Определение № 206 от 22.06.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. София, 20.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Недялка Н. Нинова

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно частно наказателно дело № 20231800600398 по описа за 2023 година Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал.

1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от защитника на подсъдимия М. Д. С. – адв. С. С. от САК - срещу определение от 30.05.2023 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 26/2023 г. по описа на районен съд – Е.П.

Определението се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на обвиняемия в предходната процесуална фаза да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност. В тази връзка се твърди, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е дефинирана от фактическа страна целената от подсъдимия имотна облага от деянието, за което е обвинен – престъпление по чл. 281 НК; липсва описание на каквито и да било фактически действия, с които държавното обвинение твърди, че подс. М. С. е извършил престъплението, за което е обвинен и в частност липсва описание на твърдяното от държавното обвинение „помагачество“ – дали е даване на разяснения, отстраняване на спънки или обещание да се даде помощ след деянието и т.н. по смисъла на чл. 20, ал. 4 НК, като по този начин е било ограничено правото да узнае фактите на 1 обвинението.

Обжалваното определение се оспорва и в частта, с която е потвърдена изпълняваната спрямо подс. М. С. мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 1 000 лв. с доводи, че към момента не са налице опасностите, обосноваващи от гледна точка на целите по чл. 57 НПК прилагането на мярката за неотклонение парична гаранция.

Твърди се още, че обжалваното определение страда от липса на мотиви и не съдържа отговор на възраженията на защитника.

Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на районен съд – К. и материалите по делото, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано пред районен съд - С. по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен на 05.06.2019 г. от районна прокуратура – С., преобразувана впоследствие в ТО – С. към РП - К., с който е повдигнато обвинение срещу две лица - подсъдимия М. Д. С., жалбоподател по настоящето дело, и срещу К. Т. П. за престъпление по чл.

281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК. С разпореждане от 06 юни 2019 г. образуваното н.о.х.д. № 121/2019 г. по описа на РС – С. е прекратено поради невъзможност да се образува съдебен състав за разглеждането му.

С определение 20 юни 2019 г., постановено по ч.н.д. № 630/2019 г. на ВКС, прекратеното н.о.х.д. № 121/2019 г. по описа на РС – С. е изпратено за разглеждане на районен съд – Е.П.

Пред РС-Е.П.е образувано н.о.х.д. № 177/2019 г., като в проведеното на 02.10.2019 г. разпоредително заседание по чл. 248 НПК защитникът на подс.

М. С. – адв. Ст. С. е предявил възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, които по съдържание са идентични на поддържаните с настоящата частна жалба, които първоинстанционният съд не е уважил, като е счел, че не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на подс. М. С. да научи за какво престъпление е привлечен и в частност, че не се установяват твърдените от защитника недостатъци на фактическото обвинение, изложено в обвинителния акт. Това определение е 2 потвърдено с определение от 20.11.2019 г., постановено по в.ч.н.д. № 677/2019 г. на СОС, образувано по частна жалба, подадена от защитника на подс. М. С. – адв. Ст. С., и делото е върнато на първоинстанционния съд – РС – Е.П.– за продължаване на съдопроизводствените действия.

С присъда № 3 от 11.02.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 177/2019 г. по описа на РС – Е.П. двамата подсъдими за били признати за виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение. Тази присъда е била отменена с решение № 8/20.01.2023 г. по в.н.о.х.д. № 454/22 г. по описа на СОС поради допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.

2, пр. 1 НПК – липса на мотиви и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото е образувано н.о.х.д. № 26/2023 г. по описа на районен съд – Е.П. по което е постановен обжалвания по настоящото дело съдебен акт.

Обжалваното определение е постановено в разпоредително заседание по чл. 248 НПК, проведено на 30.05.2023 г., с което първоинстанционният съд повторно се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и след като е приел, че делото е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал основания за спиране или прекратяване на наказателното производство и за прекратяване на съдебното производство, е насрочил делото за разглеждане по общия ред; потвърдил е взетата спрямо двамата подсъдими мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 1 000 лв. спрямо всеки от тях. По повод възраженията на защитника на подс. М. С. – адв. Ст. С. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правата на обвиняемите (в предходната фаза на наказателния процес), които са напълно идентични на поддържаните и в първото проведено разпоредително заседание (по н.о.х.д. № 177/2019 г. по описа на РС – Е.П., първоинстанционният съд отново е приел, че такива не са налице.

При така сложилия се процесуален развой на делото се налага извода, че повторно проведеното на 30.05.2023 г. разпоредително заседание по н.о.х.д. № 26/2023 г. по описа на районен съд – Е.П. е било недопустимо, тъй като въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК са били вече разрешени в разпоредителното заседание, проведено при първото разглеждане на делото по н.о.х.д. № 177/2019 г. по описа на същия съд, а констатацията на съда, 3 направена в това първо разпоредително заседание, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, които да са ограничили правата на обвиняемите, е била проверена и потвърдена от въззивната инстанция с определението, постановено по в.ч.н.д. № 677/2019 г. на СОС. Същественото в случая е че присъдата, постановена по н.о.х.д. № 177/2019 г. по описа на РС – Е.П. е била отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения в решаващата дейност на първоинстанционния съд и същевременно при извършената въззивна проверка на присъдата в пределите по чл. 314 НПК не са установени съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, допуснати на досъдебното производство, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание, видно от мотивите на решението по в.н.о.х.д. № 454/22 г. по описа на СОС. В този случай новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд следва да започне от стадия на съдебното заседание, а пререшаването на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК е недопустимо, което е сторил първият съд. Повторното провеждане на разпоредително заседание при новото разглеждане на делото в настоящия случай, доколкото не е довело до различно разрешаване на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, е нарушение в процесуалните действия на съда, което не е засегнало правата на страните и поради това не е съществено.

Доколкото обжалваното определение е постановено в недопустимо производство, то и подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, производството по настоящето дело да се прекрати и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на съдебното заседание.

По въпроса относно мярката за неотклонение, взета и изпълнявана спрямо подс. М. С. първоинстанционният съд би могъл да се произнесе по реда на чл. 270 НПК при надлежно заявено искане за това.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 3, вр. ал. 2 НПК Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 30.05.2023 г., постановено в разпоредително 4 заседание по н.о.х.д. № 26/2023 г. по описа на районен съд – Е.П.

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по в.ч.н.д. №

398/2023 г. по описа на Софийския окръжен съд поради недопустимост на частната жалба и

ВРЪЩА делото на районен съд – Е.П.за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на съдебното заседание.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5