Акт от 05.12.2019, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 106/05.12.2019г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски апелативен съд гражданско отделение

На

23 октомври 2019 Г.

В публично съдебно заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЪБИНА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ АЛБЕНА ЗЪБОВА

РОСИЦА СТОЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Христова в.гр. дело № 310 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното Производството по в.гр.дело №310/2019 г. по описа на Апелативен съд – Б. е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Е. „К“, ЕИК *, чрез адв. Н. , против решение №180/15.05.2019 г. по гр.дело №628/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че процесния имот е собственост на ищците по делото поради персонална симулация на страната на продавача по договор за покупко – продажба.

Иска се отмяна на решението като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оплакванията са за: произнасяне по непредявени искове; неясни мотиви– индиция за погрешно определен предмет на спорното право; фактическите изводи в решението не съответстват на действителните факти и обстоятелства ; решението е основано на изявление на ответника, каквото не е направено по делото; установената по делото фактическа обстановка е непълна; решението съдържа текстова компилация, несъответстваща на исканията на страните и процесуалните действия по делото; липсва произнасяне по уточненото искане за установяване на персонална симулация при установяване кой е носител на правото на собственост на процесния имот;не е конкретизирана дата, договор , страни и предмет на покупко – продажбата; липсва произнасяне по допустимостта на иска и възможността за самостоятелното му предявяване; не е обявена и нищожността на акта, по отношение на който е констатирано привидно съгласие;неправилно е разпределена доказателствената тежест по делото и не са обсъдени възраженията на ответника против твърденията на ищците, че те са собственици на имота; избирателен подход на съда при оценка на доказателствата, липса на пълно главно доказване от страна на ищците;представени са по делото доказателства, които си противоречат –три споразумения, от които третото противоречи на предходните две.

Въззивникът моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск и да му бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.

Отговор на въззивната жалба е подаден от И. П. И., К. Д. И.,

Д. С. Н. и И. Р. Н. , всички представлявани от адв.

Ч. . Намират я за неоснователна и недоказана и молят да бъде оставена без уважение. Сочат, че не е съобразена с постановеното по делото решение за изправяне на допусната очевидна фактическа грешка. Считат, че тя не съдържа оплаквания против решението, тъй като в нея се излагат единствено факти.

Поддържат решението като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с доказателствата по делото. Намират, че правното основание на предявения иск е уточнено и ясно, съдът е приел иска за допустим и правилно е разпределил доказателствената тежест.

По отношение на твърдяната материално правна незаконосъобразност се сочи, че съобразно решението по първоначалния иск, основан на същия нотариален акт и споразумение води до необходимостта от уважаване на насрещния иск предвид връзката между тях. Сочените в жалбата споразумения са оттеглени като доказателства по делото. По отношение на твърденията, че ищците са признали иска, поддържа становището си, депозирано пред първоинстанционния съд.

По делото е подадена и частна жалба от Е. „К“, ЕИК *, чрез адв.

Н. , против определение № 1041/06.06.2019 г., с което е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт следващата се по делото държавна такса в размер на 2633, 04 лв. по сметка на БОС.

Моли за отмяната му като сочи, че съдът е следвало да изиска тази такса от ищците и след преценка от страна на въззивния съд, че размерът и е правилно определен, да бъде осъден ответника по делото за заплащането и.

Несвоевременното внасяне на държавната такса е в резултат на опущение на съда.

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и след цялостен анализ на събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната взаимна свързаност приема следното:

Решението при случжебната проверка по чл. 269 ГПК не разкрива пороци от сочените в разпоредбата. Неоснователно е оплакването за произнасяне по непредявен иск. Съдът се е произнесъл по иска така, както след указание за неговото уточнение, ищците са заявили по основание и размер. По отношение на допуснатите технически грешки, квалифицирани като очевидни фактически грешки решението е поправено по реда, посочен в закона.

По оплакванията за неправилност на обжалваното решение.

С обжалваното решение, поправено по реда на поправката на очевидна фактическа грешка, съдът е приел за установено по отношение на Е. „К”- гр. К., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Ю“№ * представлявано от Т. К. , чрез адв. П. от АК- С. , че недвижим имот описан в договор за покупко-продажба във формата на нот.акт № 70, том XIII, рег.

№ * дело № 1298/2001 г. по описа на нотариус Т. В, е собствен на И. П. И.ЕГН **********; К. Д. И. а, ЕГН **********, двамата с адрес: гр. К., ул.,,С. К. “№* Д. С. Н.

, ЕГН ********** и И. Р. Н. , ЕГН **********, двамата с адрес: гр. К., ул.,,Г. К. “№*,ет*, чрез адв. И. , към датата на сключване на договора, поради наличие на персоналната симулация на страната на купувача . Решаващият извод на съда е основан на възприетото по делото наличие на обратно писмо, обективирано в писмен документ озаглавен „споразумение“.

Съдът е анализирал съдържанието на изявленията на страните по сделката и е заключил, че с представеното писмено доказателства е изпълнено изискването за пълно доказване на симулацията.

