Определение № 1823 от 03.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1823 гр. София, 02.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002900100 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София и Ц. Г. С. срещу решение № 1075 от 08.08.2023 г. по в. гр. д. № 1551/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав.

Касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е обжалвал въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на Софийски градски съд е осъден да заплати на Ц. Г. С. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г. вследствие ПТП, причинено по вина на водача Г.

Г. при управление на л. а. „Мерцедес Ц 220 ЗДИ“, рег. № ДФ 39923 АТ, ведно със законната лихва, считано от 3.01.2017 г. до окончателното й изплащане. Поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че при определяне на размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди не са отчетени всички критерии, запълващи със 1 съдържание понятието за „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като присъденото обезщетение от 100 000 лв. се явява прекомерно. Според касатора размерът на обезщетението не съответства на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди с оглед установеното по делото, че тя е отглеждала сина си Т. И. само за известно време и отношенията им са се характеризирали с липса на родителска грижа, обич и привързаност.

Касаторът счита, че съдът не е съобразил интензитета и продължителността на болките и страданията на ищцата, както и обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП. Изразява становище, че съдът безкритично е възприел свидетелските показания относно болките и страданията на ищцата по повод смъртта на сина й, като се позовава на останалите събрани по делото доказателства, че починалото дете е отглеждано от баща си, а ищцата по делото е напуснала семейството си през 2015 г. Счита, че съдът не е следвало да възприема заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, приета във въззивното производство, тъй като същата се основавала изцяло на твърденията на ищцата и на съставени документи за преглед от психиатър години след ПТП. В касационната жалба се поддържа, че обжалваният въззивен акт е неправилен и поради непроизнасянето на съда по своевременно релевираното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете, тъй като се е движило по пътното платно в тъмната част на денонощието в нарушение на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП попътно на движещите се МПС, като е било облечено в тъмни дрехи и е било без светлоотразителна жилетка, и от неговата майка с оглед неупражняването на грижа и контрол. Касационният жалбоподател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено в атакуваната от него част. Поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал.

1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба на Ц. Г. С. е насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от ищцата срещу ответния застраховател иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и 2 процесуалния закон и необоснованост. Релевират се доводи, че съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер, който не е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и с указанията, дадени с ППВС № 4/1968 г. Касационната жалбоподателка Ц. С. изразява становище, че съдът не е съобразил нивата на застрахователно покритие и данните на НСИ за средната работна заплата към датата на ПТП. Счита, че решаващият състав не е отчел в пълна степен обстоятелството, че починалият е бил първороден син, загубил живота си трагично при ПТП едва на 12-годишна възраст, като майката е била силно привързана към починалия приживе. Без значение за душевните страдания на майката било обстоятелството, че починалият Т. е живеел с баща си, докато тя е работела в чужбина.

Касационната жалбоподателка сочи, че съдът е игнорирал заключението на съдебнопсихиатричната експертиза относно претърпяната от нея тежка психотравма вследствие внезапната смърт на сина й. Моли въззивният акт в атакуваната от нея част да бъде отменен. Достъпът до касация основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна и изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съотв. – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преЦ. на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, прие следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че деянието, авторството и виновното поведение на водача, застрахован при ответника Г. С. Г. и настъпилата в пряка причинноследствена връзка с това поведение смърт на сина на ищцата Т. Е.

Иванов са установени с влязла в сила присъда по НОХД № 530/2017 г. на Окръжен съд - Ловеч. Констатирал е , че съгласно представените по делото писмени доказателства и социални доклади Т. Е. И. е подпомаган в състава на семейството с месечни помощи и е бил включен в 3 регистър „Деца, нуждаещи се от специална закрила - деца в риск“; майка му Ц. С. е напуснала семейството през месец август 2015 г.; детето е живяло заедно с брат си и сестра си, като за тях е полагал грижи баща им.

