Решение № 21 от 06.02.2024, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ №22

№ 21 гр. С., 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20221870100587 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Я. Г. Г. от гр. С. е предявила срещу Е. П. С. от гр. С. искове за установяване по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на 7/12 идеални части от земеделски земи в землището на с. Р., Община С., представляващи поземлени имоти с идентификатори ***, ***. ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, *** и *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на селото и за осъждане на ответницата да й предаде владението върху тези идеални части от всеки от имотите.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е придобила 7/12 идеални части от правото на собственост върху всеки от процесните имоти на основание договор за дарение и договор за продажба, сключени през 2020 г. На 30.11.2016 г. друг от съсобствениците на тези имоти, а именно Г.П.С., сключил с ответницата договор за аренда с предмет 51 земеделски имота, сред които и процесните. Сочи се в исковата молба, че при сключване на договора за аренда арендодателят притежавал по-малко от 50 на сто идеални части в съсобствеността върху имотите, поради което с оглед разпоредбата на чл. 32 от Закона за собствеността този договор не бил противопоставим на останалите съсобственици нито заедно, нито поотделно. Поради това договорът не бил противопоставим и на последващ приобретател, придобил дял в съсобствеността върху имотите след вписването на договора за аренда, при положение че последният е 1 придобил повече от 50 на сто идеални части в съсобствеността върху тези имоти.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба, в който е изразила становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Срещу допустимостта на исковете е изложила съображения, че ищцата няма правен интерес от предявяване на иск за установяване на правото й на собственост върху 7/12 идеални части от всеки от имотите. Срещу основателността на исковете е изтъкнала, че ищцата не притежава 7/12 идеални части от всеки от процесните имоти, като твърди, че праводателите на ищцата по договорите за дарение и за продажба не са притежавали такъв обем права в съсобствеността, поради което не са могли да ги прехвърлят на ищцата. Наред с това в отговора на исковата молба се твърди, че договорът за аренда е сключен между Г.С. и Е. С. в съответствие с действащата към датата на сключването му редакция на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, в какъвто случай този договор е противопоставим на ищцата и не е необходимо спазване на чл. 32 от Закона за собствеността. Освен това ответницата твърди, че не ползва фактически имотите, описани в т. 2, 3, 8, 9 и 10 от исковата молба.

Пред съда ищцата се представлява от пълномощника си адв. Е. К., която заявява, че поддържа исковете.

Ответницата се представлява от пълномощника си адв. Р. К., която поддържа становището по исковете, изразено в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС).

Исковете са допустими с оглед твърденията на ищцата, че е придобила определен дял в съсобствеността върху процесните земеделски земи на конкретно посочени основания и че ответницата упражнява фактическа власт върху тези недвижими имоти по силата на договор за аренда, за който ищцата твърди, че й е непротивопоставим.

Наред с това, ответницата е оспорила величината на дела на ищцата в съсобствеността, както и е изтъкнала съображения, че упражнява фактическа власт върху имотите на правно основание, противопоставимо на претенцията на ищцата за предаване на владението върху тях. Така становището на ответницата допълнително потвърждава правен интерес у ищцата от предявяване на исковете, който е обусловен от наличието на правен спор относно обема на правата на ищцата в съсобствеността върху процесните имоти, както и относно наличието на основание у ответницата за упражняване на фактическа власт върху тях. Исковете са предявени срещу арендатор на процесните земеделски земи, а не срещу друг съсобственик, поради което Тълкувателно решение № 3 от 05.01.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС няма отношение към предмета на спора.

2

Исковете са основателни.

С решение № 84РЛ/19.07.1999 г. на П. к. – С. с конститутивно действие относно кръга от субекти, в полза на които се извършва възстановяване на право на собственост върху земеделски земи и относно обектите на възстановяване, правото на собственост върху процесните 11 недвижими имота – земеделски земи в землището на с. Р., е възстановено на наследниците на Н.Г.Н., починал на 31.12.1968 г. (вж. удостоверение за наследници изх. № 142/20.08.2021 г., издадено от кметство с. Р.).

Съгласно чл. 91а, изр. второ, вр. чл. 1 от Закона за наследството (ЗН) кръгът от наследниците на Н.Н. се определя към момента на смъртта му. Към този момент той е имал две деца – П.Н.Н. и Н.Н.В., а синът му С.Н.Н. е починал на г. (т. е. преди баща си) и на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН последният е заместен в наследяването от сина си В.С.Н.. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН дяловете на децата, респ. на заместващите ги техни низходящи, са равни, т. е. дяловете на П.Н.Н., Н.Н.В. и В.С.Н. са равни – по 1/3 ид. ч. от наследството (включително и от новооткритото) на Н.Г.Н..

В.С.Н. е починал на г., без да остави низходящи; към този момент родителите му С.Н. и М.Н. са били починали, съответно на г. и на г.; същият е бил разведен и не е имал братя и сестри. Поради това на основание чл. 8, ал. 4 от ЗН делът му в съсобствеността – 1/3 ид. ч. е преминал в равни дялове в имуществата на роднините му по съребрена линия, както следва: по 1/6 ид. ч. за чичо му П.Н. и за леля му Н.В. – негови роднини по съребрена бащина линия от ІІІ-та степен. Третият роднина на В.Н. по съребрена линия от същата ІІІ-та степен е вуйчо му П.Г.Ф. – брат на майка му М.Г.Н., който е починал на г., т. е. преди нея. Това еднозначно се установява от удостоверение за наследници № 1400/17.06.2000 г., намиращо се в приложеното нотариално дело № 296/2020 г. по описа на служебния архив на нотариус М.Х., по което е съставен нотариален акт за дарение на недвижими имоти с № 115, т. 2, рег. № 3831/2020 г. За децата на П.Г.Ф., а именно за Л. П. Г. и Г.П.Ф. (първи братовчеди на В.Н., негови роднини по съребрена линия от ІV-та степен) не е установено право да заместят баща си в наследяването на В.Н. – в т. см. Тълкувателно решение № 3/1994 г. на ОСГК на ВС. Съгласно чл. 8, ал. 4, изр. второ от ЗН наследяването в четвъртия ред става по глава, а не по коляно и то в съответствие с принципа на изключването, като по-близкият роднина, както и неговите низходящи, изключват по-далечния роднина. В случая първите братовчеди на В.Н. – Л. П. Г. и Г.П.Ф. като низходящи на вуйчо му П.Г.Ф., не могат да изключат П.Н.Н. и Н.Н.В., защото баща им П.Ф. не е по-близък роднина на В.Н. от тях. Ето защо Л. Г. и Г.Ф. – първи братовчеди на В.Н., не са придобили дял от наследството му.

По изложените съображения П.Н. и Н.В. са придобили по 1/2 ид. ч. от всеки от процесните имоти (по 1/3 ид. ч. по наследство от Н.Н. и по 1/6 ид. ч. по наследство от В.Н.).

3

Със смъртта на Н.В. горепосоченият неин дял в съсобствеността върху процесните имоти е преминал в равни дялове – по 1/4 ид. ч. в имуществото на двете й деца Л.М.Ф. и Я.Д.Ф..

Приживе Я.Д.Ф. изцяло се е разпоредил със своя дял от 1/4 ид. ч. в съсобствеността върху всеки от процесните имоти, както следва: с договор за дарение, сключен на 23.11.2016 г. с нотариален акт № 147, т. 3, рег. № 3973, д. № 453/2016 г. на нотариус Б. М., с район на действие съдебния район на РС – С., е дарил на Г.П.С. 1/6 идеална част от всеки от имотите, а с договор за дарение, сключен на 13.07.2020 г. с нотариален акт № 115, т. 2, рег. № 3831, д. № 296/2020 г. на нотариус М. Х., с район на действие съдебния район на РС – С., е дарил на ищцата Я. Г. Г. 1/12 ид. ч. от всеки от същите имоти (1/6+1/12 = 3/12 = 1/4).

