Решение № 2167 от 18.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2167 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330117775 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 109 ал. 1, изречение второ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Ищецът УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от изпълнителния директор******** К. Д., чрез пълномощник адв. Р. В., е предявил против С. Б. Х., ЕГН:

**********, от гр. П., ул. „********” № ****, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ************ г., по частно гр. дело № ************ г. на ПРС, *** с-в, сума в размер на 725 лева, представляваща стойност на предоставена медицинска помощ по клинична пътека на лице с прекъснати здравноосигурителни права за болничен престой за периода ********** г.- ********* г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- ******* г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че на ********** г. ответникът посетил УМБАЛ „Св.

Георги” ЕАД- гр. Пловдив по спешност, с оплаквания от влажна кашлица, продължаваща 4 дни, висока температура и придружаващи заболявания. Тъй като състоянието му не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в Клиника по **********, с диагноза „************“ по клинична пътека № *****„*************“. Ответникът постъпил в клиниката на ********** г., като му била съставена история на заболяването № ********* г. Лечението приключило с издаване на 1 епикриза за извършените медицински дейности, включени в алгоритъма на клиничната пътека. Пациентът бил изписан на *********** г. Тъй като лицето в периода на болничното лечение не бил осигурен по смисъла на ЗЗО и не бил възстановил правата си на осигурено лице до изписването си, на основание чл. 109 ал. 1 от ЗЗО, той следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, възлизаща в размер на 725 лева, определена съгласно действалия към онзи момент ценоразпис в болничното заведение. Нормата на чл.

52 от ЗЗО предвиждала, че стойността на предоставената медицинска помощ се заплаща по цени на лечебното заведение, като ценоразписът бил общодостъпен. Сумата не била възстановена, като до лицето била изпратена покана за доброволно изпълнение, но пратката се върнала с отбелязване, че не е потърсена. За събиране на вземането се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало частно гр. дело № ********** г. на ПРС, ***** с-в и се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и затова се предявявал настоящия установителен иск. До момента погасяване на задължението липсвало и поради това се моли за установяване на вземането по заповедта, като се претендират и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си моли за уважаване на иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му в производството особен представител е депозирал писмен отговор, в който се посочва, че искът бил допустим, а отношение по съществото на спора щял да вземе след събиране на всички доказателства по делото. В съдебно заседание чрез особения си представител моли за отхвърляне на иска, с оглед събраните по делото писмени доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед № ********* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № ********* г. на ПРС, ******* с-в, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 725 лева, представляваща стойност на предоставена медицинска помощ по клинична пътека на лице с прекъснати здравноосигурителни права за болничен престой за периода ********** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- ********* г. до окончателното й погасяване, както и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева- за държавна такса.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в законния едномесечен срок е предявен настоящият иск, който е допустим и следва да се разгледа по същество.

Представена е медицинска документация за лечението на ответника- лист за преглед на пациент в КДБ/СО, направление за хоспитализация, декларация за информирано съгласие и клинико- терапевтичен лист.

Като писмени доказателства са приети още сметка на пациент с посочена цена на всяка от предоставените на ответника медицински услуги.

Представен е и ценоразпис на платените услуги, предоставяни от ищеца, както и 2 заповед за утвърждаване и изменение на цените на медицинските услуги в лечебното заведение.

Видно от справка от ТД на НАП- П., ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права за периода на болничния си престой ************* г.

До ответника е изпратена покана за доброволно плащане на сумата за лечение, но пратката е върната като „непотърсена“.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

От приетите писмени доказателства се установява, че ответникът е постъпил като пациент в спешно отделение на ищцовото лечебно заведение, но след преглед е насочен към хоспитализация, защото е било преценено, че състоянието му не може да бъде успешно овладяно или преодоляно в спешен кабинет. Пациентът е подписал и декларация за информирано съгласие, като по този начин се е запознал с условията, при които НЗОК плаща извършените медицински дейности по оказаната здравна помощ, а наред с това е информиран и за ценоразписа на предоставяните услуги от болницата.

