Решение № 90 от 09.02.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Стара Загора, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20225530104747 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД твърди, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд - Стара Загора за вземанията срещу „Теком ЛТД" ЕООД, било образувано ч. гр. д. № 2617/2022 г. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение в срок, поради което представляваното дружеството подавало настоящата искова молба в срока по чл.415, ал.4 ГПК. С решение №Л-413 на Комисията за енергийно и водно регулиране от 08.07.2013 г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД притежавало лицензия Л-413-17/08.07.2013г. за Доставчик от последна инстанция (ДПИ), която се добавяла към вече притежаваната от дружеството лицензия за Краен снабдител. Съгласно чл.

95а и § 196 от Закона за енергетиката като ДПИ „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД имало задължението да снабдява с електрическа енергия клиенти, чиито обекти били присъединение на ниво средно напрежение на лицензионната територия на „Електроразпределение Юг" ЕАД в случаите, когато тези клиенти не били избрали друг търговец на електроенергия, или когато избраният от тях търговец не извършвал доставка на електроенергия по независещи от клиента причини. Съгласно чл. 94а, ал.1 от Закона за енергетиката клиентите, присъединени към разпределителната мрежа на ниво средно напрежение, губили правото си да бъдат снабдявани с електроенергия на регулирания пазар по чл. 94а, ал. 1 и трябвало да бъдат 1 снабдявани с ел. енергия при свободно договорени цени по чл. 100, ал. 1 от закона.На основание § 196 от Закона за енергетиката клиентите, които не били избрали доставчик на свободен пазар до тази дата, щели да бъдат снабдявани както и преди това от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, но по цени, определени по методика на КЕВР. Съгласно чл. 104, ал. 4 от Правилата за търговия с електрическа енергия, цената, по която доставчик от последна инстанция продавал електрическа енергия на крайния клиент, се определяла съгласно приета от КЕВР „Методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция." Ответникът не бил избрал друг търговец на електроенергия и следователно съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, негов снабдител можел да бъде единствено „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, по силата на издадената му лицензия Л-413-17/08.07.2013г. в качеството му на доставчик от последна инстанция. Според разпоредбата на чл. 104а от Закона за енергетиката потребителите използвали разпределителните мрежи, към които били присъединени обектите им. Обектите на ответника били присъединени към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД, на чиято лицензионна територия се намирали. Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на крайния снабдител/доставчика от последна инстанция, съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от КЕВР, мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги били достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Цените за мрежови услуги се определяли и заплащали на основание решения на КЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката, като същите не подлежали на договорна свобода. За „Теком ЛТД ЕООД бил открит клиентски номер 1010438730 относно обекти: с ИТН 4472202, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131 – магазин 1; с ИТН 4472208, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131 – магазин 3; с ИТН 4472211, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131 – магазин 4; с ИТН 4472212, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131 – магазин 5; с ИТН 4472226, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, ап.3; с ИТН 4472238, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, ап.5; с ИТН 4472250, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, ап.6; с ИТН 4472258, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, ап.8; с ИТН 4472260, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, ап.9; с ИТН 4472287, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи 2

Димитър Асенов“ №131, ап.13; с ИТН 4472296, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, ап.15; с ИТН 4472309, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, ап.17; с ИТН 4472313, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, ап.18; с ИТН 4472316, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, ап.19; с ИТН 4472317, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, ап.20; с ИТН 4472339, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, ап.22; с ИТН 4472369, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, ап.25; с ИТН 4472371, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, гараж 1; с ИТН 4472391, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, гараж 6; с ИТН 4472402, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, гараж 21; с ИТН 4472438, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, гараж 9; с ИТН 4472441, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, гараж 11;с ИТН 4472446, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, гараж 13; с ИТН 4472449, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, гараж 15; с ИТН 4472453, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, гараж 16; с ИТН 4472586, намиращ се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131, гараж 22.

В изпълнение на задълженията си по закона за периода 15.07.2021 г. 31.03.2022г. ищецът бил предоставил електрическа енергия и мрежови услуги до посочените обекти на ответното дружество на обща стойност 550,32 лв., които до този момент не били заплатени. Поради забава в заплащане на горепосочената главница, ответникът дължал законна лихва в общ размер от 20,07 лв. за периода 25.09.2021 г. - 23.06.2022г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, били подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската сметка на ответника. Искането до съда е да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към „Теком ЛТД“ ЕООД, както следва:- 550,32 лв., представляващи стойността на доставена ел. енергия и предоставените мрежови услуги до разпределителната мрежа за периода 15.07.2021 г. – 31.03.2022 г., 20,07 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за период 25.09.2021 г. - 23.06.2022 г., законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението.

Претендира направените в настоящото и в заповедното производства разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК , ответникът "ТЕКОМ ЛТД" ЕООД депозира писмен отговор, в който заявява, че исковете са допустими, но са изцяло неоснователни. Не оспорва факта, че ищцовото 3 дружество "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД било доставчик от последна инстанция (ДПИ) на електрическа енергия и именно като такъв бил снабдил сградата, находяща се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131 с електрическа енергия. Оспорва факта, че ползвател на незаплатената енергия, предмет на настоящия спор, било ответното дружество "Теком ЛТД" ЕООД, както оспорва и твърдението, че именно ответникът следвало да заплати начислената ел. енергия. Твърди, че ответното дружество не било сключвало индивидуални договори за продажба на ел. енергия за посочените в исковата молба обекти (26 на брой) и не се намирало в договорни отношения за доставка на ел. енергия за тези 26 обекти с посочените в исковата молба адреси и ИТН. Тези самостоятелни обекти имали други собственици или ползватели, различни от „Теком ЛТД” ЕООД и именно тези други собственици или ползватели дължали заплащането на начислената и евентуално ползвана от тях ел. енергия в посочените обекти.

