Решение № 260116 от 11.02.2021, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти гр.състав, в публично заседание на трети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 5021 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с процесуалноправно основание чл.422 ГПК и материалноправно такова – чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.

Ищецът ЗАД

„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ твърди, че на 25.02.2020 г. ответникът С.И.И. управлявал лек автомобил "Ситроен Берлинго", с рег.№ Р 9615 ВХ, като се движел в гр.Р., по ул."П.С.", срещу ПМГ "Баба Тонка". Ответникът нарушил правилата за движение по пътищата и при движение на заден ход блъснал паркирания зад него лек автомобил "БМВ", с рег.№ Р 1541 КМ, при което виновно причинил ПТП с материални щети. След причиняване на посоченото ПТП, ответникът не спрял да установи щетите, не уведомил органите за контрол на движение по пътищата и напуснал местопроизшествието преди идването на същите. Произшествието било посетено от мл.автоконтрольор при

Сектор "ПП" към ОД на

МВР- гр.Русе И.И., който след установяване самоличността на ответника, съставил Протокол за ПТП № 1732431/29.02.2020г. и АУАН с.АА № 722146 от същата дата за извършените от него нарушения на ЗДвП.

На 03.09.2019 г. между ЗАД "БУЛСТРАДВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" и "АЛФА ВЕНДИНГ" ЕООД - собственик на л.а. "Ситроен

Берлинго" с рег.№ Р 9615 ВХ, с който било причинено описаното по-горе ПТП, бил сключен договор за задължителна застраховка

"Гражданска отговорност" под формата на застрахователна полица

№ BG/03/119002538001. По подадено от собственика на увредения лек автомобил "БМВ" с рег.№ Р 1541 КМ заявление в ЗАД "БУЛСТРАД ВИГ" била образувана застрахователна преписка № 471019202001345. След извършен оглед на автомобила било установено, че са увредени облицовка задна броня и основа заден десен парктроник, като общият размер на причинените имуществени вреди, ведно с разходите за труд и материали, бил 182,70 лв. които ищцовото дружество изплатило на 11.03.2020 г. чрез превод по банковата сметка на Петър ЛюбеновДенчев – собственик на увреденото

МПС. Ищцовото дружество се позовава на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, според който застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. След подадено заявление по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.д.№ 2951/2020 г. по описа на Районен съд гр.Русе и срешу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, против която последният подал писмено възражение, че не дължи претендираната сума.

Ето защо претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че С.И.И., дължи на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУPЬНС ГРУП" сумата 182,70 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на л.а."Ситроен Берлинго" с рег.№ Р 9615 ВХ, при ПТП на 25.02.2020 г. в гр.Русе, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-17.07.2020г. Претендира и присъждане на направените в двете производства разноски.

В отговора на исковата молба ответникът счита предявеният иск за допустим, а по същество неоснователен. Заявява, че не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка относно обстоятелствата по настъпилото ПТП, механизма на настъпването му, както и по отношение размера на причинените имуществени вреди на увредения лек автомобил.

Възразява срещу това, че не е налице един от елементите на фактическия състав на регресния иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, а именно: ответникът да е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В тази връзка заявява, че действително е напуснал мястото на ПТП, но това обстоятелство се дължало единствено поради това, че въобще не е разбрал, че такова сьбитие е настъпило. За да е налице тази материална предпоставка, следвало не само да е напуснал мястото на ПТП, но и посещението от органите за контрол да е задължително по закон. Случаите, когато службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, изрично били посочени в на чл.125 от ЗДвП. Предвид характера на процесното ПТП - такова, при което има настъпили само имуществени вреди, за водачите, участвали в произшествието, възниквали задълженията по чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ или б.“в“ от 3ДвП, в зависимост от това дали са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП. Относима се явявала хипотезата на чл.125, т.7 ЗДвП, а именно, че службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато между участниците в произшествието имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. В случая такова разногласие не е било налице, а липсата на сьгласие не можело да се презюмира единствено поради факта, че ответникът не е разбрал за настъпилото ПТП при движение на заден ход и е напуснал мястото на произшествието, което реално било с един участник, тьй като увредения автомобил бил в паркирано състояние и без водач и разногласие по обстоятелствата нямало как да има.

