Разпореждане № 138932 от 01.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 138932 гр. София, 01.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110156610 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

299606/25.09.2024 г . , о т „Т-“ ЕАД, ЕИК -, гр. С- срещу С. В. М. с ЕГK:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1463, обл. София, общ. ---, ж.к. „-", б, вх. А, ет.3, ап.33 /абонат 1/, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 188.75 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 09.04.2024 г., изчислена върху главница от 1552.88 лева

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 7.17 лева лихва за периода 16.07.2021 г. до 09.04.2024 г., изчислени върху главница от 34.31 лева за които суми има издадена Заповед № 16983/05.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 30869/2024 по описа на СРС, за абонатен номер -, ID номер -, инсталация № --, за топлоснабден имот гр. -- /абонат 1/,

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество 1 и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Твърди, че ответникът е заплатил сумите за топлинна енергия и дялово разпределение, съгласно издадената заповед, но не е заплатил сумите за мораторна лихва за тях.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: -- АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB - BIC: SOMBBGSF.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. Заявление за издаване на заповед за изпълнение; 2. Документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение; 3. Удостоверение за наследници от СОРайон ^---"; 4. Заповед №3218/ 12.07.1970г.; - 5. Решение на СГС за прекратяване на граждански брак; 6. Писмо от СО-Район „---";- 2бр. 7. Решение на СРС №159/ 04.01.2024г.;

8. Удостоверение за идентичност на имот; 9. Извлечение от сметки по месеци за процесни имот; 10. Договор между СЕС и „Т-" ЕООД. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; 11. Съобщения към Общи фактури; 12. Протокол от Общо събрание на собствениците-^ етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици.; 13. Договор между „Т-" ЕАД и "Т-" ЕООД; 14. Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т-" ЕАД на потребители в гр. София; 1.5. Пълномощно.

Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено „Т-“ ЕООД ЕИК 130036512 със седалище и адрес на управление: гр. С- - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес.

Моли съда да допусне съдебно-техническа (СТЕ), на която вещото лице - топлотехник, след като прегледа наличната документация в "Т-" ЕАД и „Т-“ ЕООД, извършващо дялово разпределение за абонатен номер - и материалите по делото да даде заключение по следните въпроси: 1. Да установи какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период?2. Като вземе предвид отчетите на уредите за дялово разпределение в имота на ответникът да установи в съответствие с нормативната уредба ли е извършено разпределението на ТЕ през процесния период за имота от страна на фирма "Т-" ЕООД? 3. Да посочи на каква стойност са изготвените изравнителни сметки от "Т-" ЕООД и за какви периоди? 4. Да установи какъв е размерът на дължимите суми за ТЕ, потребена от ответникът през 2 процесния период по месеци, като се посочи и общата-стойност и по компоненти - сума за ТЕ за отопление на имот, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, както и сума за ТЕ за общи части на сградата? 5. Да установи дали сумите за ТЕ за имота на* ответникът са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетика? 6. Отчислявани ли са за сметка на "Т-" ЕАД технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция? 7. Общият топломер, монтиран в абонатната станция, преминал ли е първоначална и последващи метрологични проверки, съобразно изисквания на Закана за измерванията?

Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице, след запознаване с документацията в счетоводството на ищеца, материалите по делото и заключението по СТЕ да отговори на следните въпроси: 1. Платени ли са сумите за ТЕ, касаещи процесния период? 2. Да посочи през кои месеци са въвеждани в информационната система на „Т-" ЕАД изравнителните сметки, изготвени от ФДР за имота на ответникът за процесния период и на каква стойност са тези изравнителни сметки? 3. Да посочи какви суми за ТЕ са приспаднати /или следва да бъдат довнесени/ от въведените изравнителни сметки за суми за ТЕ, на коя дата и по отделни месеци? 4. Да посочи размера на дължимите суми за ТЕ !за процесния период главница, общо и по отделни пера - сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период? 5. Да посочи размера на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответникът в забава до 09.04.2024г. общо и за отделните месеци?

Моли съда да задължи „Т-“

ЕООД да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в топлоснабдения имот за процесния период, в това число и изравнителни сметки, от които е видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури от дружеството ни суми за ТЕ и реалния разход на ТЕ за топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния период. Те се явяват необходими с оглед доказване факта на доставка и потребление на ТЕ в имота на ответниците, както и да представи следните документи: за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота през процесния период; документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки за процесния период на представител на етажната собственост; протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/; документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

Моли да се изиска и да бъде приложено към настоящото производство ч.гр.д. № 30869/2024 г., 26 с-в по описа на Софийски районен съд.

Моли да се издаде съдебно удостоверение.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 30869/2024 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника на 02.08.2024 г. (л.17 от заповедното дело). Срокът изтича на 02.09.2024 г. Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 19.08.2024 г. Възражението е подадено в законовия срок.

3

Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 27.08.2024 г. (л.27 от заповедното дело), поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 27.09.2024 г. Исковата молба е подадена в съда на 25.09.2024 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът се представлява от адв. М- със съдебен адрес гр. Со-, офис – партер, която представителна власт важи само за заповедното производство.

В исковото производството, ответникът на тази етап не се представлява.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване.

Общият размер такса е 50.00 лева.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 25.00 лева, тъй като е заплатена в заповедното производство (л.10 от заповедното дело).

Следователно дължимата такса по това дело е 25.00 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.14 от делото).

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора 4 доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).