Решение № 3246 от 21.04.2016, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр. С., 20.04.2016 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №14571 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В.С.С., с която са предявени срещу П.П. „А.“ и В.Н.С. искове с правно основание чл.45 и чл.49, вр. чл.45 ЗЗД както следва: за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от разпространена информация чрез разлепени в гр. Б. в периода 25.09.2011 г. – 25.03.2012 г. плакати със заглавния: „Бургазлии! Вие сте в ръцете на една медийно-политическа мафия, наречена С.“. за сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация в бр. от 17.10.2011 г. на вестник „А.“ със заглавие „С. ***“, за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация в бр. от 17.10.2011 г. на вестник „А.“ със заглавие „В.С. вдига палат до турС.а граница“. за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация в бр. от 17.10.2011 г. на вестник „А.“ със заглавие „Б. осъмна с истината за С.“ и за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация в бр. от 18.10.2011 г. на вестник „А.“ със заглавие „Само А. може да озапти В.С. ***.

Ищецът твърди, че съдържанието на плаката и публикуваните статии със заглавията, съдържанието и снимковия материал, съдържат неверни опозоряващи твърдения, които накърняват доброто име и репутацията му и му приписват престъпления, които не е извършил. Твърди, че ответникът В.С. лично е разлепял плакатите с клеветническите твърдения и за тези си действия отговаря солидарно с ответника П.П.

„А.“, на която е председател и законен представител и която му е възложител. От друга страна твърди П.П. „А.“ да е издател на вестник „А.“, което обуславя отговорността й за изнесените в процесните статии клеветнически твърдения.

Ответникът П.П.

„А.“ оспорва исковете. Твърди, че не е автор на плаката, нито разпространител на същия, оспорва да е издател на вестник „А.“.

Ответникът В.С. оспорва исковете. Твърди, че е направил политическа оценка в рамките на дискусия по политически въпроси.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска за вреди от информацията от разлепени плакати:

Установява се от представения препис – фотокопие на стр.9 от делото на БОС, че е съставен плакат и печатен материал под формата на памфлет със заглавие: „Бургазлии! Вие сте в ръцете на една медийно-политическа мафия, наречена С.“. В печатния материал се съдържа твърдение, че ищецът е закупил общински парцели за жълти стотинки, срещу ищеца се водят 22 дела за злоупотреби и нарушения за незаконни кабели на телевизия С., за което кметове са „рекетирани“ от ищеца да си затворят очите, а на служители на НАП, прокуратурата и съда ищецът е дал „рушвети“. Твърди се още, че ищецът си е купил мотел в гр. М.Т. и го подготвя за „бардак за шофьорите на турски ТИР-ове“. Материалът сочи също, че проверка на НАП е установила, че ищецът е „укрил над 3 млн. лв. от данъци, лъжейки с броя на абонатите си, след договорка с Б. и Д. проверката още не е стигнала в съда“ и че „4 години върши далаверите си в община Б. заедно с кмета на ГЕРБ Н.“.

Установява се от снимката на първа страница на бр.1740 от 17.10.2011 г. на вестник „А.”, че ответникът В.С. е участвал в акция по разлепване на плакати с описаното по-горе съдържание. Снимката като графично изображение на факти от обективната действителност представлява веществено доказателство и е годна посредством оглед да установи осъществяването на записаните по техническа начин в нея събития. В случая снимката изобразява ответника В.С. с четка за лепило в ръка пред процесния плакат, залепен на стена. В текста, придружаващ снимката, се сочи, че С. е залепил „изобличаващ плакат за дейността на В.С. като общински съветник и шеф на С.”. По делото нито една от страните не е оспорила достоверността на тази информация.

По изложените съображения съдът приема, че на дата, предхождаща датата на издаване на брой 1740 от 17.10.2011 г. на вестник „А.”, ответникът С. е участвал в акция, като лично е разлепвал плакати със съобщение до живущите в гр. Б., че срещу ищеца се водят 22 дела за злоупотреби и нарушения за незаконни кабели на телевизия С., ищецът е „рекетирал“ кметове, за да си затворят очите за нарушенията, подкупвал е служители на НАП, прокуратурата и съда, „укрил над 3 млн. лв. от данъци, участва в договорка за „далавери” с Б., Д. и кмета Н., закупил е мотел в гр. М.Т., за да го използва за „бардак за шофьорите на турски ТИР-ове“.

Както бе указано на ответника С. с доклада по делото, в негова тежест е да докаже, че изнесената информация отговаря на истината. По делото не е ангажирано нито едно доказателство в тази посока. В тази връзка следва да се посочи, че разпитът на свидетеля И. Н., разследващ журналист от телевизия А., не допринася за установяване на относими по делото факти. В разпита си пред съда свидетелят дава информация за свои разследвания от 2013 г., които няма как две години по-рано – през 2011 г. да са довели разкритията, направени в плаката. Отделно от това мисловният процес, чрез който свидетелят достига до изводите си, не е в състояние да убеди съда във верността на тези изводи. Например за да достигне до извода, че ищецът е закупил мотел, който ще използва за публичен дом, свидетелят се позовава на получен в медията, в която работи сигнал за това, информация, представена му от живущи в град М.Т., чиито имена не сочи, които му казали, че „това щяло да бъде бардак” и от факта, че служители на ищеца не са го допуснали до самата сграда. Всичко това установява наличие на слухове, без да представлява по никакъв начин доказателство за намерение на ищеца да изгради публичен дом. По делото не са ангажирани доказателства за делата, които се твърди да се водят срещу ищеца, нито за негови незаконни действия като заплашване, принуда или подкуп на служебни лица – кметове и магистрати, нито сговор за извършване на незаконни действия с министри и министър-председателя.

