Решение № 77 от 17.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Пловдив, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330204099 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 7123737 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на Ф. С. М., ЕГН **********, адрес гр.К., ул.“С.“ №** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 / четиристотин / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез повереник моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание.

Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище по делото настоява за потвърждаване на процесния фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане като подадена в срок и от лице имащо правен интерес, а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 25.02.2023г. около 20.36ч автомобил „Сеат Тарако“ с рег. № 1

******** собственост на лизингово дружество, но ползвано от дружество управлявано от жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив по ул.„О.”. В близост до №** скоростта му била 81 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с АТСС тип ARH CAM S1 № 11743са.

В последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя. За същото нарушение бил издаден и друг ЕФ, а именно № 7232848. По оспорването на последния било образувано АНД № 4100/23г. по описа на ПРС.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, както и справка за регистрация на МПС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че при издаване на процесния фиш са допуснати нарушения на процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила ползван от дружеството “Ситим Билд 2020“ООД, на което той е управител, на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което дефакто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС. На следващо място законът сочи, че образеца на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. В последния са ясно посочени три имена , адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е инидивидуализиран.

На следващо място по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство, ето защо нарушението е категорично установено. Това сочи на извод, че горното е станало с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването, с което не са нарушени правата на жалбоподателя в тази насока. Видно е и от приложената фотоснимка, че измерената скорост е 84 км/ч, а след като санкционираната скорост по фиш е 81 км/ч, то очевидно е приспаднат нужния толеранс на техническото средство. Не е основателно възражението за местоположението на техническото средство, защото е без значение къде е било то, а къде е бил автомобила на жалбоподателя. Последния изрично е бил 2 разпознат от техническото средство и данни за това са налични на самата снимка.

На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш. Нарушението е ясно посочено като време, място и начин на извършване и това е видно от съдържанието на фиша.

Ясно е че мястото на нарушението е фактически посочване местоположението на техническото средство, както това е сторено във фиша, защото отразените географски координати дават възможност за проверка на местоположението на нарушението. Безспорно същите сочат мястото на техническото средство, но то е в близост до посочения административен адрес. Последното е ясно отразено в протокола от използване на техническото средство, поради което нарушението е несъмнено установено според съда. Не е нужно и на жалбоподателя да се връчи снимков материал от нарушението, защото закона не изисква това. На последния се връчва единствено фиша от нарушението. Снимките се намират по самата преписка. Действително по делото се установява, че са издадени два броя ЕФ за едно и също нарушение – процесния Серия К 7123737 и приложения към жалбата Серия К № 7232848.

При това положение обаче би следвало втория по време да бъде отменен, а не и първия такъв, тъй като в последния случай би останало ненаказано извършено административно нарушение. Втория фиш е обект на контрол обаче по друго дело, а именно АНД № 4100/23г и настоящия състав не може да го ревизира. В случая обаче би следвало първия по време издаден ЕФ да бъде потвърден, а порочно издадения втори, за същото нарушение да се отмени.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е определена глоба от 400 лева за превишение от 31 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била повисока – 84 км/ч и превишение 34 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя.

3

С оглед този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и такива са поискани своевременно с депозираното писмено становище. Такива в размер на 80 лева следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя на основание чл.63д ЗАНН.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7123737 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на Ф. С. М., ЕГН **********, адрес гр.К., ул.“С.“ №** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 / четиристотин / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя Ф. С. М., ЕГН **********, адрес гр.К., ул.“С.“ №** ДА ЗАПЛАТИ НА ОДМВР Пловдив сумата от 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4