По случая е съставена необходимата медицинска документация, като същата е издадена от компетентни длъжностни лица в кръга на техните служебни задължения, поради което това представляват официални свидетелстващи документи, които се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях факти и обстоятелства. От епикризата се установява състоянието на пациента по време на болничния престой, както и проведеното му лечение. Същото е продължило за времето от *********** г., като за този период, видно от справката от ТД на НАП, лицето е било с прекъснати здравно- осигурителни права.

Пациентът не е възстановил правата си на здравно осигурено лице до напускане на болницата, поради което на основание чл. 109 ал. 1, изречение второ от ЗЗО следва сам да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. Тази стойност съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗО следва да се плати по цени на лечебното заведение, чийто цени са посочени в ценоразписа на болницата, който е общодостъпен (публикуван в интернет страницата на лечебното заведение) и приет като писмено доказателство по делото.

Според действащото законодателство разходите за оказване на спешна медицинска помощ до момента на хоспитализиране на пациента се поемат от Държавата. В този смисъл са разпоредбите на чл. 99 от Закона за здравето („Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния“) и на чл. 7 от Наредба № 25/ 04.11.1999 г. („Разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от Държавата“). При това положение, спешната медицинска помощ е безплатна само, ако пациентът не е приет за лечение в болнично заведение и доколкото в настоящия случай ответникът е бил хоспитализиран именно поради невъзможността здравословното му състояние да бъде овладяно в спешен кабинет на болницата, той следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. За да ползва обаче безплатно медицинско обслужване, той трябва да е заплатил здравноосигурителните си вноски, а след 3 като по делото се установява противното, лицето дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ.

Както вече се посочи по- горе, заплащането на предоставените от ищеца услуги става по ценоразписа на лечебното заведение, като с подписване на декларацията за информирано съгласие пациентът е запознат със стойността на медицинските услуги на болницата.

Неправилно е твърдението на особения представител на ответника в хода по същество, че тази декларация не била подписана от лицето, напротив- видно от същата на последната й страница (лист *** от делото) е положен подпис на пациент с посочване на имената му и те са на ответника. Ако е съществувало съмнение дали точно лицето е подписало документа, то е следвало своевременно подписът да бъде оспорен, но подобно оспорване не е направено от представителя на страната, поради което възражението се явява неоснователно. Точно над имената и подписа на пациента в раздел XVIII на декларацията пък изрично е записано, че лицата с прекъснато здравно- осигурителни права са длъжни да заплатят стойността на предоставената им медицинска помощ съгласно ценоразписа на лечебното заведение.

Видно от представената сметка на пациент, за ответника са били извършени медицински услуги на обща стойност от 725 лева, като за всяко едно от изследванията са представени писмени доказателства и сумата за отделните изследвания съвпада със стойностите им по ценоразписа на болницата. Така предявеният иск се явява доказан както по основание, така и по размер, поради което следва да се уважи изцяло.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вземане вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер.

Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 25 лева, депозит за особен представител на ответника в размер на 400 лева и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца в размер на 300 лева с ДДС. На особения представител на ответника се дължат разноски в размер на внесения депозит, независимо от изхода на делото, като сумата ще му бъде изплатена с РКО.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № ********* г., издадена по частно гр. дело № ********** г. на ПРС, ***. с-в, С. Б. Х., ЕГН:

**********, от гр. П., ул. „****” № *****, ет. ***, ап. ***, ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско 4 шосе” № 66, представлявано от изпълнителния директор ******* К. Д., сумата в размер на 725 лева (седемстотин двадесет и пет лева), представляваща стойност на предоставена медицинска помощ по клинична пътека на лице с прекъснати здравноосигурителни права за болничен престой за периода ********* г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- ****** г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА С. Б. Х., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „********” № ******, ет. ***, ап.

***, да заплати на УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от изпълнителния директор ****** К. Д., разноските в заповедното производство в размер на 25 лева (двадесет и пет лева)- държавна такса, както и разноските по настоящото дело, както следва: сумата в размер на 25 лева (двадесет и пет лева)- държавна такса, сумата в размер на 400 лева (четиристотин лева)- депозит за особен представител на ответника и сумата в размер на 300 лева (триста лева) с ДДС- адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.