Що се отнасяло до представените с исковата молба документи, с които се правил опит да се докаже тезата, че ответникът бил задължено лице, което трябвало да плати начислената енергия, то смятат, че тези документи не установявали такова негово задължение. С исковата молба било представено Заявление за услуга от 12.07.2021г., което било подадено "Теком ЛТД" ЕООД до "Електроразпределение Юг” ЕАД (дружество, различно от ищеца), което заявление обаче се отнасяло единствено до захранване с ел. енергия на цялата новострояща се сграда на ул. X. Д. Асенов № 131 и до монтиране на електромер на сградата, за което била открита ИТН 4408664. Същото се отнасяло и до представения Договор за присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД от 25.03.2020 г. и Търговски условия към този договор за присъединяване от същата дата. Отново този договор и общите условия, свързани с него били сключени с друго дружество, различно от ищеца и от исковата молба не ставало ясно каква е връзката между тези договори и претенциите на ищцовото дружество. С исковата молба бил представен Индивидуален договор към Общи условия на ЕВН ЕС за продажба на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция, сключен на 12.07.2021г., който договор вече бил сключен между "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Теком ЛТД" ЕООД, от който договор и общи условия към него обаче не ставало ясно за кои обекти бил сключен същият и кой бил собственик на тези обекти. Видно от Общите условия, които бил представил ищецът, ставало ясно, че преди започване на доставка на ел. енергия от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД с клиента се сключвал индивидуален писмен договор (чл. 6, ал. 2 от Общите условия). За сключването на такъв индивидуален договор било необходимо заявителят на услугата, за да стане Клиент по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) да представи на електроснабдителното дружество следните документи: "Документи, легитимиращи заявителя като Клиент по смисъла на настоящите Общи условия, в това число документ за собственост /документ, удостоверяващ 4 учредено вещно право на ползване върху имота, разрешение за ползване на новоприсъединен обект или за обект с променено предназначение, договор за наем, заедно с нотариално заверена декларация за съгласие от собственика ..., както и други официални документи, удостоверяващи правото на собственост на заявителя!" - чл. 6, ал. 4, т. 3 от Общите условия. Следователно, за да се започнело доставяне на ел. енергия до един обект, било необходимо собственикът на този обект да докаже правото си на собственост или на ползване, т.е. "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД сключвало договори и доставяло енергия само със собственици или с ползватели/наематели на имотите като правото им на ползване или наем се установявало със съответните писмени документи.

Именно поради това и тъй като ответникът "Теком ЛТД" ЕООД не бил собственик на посочените в исковата молба обекти, то той не можел да сключи договори за доставка на ел. енергия и не дължал заплащане на посочената и фактурирана стойност на ел. енергията, която се претендирала от ищеца. Собствеността на описаните в исковата молба обекти (имоти) принадлежала на други физически и юридически лица като някои от тях били собственици на тези обекти още с отстъпеното право на строеж, учредено с Нотариален акт №131, том II, дело №341 от 24.01.2018г. по описа на СВ Стара Загора, т.е. много преди да бъде заявено дори ел. захранване на бъдещата сграда. Други от обектите в жилищната сграда на ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131били прехвърлени от строителя малко по-късно, през различен период от време, но всеки един от тях през процесния период (за който се искало заплащане на ел. енергия) бил собственост на други лица, различни от ответното дружество. Съгласно §1, т. 2а от ЗР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди." Законът за енергетиката регламентирал отношенията, свързани с продажбата на ел. енергия като договорни отношения между доставчикът на ел. енергия и крайния потребител (чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ). Идеята на закона била, че "клиентът", или крайният потребител били собствениците на имотите, които се снабдявали с ток или съответно ползвателите, на които законът давал правото да заместят собственика. В този смисъл била и съдебната практика, която била обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, както и в Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. на ВКС, III г. о. В последното решение било възприето, че с изгубване на правото на собственост върху определен недвижим имот, бившият собственик изгубвал и качеството си на страна по договора за продажба на електрическа енергия. Това правоотношение било възникнало на основание Закона за енергетиката, а законът го обвързвал с това кой е титуляр на правото на собственост, когато за електроснабдявания имот нямало сключен договор за доставка на ел. енергия за този имот между крайния снабдител и ползвателя на енергията - нов собственик. Следователно 5 за възникване на задължението за плащане на консумираната ел. енергия било от значение кой е собственик на имота и от коя дата станал такъв, като от тази дата той (новият), а не предишният собственик дължал заплащане на електричеството. Това било напълно логично, тъй като се изхождало от правилото, че плащане се дължало за това, което се ползвало и от този, който го ползвал. След като "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД въвело строги изисквания по отношение на документите, които трябвало да бъдат представени при сключване на договора за доставка и в общите условия било записано, че само при тези условия можело да се доставя енергия, то тогава трябвало да се спазват тези условия и да не се прехвърляли задължения на лица, които не били собственици или ползватели на обекти. В подкрепа на твърденията си, че задължено лице за заплащане на ел. енергия по смисъла на Закона за енергетиката бил новият собственик на съответния имот се представя подробна информация за правото на собственост на посочените в исковата молба обекти (имоти) в сградата, находяща се в гр.Стара Загора, ул.“Хаджи Димитър Асенов“ №131: