Решение № 2774 от 08.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2774 гр. Бургас, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120106082 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на И. И. И., ЕГН **********, против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616.

Твърди се, че на 06.02.2004 г. ищецът сключил договор за кредит с ответника.

Поради неизпълнение, банката подала до PC- Бургас заявление по чл.237 ГПК /отм./, по което било образувано ЧГД ****/2005 г., издаден бил изпълнителен лист от 09.11.2005 г. за: сумата от 13 506,25 лева- главница по договор за кредит от 06.02.2004 г., ведно със законната лихва от 02.11.2004 г. до окончателното издължаване на дълга; сумата от 790,09 лева лихва за забава върху главницата; сумата от 184,85 левасанкционираща лихва; сумата от 289,62 лева- съдебно- деловодни разноски; сумата от 225,60 лева- главница по договор № 147 за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, ведно със законната лихва от 02.11.2005 г. до окончателното й издължаване; сумата от 554,95 лева- размер на сума по неразрешен овърдрафт; сумата от 10,11 лева- просрочена лихва за периода от 05.07.2005 г. до 04.10.2005 г.; сумата от 3,04 лева- дължима санкционна лихва върху кредита за периода от 05.10.2005 г. до 01.11.2005 г.; сумата от 15,87 лева съдебно-деловодни разноски.

Въз основа на изпълнителният лист, с молба от 24.09.2012 г. било образувано изп.д. № 1147/2012 г. по описа на ЧСИ Д. Н., по което била изпратена покана за доброволно изпълнение.

Заявява се, че на 06.11.2015 г. по изпълнителното дело бил конституиран нов взискател, а именно „ОТП Факторинт“ ЕАД, тъй като вземането било прехвърлено в 1 негова полза от „Банка ДСК“ ЕАД, с договор за покупко-продажба на вземания от 19.03.2013 г.

Счита се, че след 2015 г. по изпълнителното дело нямало извършени валидни действия, годни да прекъснат погасителната давност за вземането. Към 12.08.2025 г. актуалният размер на задължението възлизал на сумата от общо 50055,31 лева. Сочи се, че от 09.11.2005 г.- датата на издаване на изпълнителния лист, до образуването на делото- 24.09.2012 г., бил изтекъл период от време по-дълъг от 5 години, през който вземането се погасило по давност. Отделно от това, от 2015 г. до настоящия момент не били извършвани никакви изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което е изтекла и предвидената в закона 5- годишна погасителна давност.

С оглед на така изложеното се моли да бъде прието за установено, че ищеца не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист, за които е образувано соченото изпълнително дело.

В срока по чл.131 ГПК постъпи писмен отговор от ответната банка, с който се признава иска, като се моли да се възложат разноските на ищеца, тъй като ответника не бил дал повод за завеждане на делото. Сочи се, че именно с оглед изтичане на давностния срок по изп.д. не били предприемани действия от взискателя.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза. Видно от становището на процесуалния представител на ищеца, от същия е направено изрично искане за постановяване на решение по признание.

Съобразно представените по делото писмени доказателства, обосноваващи наличието на висящо изпълнително дело по отношение на процесните суми с взискател Банка ДСК и длъжник- ищеца, е в интерес на ищеца да се иска установяване недължимост на сумите, а признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави.

Признанието е направено от представител на ответника, разполагащ с изричното правомощие да се разпорежда с предмета на делото, включително да признава иска и да сключва спогодба, с оглед на което следва да се счита за валидно извършено.

Предвид направеното признание на предявените искове от страна на ответника, следва да бъде прието за установено, че ищеца не дължи сумата от 13 506,25 леваглавница по договор за кредит от 06.02.2004 г., ведно със законната лихва от 02.11.2004 г. до окончателното издължаване на дълга; 790,09 лева лихва за забава върху главницата; сумата от 184,85 лева- санкционираща лихва; сумата от 289,62 левасъдебно- деловодни разноски; сумата от 225,60 лева- главница по договор № 147 за 2 предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, ведно със законната лихва от 02.11.2005 г. до окончателното й издължаване; сумата от 554,95 лева- размер на сума по неразрешен овърдрафт; сумата от 10,11 лева- просрочена лихва за периода от 05.07.2005 г. до 04.10.2005 г.; сумата от 3,04 лева- дължима санкционна лихва върху кредита за периода от 05.10.2005 г. до 01.11.2005 г.; сумата от 15,87 лева съдебноделоводни разноски, за които суми е образувано изп.д. № 1147/2012 г. по описа на ЧСИ Д. Н..

Няма спор между страните, че изпълнителното дело все още е висящо и не е прекратено, както и че взискател по делото понастоящем е именно ответника.

Последният е бил първоначален кредитор, след което, с договор от 2013 г., е прехвърлил вземанията си спрямо ответника в полза на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като с договор от 30.08.2022 г. е извършено преобразуване чрез вливане по смисъла на чл.262 от ТЗ на последното дружество в „Банка ДСК“. В тази връзка и към днешна дата ответникът се явява взискател по изпълнителното дело.

По разноските:

Ищецът претендира сторените разноски. Ответната страна се позовава на чл.78, ал.2 ГПК, като сочи, че признава иска и същата не е ставала повод за завеждане на делото.

Съдът не възприема изразената от дружеството теза за правилна по следните съображения:

Когато сезирането на съда е условие за упражняване на правата на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да освободи ответника от отговорността за разноски. В хипотезата на иск по чл.439 ГПК възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само в исковия процес, като наличието на изпълнителен лист в полза на ответника поражда за длъжника интерес да иска да се отрече вземането със сила на пресъдено нещо след изтичане на срока на погасителната давност. Снабдяването с изпълнителен титул и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело са индиция за активност на взискателя, тъй като осигуряват възможност за извършване на принудителни изпълнителни действия за събиране на вземането, единствено по волята на кредитора, дори и след изтичането на давностния срок. В настоящият случай по делото няма спор, че взискателят разполага с изпълнителния титул, както и че образуваното изпълнително дело не е прекратено. В този смисъл, дори и при настъпила перемпция, за ответника винаги съществува възможността да образува ново изпълнително производство, поради което обстоятелството, че кредитора бездейства, след като давността е изтекла, не е достатъчно да се приеме, че не дава повод за завеждане на иска. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се следва извода, че взискателят по образуваното изпълнително дело, дори и извънсъдебно, е манифестирал по някакъв 3 начин, че счита вземането за недължимо поради изтекла погасителна давност, което води до наличието на интерес у длъжника да установи този факт със сила на пресъдено нещо, причина за което е именно поведението на взискателя. В този смисъл Определение № 320/20.07.2022 г. по ч.т.д.№ 1122/2022 г., II т.о., Определение № 60360/08.11.2021 г. по гр.д. № 4112/2021 г. на IV г.о., Определение № 50413/05.10.2022 г. по ч.т.д. № 2100/2022 г. на I т.о., Определение № 2467/25.09.2024 г. по ч.т.д. № 1745/2024 г. на I т.о., Определение № 2168/31.07.2024 г. по ч.т.д. № 1351/2024 г. на II т.о., Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч.гр.д. № 759/2024 г. на IVг.о., Определение № 1220/05.12.2023 г. по ч.т.д. № 1809/2023 г. на II т.о., Определение № 3252/27.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3618/2023 г. на III г.о., всички на ВКС.

С оглед на гореизложеното и предвид липсата на кумулативно предвидените предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се дължат сторените в производството разноски. Видно от представените в тази връзка списък и доказателства, претендира се сумата от 624 лв.- заплатена държавна такса и сумата от 3000 лв.- адвокатско възнаграждение. От ответната страна бе направено възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което съдът споделя. При съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на делото, вида на спора, цената на иска, направеното признание и извършеното прекратяване на съдебното дирене в тази насока, провеждането само на едно съдебно заседание, извършените от пълномощника процесуални действия по подаване на искова молба и защита в съдебно заседание, отчитайки и постановките на решение по дело С-438/22 на СЕС, включително и постановената след това решение практика на ВКС, съдът намира, че сумата от 1500 лв. в достатъчна степен ще овъзмезди положения от адвоката на ищеца труд. Сумата за заплатена държавна такса се дължи от ответника в цялост.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК

121830616, че И. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Б.******, не дължи сумата от 13506,25 лева- главница по договор за кредит от 06.02.2004 г., ведно със законната лихва от 02.11.2004 г. до окончателното издължаване на дълга; сумата от 790,09 лева лихва за забава върху главницата; сумата от 184,85 лева- санкционираща лихва; сумата от 289,62 лева- съдебно- деловодни разноски; сумата от 225,60 лева- главница по договор № 147 за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, ведно със законната лихва от 02.11.2005 г. до окончателното й издължаване; сумата от 554,95 лева- размер на сума по неразрешен овърдрафт; сумата от 10,11 лева- просрочена лихва за периода от 05.07.2005 г. до 04.10.2005 г.; сумата от 3,04 лева- дължима санкционна лихва върху кредита за периода от 05.10.2005 г. до 01.11.2005 г.; сумата от 4

15,87 лева съдебно-деловодни разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 09.11.2005 г. по ЧГД ****/2005 г. по описа на БРС, въз основа на който е било образувано изп.д. № 1147/2012 г. по описа на ЧСИ Д. Н..

ОСЪЖДА Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, да заплати на И. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Б.******, сумата от общо 2124 лв., представляващи сторени разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5