Протокол № 133 от 23.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 133 гр. Пловдив, 23.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Вера Ив. Иванова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Нели Б. Богданова и прокурора Иван Г. Даскалов

Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600113 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:35 часа се явиха:

Обвиняемият К. Б. Х. се явява лично и с адв. И. К., редовно упълномощен.

За Апелативна прокуратура се явява прокурор Д..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият Х.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Прокурорът: Жалбата е неоснователна. Нямам искания. Няма да соча доказателства.

Адв. К.: Поддържам жалбата. Представям и моля да приемете като писмени доказателства характеристична справка, удостоверение за регистрация и трудов договор на майката и телкови решения на бабата, с която живее.

Прокурорът: Да се приемат представените доказателства.

Обвиняемият Х.: Поддържам жалбата. Нямам отводи към състава на съда. Няма искания.

1

Съдът

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от защитата доказателства.

Адв. К.: Много ви моля, тъй като в първата инстанция не са събрани съгласно чл. 56, ал. 3 НПК доказателства по отношение на семейното му положение, моля да допуснете до разпит един свидетел, който водя в днешно съдебно заседание, с оглед характеристични данни и обстоятелството къде и как живее обв. Х..

Прокурорът: Възразявам. Нямам смисъл от този разпит. Има достатъчно данни и доказателства къде и с кого живее. Какво значи как живее?

Съдът намира искането на защитата за основателно, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел А. Х. Г..

Сне се самоличността на свидетеля:

А. Х. Г. – 32 г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, без родство с обвиняемия. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

Свид. Г.: Живее с баба си, скромно, даже мога да кажа и бедно. Живее в две стаички. Последно беше на работа в казино. Мисля, че в края на миналата година го уволниха. Баба му е доста болна, над 74-годишна е. Доста придружаващи болести има. Той се грижи за нея постоянно. Дава й лекарства, храна, готви, приготвя, разкарва я до лекар, който я наглежда.

Последните две седмици ние се грижим за нея и е доста ангажиращо. Няма други роднини, които да се грижат за нея. Майка му е в К., от 2011 г. работи там. Изпраща му пари, помага му. За баща му не знам, не сме говорили. Само с баба си живее от дете.

Адв. К.: Нямам други въпроси.

Прокурорът: Нямам въпроси.

Свидетелят се освободи от залата.

Прокурорът: Нямам искания.

Адв. К.: Нямаме други искания.

Обв. Х.: Нямам искания.

С оглед становищата на страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата. Моля да измените първоинстанционното определение № 188 на Пазарджишкия окръжен съд, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА спрямо подзащитния ми в по-лека, а именно някоя от другите три, независимо дали ДОМАШЕН АРЕСТ или ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ. Няма да коментирам дали има или няма обосновано предположение. И според защитата налице е обоснованото предположение за извършване на престъплението, което е първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 2

НПК. Въпросът е дали са налице другите две кумулативни предпоставки?

Именно тук се спирам на това, че едната от двете кумулативни предпоставки - укрИ.ето на лицето, първостепенният съд изобщо не е изследвал и не е коментирал в своите мотиви, което е в разрез с изискванията на чл. 63, ал. 1 НПК. Същевременно, съдът не е обърнал внимание, че не са налице и предпоставките на ал. 2 на чл. 63 НПК, което обуславя другата кумулативна предпоставка, а именно съществуването на реалната опасност, която е предпоставка екс леге за вземане на най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. В хода на съдебното следствие пред вас се събраха доказателства, от които е видно и които не са били представени в първата инстанция и не са били събрани, от които е видно, че моят подзащитен живее в гр. В., има постоянен адрес, грижи се за много възрастен и стар човек, баба му е на повече от 74 години, което беше доказано както от категоричните писмени доказателства, така и от разпита на допуснатия свидетел. Тя страда от множество заболявания, има телкови решения, които сме представили. Страда от множество заболявания и няма кой да се грижи за нея, това е един огромен проблем. От разпита на свидетеля стана ясно, че той и жената, с която живее на семейни начала, са тези, които от датата на задържането на Х. полагат грижи за баба му, дават й лекарства, ходят за храна, но не могат да го правят това постоянно. Те си имат собствени техни проблеми. Майката на моя подзащитен се намира в К. от 2011 г., откъдето тя изпраща пари, за да могат те да преживяват с бабата, тъй като той декември месец е бил освободен от работа. Работил е като крупие в казино повече от година и половина, но е бил освободен, поради съкращаване на щата.

