Решение № 830 от 10.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. София, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Светла Станимирова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000348 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Мак трейд груп“ ООД, с която обжалва решение № 261 561 от 03.12.2021 г., постановено по т.д. № 1 978/19 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 1 състав, с което съдът е осъдил на основание чл. 62, преда. 1 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, „Мак трейд груп“ Д.О.О., търговско дружество с ограничена отговорност, учредено и действащо по законите на Р. Сърбия, да заплати на „Вито Европа“ ООД сума в размер на 107 319.68 щатски долара, представляваща неплатена цена на доставена стока по следните фактури: фактура № А-335124 от 05.06.2018 г. на стойност 44 345.68 щатски долара, от която се претендира 29 126.74 щатски долара; фактура № А-335136 от 14.08.2018 г. на стойност 38 260.90 щатски долара и фактура № А-335144 от 10.09.2018 г. на стойност 39 932.04 щатски долара, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 30.09.2019 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78 от Конвенцията сума в размер на 8 841.31 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху сумата за главници от датата, следваща датата на падежа по всяка от фактурите до датата на предявяване на исковата молба 30.09.2019 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 25 900.18 лева, представляваща направени по делото разноски.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е изцяло неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при несъобразяване с цялостния 1 доказателствен материал по делото. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като е изготвил и приел доклад по делото, който е непълен. В тази връзка твърди, че разпределението на доказателствената тежест е непълно, поради което смята, че са налице предпоставките на чл.266 от ГПК за допускане на доказателства пред настоящата въззивна инстанция. Твърди, че съгласно чл.39 и следв. от КМЧП за българския съд е налице задължение да определи приложимото материално право, както и да установи служебно съдържанието на чуждото право. Този факт не е служебно или общо известен.

Неизпълнението на това задължение следва да се счита като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка твърди, че съдът не е установил приложимите разпоредби относно валидността и законосъобразността на извършено прехвърляне.

Твърди, че приложимото право към цедираното вземане може да е различно от това, което урежда отношенията между цедента и цесионера. В тази връзка твърди, че от съдебното решение не става ясно кое е приложимото право към цедираното вземане, както и оспорва изводите на съда относно приложимото право в договора за цесия. Твърди, че посочената договорка се отнася единствено и само до отношенията цедент-цесионер, а не до трети лица.

Твърди, че за да е компетентен Софийски градски съд следва да бъде представено споразумение между „Райнас електрик“ и „Мак трейд груп“ ООД. Твърди, че в представените извадки от турския закон касаят само прехвърлянето на дълг. Оспорва и изводите по отношение на липсата на доказателства за оспорване на качеството на стоките, като твърди, че съдът не се е съобразил с нормата на чл.50 от Конвенцията, даваща основание при все още неплатена стока, купувачът да намали цената, като в тази връзка твърди, че затова е налице частично плащане по една от фактурите. Твърди, че е налице неизпълнение по договора за продажба, тъй като е представена некачествена стока. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да прекрати производството и делото да се изпрати на компетентния съд, а в условията на евентуалност да се отмени атакуваното решение и вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана, в условията на евентуалност да се обезсили решението и да се върне за ново разглеждане, като претендира разноски.

Ответникът „Вито Европа“ ООД оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че същата е необоснова и неоснователна, като в цялост повтаря възраженията от отговора на исковата молба. Твърди, че с подадената въззивна жалба се стреми да замести спорадичната си процесуална активност. По отношение на възражението за липса на компетентност на българския съд твърди, че съдът е разгледал същото и е установил своята компетентност с влязло в сила определение. По отношение на въведените твърдения за непълен доклад твърди, че ответникът не е направил възражения по доклада в открито съдебно заседание, поради което същият е приет за окончателен, а разпределената доказателствена тежест по отношение на ответника, макар и кратка смята за изчерпателна. Твърди, че съдът е посочил, че ответникът следва да представи доказателства, които го освобождават от задължението да плати цената, такива са представени, поради което буди недоумение това твърдение на въззивника. Твърди, че още с отговора на исковата молба е признал сключването на договора, получаването на стоките и неплащането на цената, както и е представил 2 множество доказателства за наличие на несъответствие на стоките. Оспорва исканията за назначаване на експертизи, като твърди, че същите са заявени след изтичането на процесуалните срокове, а по отношение на искането за установяване доставянето на стоката твърди, че този факт не е бил спорен между страните. По отношение на твърдението, че съдът не е издирил и приложил относимото право твърди, че въззивника си противоречи, от една страна твърдейки, че съдът не е изпълнил задълженията си, а от друга, че е изразил становището си едва със съдебното решение. Твърди, че съдът е положил усилия, издирил е приложимото право, като е приел, че съгласно законодателството на Р Турция приложимите разпоредби при продажба на стоки с международен елемент е Конвенция на ООН за договорите за международна продажба на стоки (Виенска конвенция) от 1980 г.От друга страна твърди, че страната не е оспорила приложените чрез МП извадки, както и не е положила усилия да установи друго съдържание. Твърди, че съдът е издирил и правилно приложил чуждото право, както и че прехвърлянето на вземането не се нуждае от приемане.

