Решение № 112 от 13.06.2022, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Бяла, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20214510101078 по описа за 2021 година

Депозирана е искова молба от „Фронтекс Интернешънъл " ЕАД, гр.София против Д. АЛ. Д., с предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият им дължи сумите от 8125.63 лв. главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 1725.27 лева договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.08.2019г. 20.06.2021г.; 610.90 лева - лихва за забава, която представляваща сбор от 437.37 лева, начислена за периода от 21.08.2019г. до 13.03.2020г. и 173.53 лева за периода 24.06.2021г. до 10.09.2021г., обективирани в Заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 877/2021г. по описа на РС гр.Бяла. Претендират се разноските по заповедното и исково производство.

В исковата молба се сочи, че на 07.02.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК 130697606 и Д. АЛ. Д., ЕГН ********** бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-14512194 По силата на същия кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 10 000,00 лева, която сума била получена от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка. Страните са уговорили такса ангажимент в размер на 350,00 лева срещу която кредитодателят се задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент в размер на 14,32 %.

От своя страна кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит, ведно с дължимите лихви на 84 броя месечни погасителни вноски, чиито размер и срок били посочени в погасителен план, намиращ се на първата страница от договора за кредит. Всяка месечна погасителна вноска съдържала главница по кредита, ведно с надбавка, която представлявала печалбата на Кредитора (договорна възнаградителна лихва). Поддържа също,че кредитополучателят, не 1 изпълнил всички свои задължения по Договора и преустановил плащанията, като падежът на първата частично неплатена вноска бил настъпил на 20.07.2019 г., а падежът на първата изцяло непогасена вноска на 20.08.2019 г. Твърди,че в договора за кредит било уговорено, че при просрочие на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска за кредитора възниквало потестативно право да обяви предсрочната изискуемост на вземането си. Поради тази причина изготвил и изпратил уведомление за цесия и предсрочна изискуемост, което било връчено лично на Д. АЛ. Д. на дата 24.06.2021 г.

Поддържа още,че на 22.04.2020 г. между правоприемника на кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК 204915054 в качеството му на цедент и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029 в качеството му на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърлил на цесионера вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство ставал ищеца.

В заключение моли за решение, с което да бъде установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника подробно индивидуализирано в исковата молба.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни, тъй като исковата претенция била изцяло погасена поради плащане. От друга страна счита,че клаузите в договора са в нарушение с принципа за добросъвестност,в ущърб на потребителя и причина за неравнопоставеност между страните относно права и задължения.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 877/2021г. на БРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от ищеца – заявител е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 342/15.09.2021г. за сумата от 8 125.63лв. главница по Договор № PLUS – 14512194 от 07.02.2017г., сумата от 2 777.27 лв. възнаградителна лихва от 20.08.2019г. до 24.06.2021г. и сумата от 610.90 лв. мораторна лихва за периода от 21.08.2019г. до 10.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 13.09.2021г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на общо 280.28лв.

Заповедта е връчена на длъжника лично,който в указания в същата срок е възразил ,че не дължи изпълнение на вземането.С разпореждане №698 от 29.09.2021г.заповедния съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по ЗИПЗ,като в срока по чл.415 от ГПК заявителя е внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.

Между страните по делото не се спори, че между „БНП Бариба Пърсънъл Файнес „ЕООД и Д. АЛ. Д. е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS -14512194 от 07.02.2017г., по силата на който„БНП Бариба Пърсънъл 2

Файнес „ЕООД е предоставил на ответника сумата от 10000 лв. срещу задължението му за погасяването му в срок от 82 тримесечни погасителни вноски всяка в размер на 246.17 лв. с падежна дата 20 – то число на месеца. Годишния лихвен процент на разходите е в размер на 16.69%, а лихвения процент – 14.32%, като общата стойност на плащанията е в размер на 20678.28 лв. В параметрите на договора са посочени: застрахователна премия от 4704 лв. и такса ангажимент от 350 лв. На ответника са връчени и общи условия към договора, подписани на всяка страница от него, удостоверявайки че е запознат със съдържанието.

Ответника е попълнил и подписал и медицински въпросник за приемане на застраховане, като между страните бил сключен Договор – сертификат от 07.02.2017г., както и му били връчени общи условия към Застраховката „Защита на плащанията“ на кредитополучателя. По делото е представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Кредитополучателят, ответник в настоящото производство преустановил плащанията, като падежът на първата частично неплатена вноска е настъпил на 20.07.2019 г. В конкретния случай Д. АЛ. Д. е направил частично плащане на 29 та вноска по погасителния план, като непогасено е останало задължението за главница. Падежът на първата изцяло непогасена вноска е настъпил на 20.08.2019 г., от който момент се претендира вземането за договорната възнаградителна лихва.

Крайният срок за изпълнение на договора за кредит е 20.02.2024 г., но предвид изпадането на длъжника в забава на 20.07.2019 г., ищецът се е възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поради тази причина е изготвил и изпратил уведомление за цесия и предсрочна изискуемост, което е връчено лично на Д. АЛ. Д. на дата 24.06.2021 г. ,видно от приложеното известие за доставяне от „Български пощи“ ЕАД.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и се кредитира от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че сумата по договора е приведена по сметката на ответника.

Общия размер на постъпилите по кредита суми са в размер на 7143.38 лв., от които :

- 2266,37 лв. - погасена главница, в т.ч. платена главница до 28-ма вноска вкл. с падеж 20.06.2019г. и частично погасена главница 0,62 лв. от 29-та вноска с падежна дата 20.07.2019 г.

- 3197,01 лв. - погасена договорна лихва, в т.ч. платена договорна лихва до 29-та вноска вкл. с падеж 20.07.2019 г. и частично платена договорна лихва 45,68 лв. от 30-та вноска с падежна дата 20.08.2019 г.

- 1680,00 лв. - погасена застрахователна премия, в т.ч. платена застрахователна премия до 30-та вноска вкл. с падежна дата 20.08.2019 г.

Според експерта падежът на първата изцяло непогасена вноска за главница/усвоен кредит, без застрахователната премия/ и договорна лихва е на 20.08.2019г.

3

ВЛ установява,че дължимата лихва за забава е в размер на

437.37лв.,начислена за периода 21.08.2019г. до 13.03.2020г. и 173.53 лв. за периода 24.06.2021г. до 10.09.2021г.

В отговор на въпроса: Какъв е остатъчния размер на главницата по Договор № PLUS-14512194 от 07.02.2017г. в случай, че всички направени от длъжника плащания са разпределени за погасяване на задължението за главница, без с евентуалано платените от ответника суми да бъдат погасявани другите задължения, предвидени в процесния договор?,вещото лице е отговорило,че остатъчния размер на главницата би била в размер на 2856,62 лв./10000,00 лв. 7143,38 лв./.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е оспорена.

По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79 от ЗЗД: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и ответника, усвояването на кредита и факта на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. По делото се установи безспорно, че между страните са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК).

С отговора на ИМ ответника е въвел възражение,че клаузите в договора са изготвени в нарушение с принципа за добросъвестност,в ущърб на потребителя и причина за неравнопоставеност между страните относно права и задължения.

Разрешението на този въпрос следва да бъдат дадено въз основа на тълкуването на нормите на чл.11, ал.1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно § 2 от ДР този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т.10, параграф 2, буква „з“ от Директивата се предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според чл.10, параграф 2, буква „и“ и параграф 3 от Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В т.3 на решението на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova е дадено тълкуване на чл.10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директивата. Тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница-в този смисъл Решение №106/03.06.2022г.,постановено по гр.д.№3253/2021г. на ВКС, III 4 гр.о. Предвид изложеното съдът счита,че всички условия по договора са описани ясно и пълно в него и не може да се направи извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП и има неравноправни клаузи.

Относно уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията са представени доказателства по делото обратна разписка на товарителница, от което е видно, че уведомителното писмо до него е получено лично на 24.06.2021г. Предвид, че заповедното производство срещу него е образувано на 14.09.2021г., то съдът намира, че предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, са налице. Така предсрочната изискуемост е променила изискуемостта на вноските по кредита, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването на техния падеж.