След подробно обсъждане на събраните по делото гласни доказателства и съдебнопсихиатрична експертиза въззивният съд е приел, че между Ц. Г. С. и починалия при процесното ПТП неин син Т. Е. И. е съществувала трайна връзка, като от раждането на детето през 2003 г. до м. август 2015 г., тоест година и един месец преди инцидента, Ц. С. е полагала грижи за детето; след като е започнала работа в Кипър ищцата е поддържала контакт по телефона с децата си. Решаващият състав на САС е направил извод, че между ищцата и починалия й син е била създадена обичайната връзка родител-дете, като смъртта на Т. Е. И. се е отразила травматично на емоционалното и психично съС.ие на ищцата, ищцата е преживяла психотравма, довела до протрахирана депресивна реакция за около една година.

Във въззивното решение е прието, че справедливото по смисъла на чл.

52 ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди на ищцата от смъртта на сина й при ПТП възлиза на 100 000 лв. Посоченият размер на обезщетението е мотивиран от съда със създадената дълбока и трайна връзка между ищцата и починалия й син, болките и страданията на ищцата по повод смъртта на сина й при ПТП, негативното отражение на загубата на психиката й. Направено е позоваване на установените по делото обстоятелства, че ищцата е напуснала семейството си през 2015 г. и не е полагала грижи за сина си, както и на социално-икономическите условия в страна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 30.09.2016 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД поставя следните въпроси: ,,1. Как се прилага чл. 52 ЗЗД съобразно обективно установените вреди и търпими от тях болки и страдания и в съответствие с всички относими критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?; 2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти, обстоятелства и доказателства или следва да обсъди само някои от тях?; 3. Следва ли да се отчете съпричиняване на вредите от страна на 4 загиналия и ищеца при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато се отменя отхвърлителното първоинстанционно решение и уважава частично иска и когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което възраженията са безспорно доказани при условията на пълно и главно доказване?“ Твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 – на противоречие с решения на ВКС по т. д. № 35/2009 , т. д.

№ 566/2010 г., ІІ т. о., т.д. № 635/2010 г., ІІ т. о., т. д. № 211/2009 г., ІІ т. о., т. д.№ 676/2010 г., ІІ т. о., т.д. № 461/2011 г., ІІ т. о., т.д. № 346/2011 г., ІІ т. о. и др.; по въпроса по т. 2 – на противоречие с решения на ВКС по т. д. № 566/2010 г., ІІ т. о., по т. д. № 2998/2013 г., І т. о., т.д. № 3334/2013 г., ІІ т. о., т.д. № 1053/2012 г., ІІ т. о., т. д. № 4391/2013 г., ІІ и др.; по въпроса по т. 3 – на противоречие с ППВС № 17/63 г. и на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по гр.д. № 60304/2016 г., ІV г.о., т. д. № 745/2008 г., т. д. № 648/2008 г., І т.о., т. д. № 3540/2013 г., І т. о., т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др.

Същевременно, касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД поддържа, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че се е осъществило и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на въззивното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационната жалбоподателка Ц. С. са формулирани следните въпроси: „1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?; 3. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и 5 тяхното значение при конкретно установените по делото факти?; 4. Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?; 5. Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?; 6. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор защо преЦ.та му е в една или друга посока?; 7. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?; 8. Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?; 9. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?“ Изразява се становище, че произнасянето на въззивния съд по въпросите по т. 1-7 противоречи на практиката на ВС и ВКС, като се прави позоваване: по въпроса по т. 1 – на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по т. д. № 795/2008 г., ІІ т. о., т. д. № 299/2011 г., ІІ т. о.; по въпроса по т. 2 – на ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., ІІІ г. о., т. д. № 60/2012 г., ІІ т. о.; по въпроса по т. 3 – на решение по гр. д. № 3923/2017 г. на ВКС; по въпроса по т. 4 – на решение по ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., ІV г. о.; по въпроса по т. 5 – на решение по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; по въпроса по т. 6 – на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., ІV г. о., гр. д. № 4744/2008 г., ІІ г. о., гр.д. № 2623/2013 г., IV г.о., гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. и гр. д. № 4876/2007 г., V г. о. По отношение на въпросите по т. 8 и т. 9 от изложението се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационната жалбоподателка въвежда и основанието за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност на въззивното решение.