Решение № 1442 от 17.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1442 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300502633 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Т. А. К., ЕГН **********; против решение № 403/23,07,2025 г., постановено по гр. д. № * г. на РС Асеновград. С оплакване за незаконосъобразност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съда се иска да го отмени и вместо това да отхвърли иска за увеличаване размера на издръжката, евентуално – да постанови увеличеният размер да се дължи до навършване пълнолетие на детето А. К. (настъпило на * г.).

Ответникът по жалбата А. Т. К., ЕГН **********; по същество заявява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост – в обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната проверка се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване валидността и допустимостта на 1 обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна правна норма и интересите на малолетното дете, за които съдът следи служебно.

При извършената проверка не се констатира наличие на пороци, обуславящи извод за нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт. Не се констатира нарушение на императивни правни норми.

По оплакванията в жалбата:

Пред настоящата инстанция не се оспорва основанието на исковете за издръжка – жалбоподателят (ответник пред РС) е баща на ищеца и с влязло в сила на 14,03,2022 г. решение е осъден да му заплаща издръжка в размер на 350 лв. месечно.

Следователно налице са предвидените в закона основания за дължимост на претендираните издръжки.

Спорен между страните е размерът на издръжката, който следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от СК: Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази насока въззивният съд приема следното:

Не се спори, че за отглеждането и възпитанието на ищеца се грижи майката, при която той живее. Тя получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата, няма други низходящи, на които да дължи издръжка.

Трудовото възнаграждение на ответника (видно от представения пред въззивната инстанция фиш) възлиза на около 2000 лв., като след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски, получаваната от ответника сума е в размер на 1611 лв. Ответникът има задължение за издръжка и към друг низходящ – на 12 години. Не се спори, че ответникът изплаща кредит. Това задължение обаче не се ползва с приоритет пред задължението за издръжка на децата, които не са навършили пълнолетие.

Детето е ученик. Към датата на предявяване на исковата молба е на 17 години (понастоящем – дни преди постановяване на първоинстанционното решение, е навършило 18 години). За посрещането на нуждите му са необходими средства за осигуряване на облекло, храна, отопление, образователни активности и забавления.

Заедно с това при определяне размера на необходимите за издръжка средства следва да се предвижда не само посрещане на посочените базови потребности, а и разходите за осигуряване развитието на детето. Поради това настоящата инстанция приема, че необходими за посрещане нуждите на детето са средства в размер на поне 800 лв.

При това положение следва да се приеме, че ответникът е в състояние и следва да заплаща средства в размер на 500 лв. месечно за посрещане нуждите на ищеца – непълнолетен към датата на предявяване на исковата молба, за периода от 2 завеждане на иска до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката.

С жалбата е предявено евентуално искане – ако въззивният съд приеме за дължим присъдения от РС размер от 500 лв., да постанови същият да се заплаща до навършване пълнолетие на детето (* г.). В тази връзка следва да се има предвид следното: При определяне размера на периодично дължимата издръжка съдът не посочва крайна дата, до която същата се дължи, доколкото прекратяването й може да се основава на различни обстоятелства. Едно от законоустановените основания за прекратяване на издръжка, присъдена в полза на ненавършил пълнолетие низходящ (какъвто е настоящият случая), е навършване на 18-годишна възраст. След навършване на пълнолетие нуждаещите се от издръжка низходящи, които продължават обучението си, имат право на издръжка на различно основание. С обжалваното решение периодът на дължимост на увеличената издръжка е определен правилно – от предявяване на иска до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването й.

При това положение обжалваното решение следва да се приеме за законосъобразно и да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят претендираните разноски, които се установяват в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение (съобразно договор за правна помощ на л. 26).

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 403/23,07,2025 г., постановено по гр. д. № * г. на РС Асеновград.

ОСЪЖДА Т. А. К., ЕГН **********; да заплати на А. Т. К., ЕГН **********; сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3