Твърди, че от мотивите се установява, че съдът е приел за приложимо право Конвенцията по отношение на договорите за продажба, а по отношение на отношенията цедент-цесионер се прилага избраното право от страните. По отношение на уведомяването в разумен срок за недостатъците, твърди че това е сторено едва в настоящето производство, както и че дори в него не е конкретизирано, а релевираното възражение, че доставена стока не съответства по количество и опаковка е направено едва с настоящата жалба. Ето защо моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба и съответно да потвърди изцяло решението, като претендира и разноски за настоящата инстанция.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 261 561 от 03.12.2021 г., постановено по т.д. № 1 978/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 1 състав, че съдът е осъдил на основание чл. 62, преда. 1 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, вр. с чл.

99, ал. 1 ЗЗД, „Мак трейд груп“ Д.О.О., търговско дружество с ограничена отговорност, учредено и действащо по законите на Р. Сърбия, да заплати на „Вито Европа“ ООД сума в размер на 107 319.68 щатски долара, представляваща неплатена цена на доставена стока по следните фактури: фактура № А-335124 от 05.06.2018 г. на стойност 44 345.68 щатски долара, от която се претендира 29 126.74 щатски долара; фактура № А-335136 от 14.08.2018 г. на стойност 38 260.90 щатски долара и фактура № А-335144 от 10.09.2018 г. на стойност 39 932.04 щатски долара, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 30.09.2019 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78 от Конвенцията сума в размер на 8 841.31 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху сумата за главници от датата, следваща датата на падежа по всяка от фактурите до датата на предявяване на исковата молба 30.09.2019 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 3 на 25 900.18 лева, представляваща направени по делото разноски.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 01.07.2019 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който „Райнас електрик“, дружество регистрирано в Република Турция, в качеството на цедент прехвърля на „Вито Европа“ ООД, в качеството на цесионер, срещу заплащане вземанията си от длъжника „Мак трейд груп“ Д.О.О., дружество със седалище в гр. Белград, на обща стойност 107 319.68 щатски долара, които вземания произтичат от фактури, описани в приложение 1. Видно от приложения договор за прехвърляне на вземания (чл. 4) цедентът се задължава незабавно да съобщи писмено на длъжника за прехвърлянето на съответното вземане и да удостовери надлежно това свое действие пред цесионера. С разпоредбата на чл.

12 страните са постигнали съгласие всички спорове, породени от това споразумение или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и спорове за попълване на празноти в споразумението или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, да се уреждат от страните по приятелски начин, както и че настоящият договор се ръководи във всички свои аспекти от законодателството на България и всякакви спорове, произтичащи от същия ще се отнасят до компетентния съд в България.

Не се спори, а се установява и от представеното по делото приложение 1 към договора са описани следните фактури: фактура № А- 335124 от 05.06.2018 г. на стойност 44 345.68 щатски долага, дължима сума 29 126.74 щатски долара; фактура № А-335136 от 14.08.2018 г. на стойност 38 260.90 щатски долара и за същата дължима сума и фактура № А-335144 от 10.09.2018 г. на стойност 39 932.04 щатски долара, като общия размер на прехвърленото вземане и 107 319.68 щатски долара. От представените и описани в приложение №1 фактури се установява, че същите съдържат описание на всеки един артикул, количество, единична мярка и цена. По делото са представени и спецификации, сертификати за произход, товарителници и опаковъчни листи, по отношение на описани във фактурите стоки.

От представеното по делото писмено уведомление от 15.07.2019 г. се установява, че „Райнас електрик“ е изпратило до ответника за извършеното прехвърляне на вземания на „Вито Европа“ ООД. Такова уведомление е изпратил до ответника на 06.08.2019 г. по имейл.

От представената по делото кореспонденция по мейл между страните (февруари-март 2019 г.) се установява, че по отношение на качеството на стоките ответникът е направил възражения относно стоки описани във фактури от 11.02.2019 г. и 07.03.2019 г.

От представената и приета като доказателство фактура № 5-1 от 21.01.2019 г. , издадена от ответника към ищеца се установява, че са описани всички артикули по количество и единична цена и същата фактура е на обща стойност 16 563.56 щатски долари.

От представеният по делото протокол за проведено изпитване за 4 електромагнитна съвместимост № 071930680 от 07.11.2019 г., издаден от Акционерно дружество за тестване на качеството „Квалитет“ - гр. Ниш се установява, че проверяваният продукт е светодиоден прожектор - LED Flood light: NILE-2, като отбелязаният резултат от изпитването е „не преминава“.

От представеният и приет като доказателство и доклад за изпитване на електромагнитна съвместимост № 071930680, от 11.07.2019 г., се установява, че заявител на изпитанието е ответника, а производител е Вито, изпитвания продукт е LED лампи за таван, тип/модел: LINDA-R, LINDA-S, като резултатът от изпитването е „неудовлетворителен“.