На второ място, с оглед на позицията на българския съд и на ЕСПЧ, за продължаване на търпенето на принудително задържане по силата на мярка за неотклонение, следва да е налице не хипотетична, а конкретна реална опасност от укрИ.е, от намеса в хода на съдебния процес, от извършване на престъпление или нарушаване на обществения ред, по начин, по който същото да е инкриминирано от националното законодателство. В тази връзка е константната практика на ЕСПЧ по делото „Яблонски срещу Полша“.

Установеният стандарт от ЕСПЧ изисква преценката на основанията за задържане да се извършват в съвкупност с преценка на възможността за налагане на други принудителни ограничения, предвидени в съответното национално законодателство. Ние имаме такива други ограничения, с които може да се гарантира неговото безпрепятствено присъствие в хода на ДП, най-малкото което е забрана за напускане на територията на държавата по ЗМВР. Така или иначе той няма къде да отиде. Той няма как да напусне границата, камо ли пък населеното място с една такава забрана. Отделно от това, ЕС конкретизира, че може да има полицейски надзор, електронно идентифициране и други подобни мерки. Следователно, задържането на дадено лице може да бъде продължено само ако освобождаването му ще доведе до реална опасност от настъпване на вреда по някое от горецитираните основания или ако налагането на друго средство за процесуална принуда, като условие за освобождаване не може да попречи този риск да го намали до степен, която да обоснове задържането. Именно в този смисъл смятам, че се явява предвидената изключителност на мярката ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в българското законодателство в сравнение с другите мерки, за да може да се обезпечи производството, за което е взета, явяването му и неговото участие и може да се наложи да се обезпечи и чрез налагане на държавна принуда с по-нисък интензитет, а именно такава мярка 3 се явява или ДОМАШЕН АРЕСТ или ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ. Така че моля на база всичко казано от мен дотук, да измените първоначално взетата мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и наложите по-лека.

Обвиняемият К. Б. Х. /за лична защита/: Поддържам казаното от защитника ми.

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Моля да оставите жалбата без уважение. Съображенията ми са следните:

На първо място, аз съм облагодетелстван в случая от обстоятелството, че няма спор по наличието на първата изискуема предпоставка – обоснованото предположение за това обвиняемият да е извършил престъпление и в тази насока колкото и определението на първоинстанционния съд да е телеграфно, то съдържа белезите, които могат да го квалифицират като правилно и законосъобразно.

По отношение на другата предпоставка, а именно обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, в случай че мярката за неотклонение бъде различна от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, ми се ще да кажа, че неправилно е изразеното пред вас становище, че тези две предпоставки укрИ.ето и извършването на друго престъпление, са предвидени от законодателя кумулативно, както твърдеше защитата. Те не са кумулативни.

Законът използва израза „или“, което означава, че е достатъчно наличието на едната от двете предпоставки, която в синергия с обоснованото предположение, за да бъде взета такава мярка за неотклонение и в тази връзка в определението на първоинстанционния съд е направен достатъчен анализ по отношение на това защо е прието, че е налице основание той да извърши престъпление. Ами прието такова основание той да извърши престъпление, тъй като той е осъждан, с недобри характеристични данни, въпреки представената днес характеристика.

Другото, което следва да бъде отбелязано, е това, че не е задължително да бъдат налице основанията на чл. 63, ал. 2 НПК, за да бъде направен извод за това, че евентуално е налице опасност от укрИ.е, така че според мен са налице всички основания за вземане на най-тежката мярка за неотклонение и затова ще Ви моля да потвърдите определението на първонистанционния съд.

Адв. К. (реплика): Моля, когато постановявате вашия съдебен акт, да вземете предвид момента на задържането на моя подзащитен: тогава, когато той е бил задържан, самият той е завел полицаите в дома си и е показал какво има там и доброволно го е предал.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Обвиняемият К. Х.: Ако може по-лека мярка, заради баба ми.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.