Със смъртта на П.Н. горепосоченият негов дял в съсобствеността върху процесните имоти е преминал в равни дялове – по 1/4 ид. ч. в имуществото на двете му деца М.П.Б. и Т.П.В.. С договор за продажба, сключен на 13.07.2020 г. с нотариален акт № 116, т. 2, рег. № 3832, д. № 297/2020 г. на нотариус М. Х. те са продали на ищцата Я. Г. собствената им общо 1/2 ид. ч. от всеки от имотите.

Така на основание договор за дарение от 13.07.2020 г. и договор за продажба от същата дата, сключени с гореобсъдените нотариални актове ищцата Я. Г. Г. е придобила общо 7/12 ид. ч. от всеки от процесните имоти (1/12+1/2=7/12) и правото й на собственост в този обем върху тях следва да бъде признато по отношение на ответницата.

На 30.11.2016 г. е сключен договор за аренда на земеделска земя, по силата на който Г.П.С. се е задължил да предостави на ответницата Е. П. С. за временно ползване за срок от 20 стопански години, считано от 1.10.2016 г. 51 недвижими имота, находящи се в землищата на с. Р. и на с. П., Община С., сред които и процесните земеделски земи, подробно описани в т. 41 – 51 включително от този договор. Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите на страните и е вписан в Службата по вписвания – С. с акт № 144, т. 2, д. № 2208, вх. рег. № 3324 по имотна партида 22938.

Този договор за аренда е сключен при действието на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), в редакцията на тази разпоредба (обн. ДВ, бр. 13/2007 г.), съгласно която „ Когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.“.

При сключването на този договор арендодателят Г.П.С. е притежавал 1/6 идеална част от правото на собственост върху всеки от процесните имоти, придобита от Я.В. с гореобсъдения договор за дарение от 23.11.2016 г. Сключването на договора за аренда е действие по управление на процесните съсобствени имоти и извършването на това действие от съсобственик, който е притежавал дял в съсобствеността върху тях, който 4 е по-малко от 1/2 идеална част, е противопоставимо на останалите съсобственици както заедно, така и поотделно. Дори при действието на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ (в редакция, обн. ДВ, бр. 13/2007 г.) такъв договор за аренда не е противопоставим на ищцата, която е трето лице, придобило след вписването му правото на собственост върху повече от 1/2 ид. ч. от процесните имоти, щом тя, видно от приложените нотариални покани, се е противопоставила на продължаващото ползване на имотите от страна на ответницата като арендатор. Аргумент в полза на това разбиране е чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, според който приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда ако същият е бил вписан. Следователно в закона е установено оповестително-защитно действие на вписването на договора за аренда по отношение на лице, придобило собствеността от арендодателя, но не и спрямо трето лице – в случая ищцата, на която договорът изобщо не може да бъде противопоставен, защото е придобила повече от половината от имота от съсобственици, които не са страна по договора за аренда. В този смисъл е и установената съдебна практика – напр. решение № 115/21.11.2017 г. по гр. д. № 997/2017 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 12/01.03.2018 г. по гр. д. № 1251/2017 г. на ВКС, ІІ г. о.

В обобщение, с оглед обстоятелствата, че ответницата упражнява фактическа власт върху процесните имоти на основание договор за аренда, сключен със съсобственик с дял по-малък от 1/2 ид. ч. от всеки от тях и че след вписването му ищцата е придобила от други съсобственици, които не са участвали при сключването му, дял в съсобствеността върху тези имоти, който е по-голям от 1/2 ид. ч. и се е противопоставила на продължаването на този договор, ответницата не разполага с противопоставимо на ищцата право да държи процесните имоти, поради което следва да бъде осъдена на основание чл. 108 от ЗС да предаде на ищцата владението върху 7/12 ид. ч. от всеки от тях.