След като разбрал за причиненото от него ПТП и установяването му от контролните органи, ответникът подписал сьставените му АУАН и Протокол за ПТП, в които били описани обстоятелствата по него и не възразил срещу тези констатации. Нарушението, за което му била ангажирана административнонаказателната отговорност, било по чл.123, ал.3, т.1, б.“а“ ЗДвП - затова, че не е оказал съдействие за установяване вредите от произшествието, а не по чл.123, ал.3, т.1, б.“в“ от ЗДвП - когато липсва сьгласие между участниците относно обстоятелствата по възникналото ПТП. Именно защото ПТП било само с един участник, тоест ответникът, нямало как да има и разногласие относно обстоятелствата по възникването му. От това следвало, че не е било задължително по закон посещаването на произшествието от Органите на МВР. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2951/2020 г. по описа на РС-Русе, вземането по настоящото производство съответства на това по издадената заповед за изпълнение. Същата е връчена лично на длъжника, който, в законоустановения месечен срок, е допизирал възражение за недължимост на претендираните суми. Установителният иск, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл.

415, ал. 1, т.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което, в качеството си на застраховател, носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил виновно събитието, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира искът за неоснователен по следните съображения:

Видно от протокола за ПТП, съставен от служител на Сектор „ПП“- Русе на 29.02.2020 г. и подписан от участниците, на 25.02.2020 г., в 12.00 ч. в гр.Р, ул.“П.С.“, срещу ПМГ „Баба Тонка“, ответникът С.И.И. управлявал лек автомобил "Ситроен Берлинго", с рег.№ Р 9615 ВХ, собственост на „Алфа Вендинг“ ЕООД. Същият, нарушавайки правилата за движение, при движение на заден ход блъска паркирания зад него лек автомобил "БМВ", с рег.№ Р 1541 КМ, вследствие на което допуска ПТП с материални щети и напуска ПТП. Като свидетел на инцидента е посочена М.П.К.. Същата, разпитана в качеството на свидетел по делото, излага твърдения, че не е виждала и подписвала протокола за ПТП. За случая заявява, че нейна клиентка е минавала покрай работното й място /като маникюристка/ и видяла, че някой нещо е жулнал или се е ударил и толкова. Свидетелката нито е разпитвана от полицейски служител, нито е давала личните си данни.

Административнонаказателната преписка срещу ответника в Сектор „КАТ-Пътна полиция“ при РДВР-Русе е започнала въз основа на подадено на 25.02.2020 г. заявление от П.Л.Д. – собственикът на паркираното МПС, в което заявява, че на същата дата автомобилът му е бил блъснат от друг автомобил с рег.№ Р 9516 ВХ, видян от очевидец – посочени са данните на свид.К..

На ответника е съставен АУАН № 20-1085-000749/29.02.2020 г., а впоследствие и НП за нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДвП /нарушавайки правилата за движение на заден ход не се е убедил, че пътят зад МПС е свободен и при движение назад блъска паркиран зад него лек автомобил "БМВ", с рег.№ Р 1541 КМ; като участник в ПТП с материални щети не е оказал съдействие за установяване вредите от произшествието/. В обясненията си пред органите на реда ответникът не отрича, че е минал през мястото на инцидента, но сочи, че при маневра назад, без да разбере, е ударил бронята на автомобил.

МПС "Ситроен Берлинго", с рег.№ Р 9615 ВХ, собственост на „Алфа Вендинг“ ЕООД, гр.Русе, има сключена валидна и действаща в периода застраховка ГО с ищеца, видно от полица № BG/03/119002538001.

Пред застрахователя е образувана преписка по щета, с оглед искането на увредения, като след опис на претенция е определено и изплатено обезщетение по банкова сметка ***.а. "БМВ", с рег.№ Р 1541 КМ, в размер на 182.70 лева.

По делото е разпитан и свид.И.И. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“-Русе, изготвил процесния протокол за ПТП. Същият изнася данни, че не са посещавали местопроизшествието.

Собственикът на паркирания автомобил дошъл в КАТ и подал заявление, че автомобилът му е бил блъснат. По данни на последния, в протокола за ПТП била вписана и свидетелката, която работила в козметично студио и видяла номера на виновния автомобил. С тази свидетелка по телефона разговарял полицейският служител, изготвил АУАН и тя потвърдила информацията, дадена от собственика на увредения автомобил. Свидетелят се свързал с управителя на фирмата, собственик на л.а. "Ситроен Берлинго", с рег.№ Р 9615 ВХ, който посочил водача-техен работник, който зареждал кафемашини. Свид.И. не се сеща какво е казал последния.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна се налагат следните изводи:

Съгласно чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение, заедно с лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

За да възникне регресното право е необходимо освен водачът да е напуснал ПТП преди идването на органите на КАТ, тяхното посещение да е било задължително по закон. Хипотезите за това са изброени в чл.

125 ЗДвП.

С оглед разпределената доказателствена тежест, ищецът никъде не е конкретизирал причината, поради която според него е било задължително посещението на полицията.