С Конституцията на Република България – чл.39 и чл.40 и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – чл.10 е прогласена свободата на словото, а именно: всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи; печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Особеното значение на това право идва от близката му връзка с демокрацията и ролята му на незаменим инструмент на гражданското общество с цел насърчаване на обществено значимите дебати. Ограничение на правото на мнение и свобода на словото може да се налага само в интерес на легитимни цели, които са изчерпателно посочени както в КРБ, така и в КЗПЧ, предимно в защита на националната и обществената сигурност. Ал.2 на чл.39 КРБ предвижда, че правото на свободно изразяване на мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.

Въпросът дали съдържанието на процесния плакат съдържа опозоряващи твърдения, годни да накърнят доброто име и репутация и приписват престъпления, е обективен и е в преценката на съда. Съдът намира, че с изнесената информация ответникът С. информира читателите за престъпни деяния, извършени от ищеца – упражняването на принуда, активният подкуп, укриването на данъци, съучастнието в длъжностно престъпление с цел имотна облага и системното предоставяне на помещения за развратни действия, представляват престъпления съгласно Наказателния кодекс на Република България. Престъпленията са съгласно обществения морал ней-тежките закононарушения. Поради това приписването на престъпления представлява в най-висока степен опозоряващо твърдение, накърняващо доброто име и репутацията на човека.

В съответствие с доказателствената си тежест, ответникът С. не е доказал, че ищецът е извършил или има някаква съпричастност към твърдените престъпления.

Неоснователно е възражението на ответника С., че изнесените чрез разпространения от него плакат информации представляват политическа оценка в рамките на дискусия по политически въпроси. Както бе посочено по-горе, правото на мнение и свобода на словото има своите ограничения, а именно - не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго (чл.39, ал.2 КРБ). Действително акцията по разлепване на процесните плакати е осъществена в рамките на предизборна кампания за местните избори през 2011 г. Предизборната кампания предполага в най-висока степен фокусиране на общественото внимание към теми от значение за местните общности и предоставя възможност на политиците да правят анализи, да дават оценки на събития и личности, дори и в определена степен чрез преувеличение или провокация да поставят акцент към значими теми. Съдът обаче не приема, че разкритията в процесните плакати, сочещи на престъпления, извършени от ищеца, представляват политически коментар на дейността на опонент в предизборната кампания.

Изброяването на престъпни деяния, които се твърди да са извършени от ищеца, не е поставено в контеста на някакъв дебат за развитието на местната общност.

Приписването на престъпления не може да се разглежда като политическа оценка на дейността на набедения. Обществените личности, сред които са и ищецът и ответникът С., са способни да оформят мнението на големи групи хора по определени въпроси, поради това дължат в по-висока степен отговорност за точността и надежността на информацията, която съобщават. Политическият морал не изключва, а напротив – изисква изнесените анализи, коментари и оценки да почоват на достоверни факти. Поради това разпространението на информацията в плакатите, озаглавени „Бургазлии! Вие сте в ръцете на една медийно-политическа мафия, наречена С.“, не представлява израз на конституционно прогласената свобода на словото и правото на политически коментар - оценка на обществено значими личности и събития. В този случай, когато разпространените чрез печатни материали твърдения не се основават на достоверна информация, те не представляват израз на свободата на изразяване на мнение и критичен коментар по обществено значим въпрос, а имат характер на увреждащи действия.

По изложените съображения съдът приема, че е налице противоправно действие, извършено от ответника С. и представляващо разпространяване на недостоверна информация, съдържаща опозоряващи твърдения, годни да накърнят доброто име и репутация и приписваща престъпления.

При преценка дали са възникнали вреди за ищеца и съответно – за определяне на размера им, съдът съобрази събраните гласни доказателства – разпитът на свидетелите Ж.Б. и П.Г.. Свидетелите познават ищцата по служба – Б. като негов служител, а Г. като негов съдружник. И двамата установяват в показанията си, че при запознаването си с разпространените печатни материали, ищецът се изнервил, затворил се в себе си, започнал е да избягва срещи с хора, ограничил е медийните си изяви в рамките на предизборната кампания. Ищецът цялостно е променил поведението си, станал е мнителен, докачлив, искал е да напуска постовете си в дружествата, с които е развивал търговска дейност. Всичко това продължило месеци наред. Съдът приема, че така установеното води до извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди. При преценка съобразно чл.52 ЗЗД за размера на обезщетението, което трябва да се присъди, освен емоционалните страдания, съдът отчита и общоизвестния факт, че ищецът е публична личност – политик и изнесената невярна информация е засегнала доброто му име и професионалната и политичеС.а му репутация.

С оглед на това съдът приема, че вредите за ищеца от разпространяване на процесните плакати са в размер, надвишаващ претендираното обезщетение от 10000 лв. Исковата претенция по този иск срещу ответника С. следва да се уважи в предявения размер.