Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261969 от 13.07.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8226/2020
Вид
Решение № 261969
Подписан
13.07.2021
В сила
06.08.2021
Състав
АННА ДИМИТРОВА ДЪБОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ № 261969 гр. Пловдив, 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 8226 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Х.Н.Х. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 825/10.02.2020 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1839/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, както следва: 701, 52 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № ***, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на 01.08.2019 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” АД; договорна лихва в размер на 69, 60 лв. – за периода от 30.08.2018 г. до 14.03.2019 г. и сумата от 77, 74 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 30.08.2018 г. до 05.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.02.2020 г., до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение № 1 от 01.08.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. За прехвърлянето на вземането длъжникът бил уведомен с уведомително писмо от цедента, изпратено до длъжника, но върнато в цялост. Прилага уведомлението към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на цедента следва да се счита достигнало до длъжника.

Твърди, че на 10.05.2018 г. ответната страна сключила с „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за паричен заем № ***, по силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от 1 000 лв. срещу насрещното му задължение, да върне последната, ведно с възнаградителна лихва от 162, 04 лв. на 22 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер от 52, 82 лв. Падежът на последната погасителна вноска настъпил на 14.03.2019 г. Страните уговорили, че в случай, че заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и др./ за събирането на просрочените вземания в размер на 9 лв. Таксата за направените разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не могат да надхвърлят сумата от 45 лева, която е й начислена като дължима от ответника. Твърди, че заемателят се е задължил, в тридневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение на договора, чрез осигуряване на поръчителство от две физически лица, които да отговарят на посочените в договора изисквания. Поради неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, на длъжника била начислена неустойка в размер от 770, 22 лв., платима на 22 равни вноски, всяка в размер от 35, 01 лв. Сочи, че заемополучателят погасил сумата в общ размер от 716 лв., с която били погасени задълженията му, както следва - сумата от 298, 48 лв. – за главница, сумата от 92, 44 лв. – договорна лихва, сумата от 280, 08 лв. за неустойка и сумата от 45 лв. – за такса разходи.

Претендира заплащане на останалите непогасени задължения по вноски. Твърди, че останала непогасена главница в размер на сумата от 701, 52 лв., формирана от 15 броя погасителни вноски за периода от 30.08.2018 г. до 14.03.2019 г. Поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за заплащане на задължението му, последният следвало да заплати и обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените установителни искове, ведно със законните последици.

Ответната страна Х.Н.Х., е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Счита договорът за заем за недействителен. Излага доводи за недействителност на клаузата за договорна лихва, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави и поради нейната прекомерност. В договора не били посочени вредите, които следва да бъдат покрити от така установената неустойка, като поддържа, че всички преки и косвени разходи по кредита се покриват от установения годишен процент на разходите по кредита. Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на материалния закон, в точност на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, установяваща, че при непредставяне на обезпечение длъжникът губи преимуществата на срока, като в случая било установено непредставянето на обезпечение да е свързано с допълнителни разходи за кредитополучателя – длъжник. Счита, че клаузата за неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което води до нейната недействителност на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди, че сумите, заплатени по нищожните клаузи, подлежат на връщане, в който смисъл прави възражение за прихващането им от дължимата сума за главница. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските в производството, включително за осъществено безплатно процесуално представителство на ответната страна на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 825/10.02.2020 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1839/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, както следва: сумата от 701, 52 лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № ***, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на 01.08.2019 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” АД; договорна лихва в размер на 69, 60 лв.

– за периода от 30.08.2018 г. до 14.03.2019 г. и сумата от 77, 74 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 30.08.2018 г. до 05.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.02.2020 г., до окончателното погасяване.

Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срок от длъжника, поради което и съдът на основание чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпъление на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за паричен заем № ***, сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Х.Н.Х., се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне сумата от 1 162, 04 лв. на 22 равни двуседмични погасителни вноски от по 52, 82 лв., с падеж на първата вноска на 24.05.2018 г. и на последната вноска – 14.03.2019 г. Установен е фиксиран годишен лихвен процент на заема от 35 % и годишен процент на разходите на заема от 41, 71 %.

В клаузата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 770, 22 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата от 35, 01 лв.

Страните са се съгласили, че при забава за заплащане на някоя от погасителните вноски за всеки ден забава се начислява законна лихва за забава върху забавената сума - чл. 8, ал. 1 от Договора. С разпоредбата на чл. 9, ал 1 от Договора страните са уговорили, че ако заемодателя не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от страна на заемателя, като в ал. 2е предвидено право на заемодателя да провежда със заемателя телефонни разговори, да му изпраща електронни съобщения, писма и стикери, да прави домашни посещения, в случай, че последният не изпълни което и да е от задълженията си по договора, като по този начин го уведоми за некоректното му поведение.

Представена е Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“

АД, в която е предвидено начисляване на разходи за събиране на вземането при забава в плащането на вноска повече от 30 дни от 30 дни в размер на сумата от 9 лв.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключени между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Агенция за събиране на вземания ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изсикуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват задълженията си, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. По делото е представено Приложение № 1 от 01.08.2019 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Изи Асет Мениджмънт” АД против Х.Н.Х., с посочен единен граждански номер, по договор от *** с размер на отпуснатата главница от 1 000 лв.; обща дължима сума по кредита 1 932, 26 лв.; остатък от дължимата сума към 01.08.2019 г. – 1 306, 72 лв., в това число и лихва за просрочие към 01.08.2019 г. от 45, 46 лв.

Същевременно в клаузата на чл. 10 от Договора за кредит изрично е предвидена възможността заемодателят да прехвърли правата си по договора на трето лице, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за липса на активната легитимация на ищеца по предявените искове, свързвано с оспорване надлежността на уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.