може да се освободи от отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на заявителя сторените по делото разноски. С оглед на това Н. И. дължи на ЕС – заявител изцяло направените разноски, независимо от отхвърляне на заявлението за главното вземане поради последвало плащане в хода на висящността на делото.

Претенцията за разноски до размера от 221.63 лв. е основателна, поради което заявлението в тази част следва да се уважи като се постанови издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.

Обжалваното разпореждане в тази част е неправилно, поради което следва да се отмени.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба на Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. В., ул.

„А. Г. Г.“ № 37, к-с „С. Н.“ Разпореждане № 12110 от 30.03.2023г. по ч.гр.д. № 2869/2023г. по описа на ВРС, 42-ри състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 410 от ГПК е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Н. Д. И. с ЕГН ********** за сумата от 221.63 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. В., ул. „А. Г. Г.“ № 37, к-с „С. Н.“, представлявана от Управителя Е. Б. Б. срещу длъжника Н. Д. И. с ЕГН 3

********** за сумата от 221.63 лева, представляваща сторени от заявителя в заповедното производство разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение, за връчване на препис от същата на длъжника на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК и евентуално издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 416 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 274, ал. 4 от ГПК и т. 8 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4