Определение № 158 от 08.03.2024, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. Силистра, 07.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20243400500099 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 4 13, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, чрез процесуален представител, срещу Разпореждане № 62 от 11.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 736/2023 г. по описа на РС-Тутракан.

С обжалваното разпореждане заповедният съд отхвърлил изцяло искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Б. С. И., ЕГН **********, с адрес: с. Зарица, общ. Главиница, ул.

„Десета“ № 5, за следните суми: 586, 39 лв – главница ; 136, 30 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.01.2023 г. – 10. 12.2023 г.; 742 , 56 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги; 57, 74 лв. – лихва за забава за периода 11.01.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, произтичащи от договор за заем Микрокредит № 9032-00113884/07.09.2022 г.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд приел за относима уредбата на ЗПП и ЗПК, предвид качеството на потребител на длъжника. По отношение уговореното между страните, касаещо закупени я във връзка с процесния договор за кредит пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, приел, че се явява недействително, доколкото предвидените 1 услуги представлявали по своята същност дейности по усвояване и управление на кредита, за които на осн. чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да иска плащане. Предвид липсата на конкретни задължения, дължими от страна на кредитора срещу дължимото от кредитополучателя възнаграждение, заповедният съд счел, че е налице и неравноправност по смисъла на ЗЗП, с което обусловил неговата нищожност. Отделно от горното, посочил, че дължимото по тях представлявало скрито възнаграждение, с което се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ГПК, като при включването на същото при изчисляване размера на годишния процент на разходите, последният значително надвишавал посочения такъв и законово определения максимум.

С оглед изложеното, заповедният съд мотивирал недействителност на процесния договор на осн. чл. 22 ЗПК, но предвид неизпълнението на дадените от него указания за представяне справка за извършените от длъжника погасителни плащания, обосновал невъзможност за приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

С депозираната частната жалба, съдебният акт се оспорва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност.

Жалбоподателят излага аргументи, че заповедният съд неправилно не е приложил последиците на чл. 23 ЗПК, доколкото счита, че напълно достатъчно за издаване на заповед за изпълнение е твърдението на заявителя, че вземането в посочения размер е неудовлетворено.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.

Като разгледа материалите по постъпилото въззивно частно гражданско делото, и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

Производството пред заповедния съд било образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, чрез процесуален представител, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Б. С. И., ЕГН **********, с адрес: с. Зарица, общ. Главиница, ул. „Десета“ № 5 , за следните суми: 586, 39 лв – главница; 136, 30 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.01.2023 г. – 2

10.12.2023 г.; 742, 56 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги; 57 , 74 лв.

– лихва за забава за периода 11.01.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, произтичащи от договор за заем Микрокредит № 903200113884/07.09.2022 г.

Видно от приложените към заявлението писмени доказателства, уговорената сума била в размер на 700 лв., годиш ният лихвен процент – 40, 48%, а годишният процент на разходите – 48, 90% /същият е посочен в приложения към договора Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит/. С оглед сключения договор за потребителски кредит, от кредитополучателя бил закупен пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, възнаграждението по който било предвидено да се заплаща на вноски в размер на 61, 88 лв. за целия срок на договора – 15 месеца.

Процесният договор бил сключен между длъжника и "Микро Кредит" АД, ЕИК: 202073629, като вземането по същия било прехвърлено на заявителя с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.03.2023 г., подписано на 21.04.2023 г., за което длъжникът бил уведомен.

Настоящият състав, като разгледа приложеното ч.гр.д. № 736/2023 г. по описа на РС-Тутракан, и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, приема последната за неоснователна по следните съображения.

Производството касае договор за потребителски кредит. Същият представлява договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Длъжникът е физическо лице, което действа извън рамките на професионална или търговска дейност. Поради това към процесния договор е приложима уредбата на ЗПК и ЗЗП и другите предвидени в законодателството правила за защита на потребителите.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и 3 общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Настоящият състав споделя изводите на заповедния с ъ д , досежно необходимостта в последния да бъдат включени възнагражденията, дължими за пакет допълнителни услуги „Комфорт“, закупен от кредитополучателя с оглед сключения договор за потребителски кредит, и чиито размер е бил изначално известен на страните. Включването на дължимото възнаграждение за горепосочените услуги води до увеличаване размера на действителния ГПР, който надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и се различава от този по договора.

Отделно от горното, в представения към заявлението договор за заем липсва размер на ГПР, като такъв е посочен единствено в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. Настоящият състав счита, че това не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което още веднъж обуславя недействителността на процесния договор.

С оглед на изложеното , настоящата съдебна инстанция намира, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и се явява недействителен по см. на чл. 22 ЗПК, поради което по него следва да се дължи само чистата му стойност, а именно - главницата, възлизаща на 700 лв. Доколкото обаче, макар и при изрично дадени указания от страна на заповедния съд, заявителят е отказал да посочи дали и какви погасителни плащания са били извършени от длъжника, в настоящото производство не е възможно да бъдат приложени последиците на чл. 23 ЗПК, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

С оглед изложеното, разпореждането на заповедния съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Доколкото от страна на частния жалбоподател не е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, произнасяне по тях не се дължи.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА и з ц я л о Разпореждане № 62 от 11.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 736/2023 г. по описа на РС-Тутракан, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заявление на 4

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, срещу длъжника Б. С. И., ЕГН **********, с адрес: с. Зарица, общ. Главиница, ул. „Десета“ № 5 , за следните суми: 586, 39 лв – главница ;

136, 30 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.01.2023 г. – 10. 12.2023 г.;

742, 56 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги; 57 , 74 лв. – лихва за забава за периода 11. 01.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, произтичащи от договор за заем Микрокредит № 9032-00113884/07.09.2022 г.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5