Персоналната симулация, поради отсъствието на изрична правна уредба, се разглежда в доктрината и практиката като частен случай на привидната сделка. Привидните и прикритите сделки нормативно са уредени в чл. 17 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

Сделката между подставеното лице (привидната страна) и третото лице (явната страна) съдържа волеизявление и тя като волев акт не е привидна. Привиден характер има само сделката между истинския носител на правоотношението (скритата страна) и лицето, чието име се поставя (привидна страна) в иначе желаната сделката. В този смисъл страната, която си служи с фигурата на подставеното лице („сламен човек”) сама сключва сделката с насрещната страна, сама става носител на правата и задълженията към нея, като вместо нейното име фигурира като участник името на подставеното лице. Привидността се отнася до това, кой е техен носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора - вместо явният контрахент в договора участва прикритият зад него. Подставеното лице се третира като симулация и доказването му се подчинява на правилото уредено в чл. 134, ал. 2 ГПК отм.

, чл. 165, ал. 2 ГПК, чрез т. нар. начало на писмено доказателство.

Прието е с обжалваното решение, че ищците разполагат с обратен документ установяващ действителните им отношения с ответника - купувач на имота по иска за привидност на оспорения договор за покупко-продажба, представят и начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165,ал.2 ГПК за допускане на гласни доказателства за установяване на действителните отношения между страните, поради което исковете се явяват основателни и доказани. След първоначалното оспорване от страна на ответника на две от представените три споразумения, ищците са се отказали от ползването им и са заявили, че ще се ползват единствено от споразумението, представено от ответника и заверено от него като вярно с оригинала на л. 6-8 от гр.д. 607/2010г. на КРС, приложено в цялост по настоящото дело. Това писмено доказателство не е оспорено от ответната страна .

Основният спорен въпрос по делото е относно действителността на представеното обратно писмо, обективирано в представеното споразумение, доколкото не носи дата на съставяне. Съдебната практика не изисква обратното писмо да има достоверна дата. Няма колебания в теорията и съдебната практика, обективирана в множество съдебни актове, че обратното писмо (пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на сделката и действителната им воля. Без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка /абсолютна симулация/ или привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата /относителна симулация/, то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито – допустими за оспорващата, защото би се стигнало до опровергаването му със свидетелски показания./Решение №120/11.12.2018 по дело №4813/2017 на ВКС, ГК, III г.о./ В случая, за неговото съществуване преди началото на процеса може да се направи извод и по косвен път, поради представянето му като доказателство именно от ответника в предходния съдебен процес между страните по повод разкриване на персоналната симулация по отношение на договора за продажба, сключен с нотариален акт № 53/2001г.

От съдържанието на споразумението / л. 6-8 по г.д. 607/2010 на КРС/ , чието правно значение е на т.нар. „обратно писмо“, се изяснява пълно действителната воля на страните по делото, а именно: независимо от съдържанието на НА № 7*1г., купувачи на имота описан в акта са И. И. и Д. н., а вписаният като купувач ответник Е. “К“ е бил тяхно подставено лице; на следващо място е вписано и изявлението на страните, че покупната цена по сделката е заплатена на продавача от И. И. и Д. Н. , а не от ответника.

От съдържанието на документа напълно се разкрива персоналната симулация на купувача по сделката, поради което и като привидна сделката, обективирана с цитирания нотариален акт е нищожна на основание чл. 26,ал.2 ЗЗД.

На основание чл. 17, ал.1 ЗЗД след разкриване на симулацията се прилагат правилата относно прикритата сделка, за която са изпълнени условията за действителност-продажбата не е забранена от закона, сключена е в предвидената от закона нотариална форма, действителните купувачи са заплатили цената на продавача и от момента на сключване на договора са желали правните последици на договора за продажба. Не е спорно по делото, че продавачът е предал на действителните купувачи продадените имоти. От разпита на свидетелите се установява, че именно действителните купувачи са били във владение на продадените земя и складове.

Затова и въззивният съд приема, че следва да се приложат последиците на прикритата сделка, откъдето следва извода, че със сключване на договора през 2001г. собствеността е преминала в патримониума на ищците- действителните купувачи и техните съпрузи, тъй като придобивното основание е възмездно и по време на брака.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че предявения на основание чл. 124, ал. ГПК във връзка с чл. 26, ал.2 пр. пето и чл. 17, ал.1 ЗЗД положителен установителен иск за собственост на процесния имот е основателен и доказан.

Поради съвпадение с изводите в обжалваното решение въззивният съд като правилно го потвърждава.

Постъпила е и частна жалба от адв. Н. против определението №

1041/06.06.2019г. по г.д. № 628/14г. на БОС, /по присъедненото по разпределение чгд № 311/19г. на БАС/ с което е осъден да заплати държавна такса в размер на 2633,04лв.

С обжалваното определение съдът, след като констатирал опущението си да събере предварително дължимата по чл. 73, ал.3 ГПК държавна такса по предявения иск, като съобразил, че с решението си е уважил иска изцяло, като се позовал на правото на ищците в такъв случай да им бъдат заплатени разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК , които при всички случаи се дължат от страната, за която решението е неблагоприятно, т.е. ответника, възложил задължението за заплащане на таксата на ответника. Несъмнено, избраният подход от страна на съда е по целесъобразност, но при този случай правилата за процесуална икономия не могат да бъдат приложени.

Разпечатката съдържа 45 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16a4de03-9a55-4389-a6ae-59c641c9fd7e