Решение № 143 от 09.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20241100512671 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение на СРС под № 11375 от 12.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3971/2024 г. по описа на СРС, 160 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от „Профи кредит България“ ЕООД положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК срещу Н. Й. А., както следва: 1/ иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 859,58 лв. - до размера на сумата от 1 423,54лв. - претендирана като неиздължена главница по договор за потребителски кредит № ********** от 14.03.2016 г. и 2/ иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД – за сумата от 890,91 лв. - претендирана като договорно възнаграждение за периода 10.02.2017 г. - 10.11.2018 г. по горепосочения договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 03.10.2023 г. по ч. гр. д. № 53521/2023 г. по описа на СРС, 160 състав.

Решението се обжалва и в частта за разноските, присъдени на страните съобразно изхода на спора по делото.

Въззивникът-ищец „Профи кредит България“ ЕООД поддържа доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Намира за неправилни съображенията на първоинстанционния съд, с които е мотивирана недействителността на процесния договор за кредит и е прието, че в резултат на това ответницата дължи връщане само на получената в заем 1 главница, на основание чл. 23 ЗПК. Въззивникът счита, че в процесния договор ясно и в съответствие със закона е посочена методиката на формиране на ГЛП, като е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че неправилно от първоинстанционния съд са включени в ГЛП разходите таксите за допълнителни услуги, които не касаят действия по усвояване и управление на кредита и не са били условие за сключване на договора. Като последица от това въззивникът счита, че неправилно от първата инстанция е прието, че ГЛП по размер надхвърля нормативно установения по чл.19, aл. 4 ЗПК. С изложените доводи подробно развити в жалбата ищецът мотивира искането си за отмяна на решението на СРС в атакуваната част и вместо него постановяването на друго, с което установителните искове по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД да бъдат уважени в рамките на посочените във въззивната жалба размери, с присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна- ответник по предявените искове Н. Й. А. не депозира писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и не заявява становище по жалбата в хода на въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищ ата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл.269,предл.2 от ГПК и при дължимата проверка за спазването на приложимите в случая императивни правни норми.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове , предявени от „Профи кредит България“ ЕООД срещу Н. Й. А. по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, с правно основание чл.79,ал.1 от ГПК , вр. с чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД, както следва: 1/ за сумата от 2 071, 69лв.- главница по договор за потребителски кредит № **********/ 14.03.2016г. сключен между страните; 2/ за сумата от 890,91лв.- договорно възнаграждение по горепосочения договор за кредит за периода 10.02.2017г. – 10.11.2018г. и 3/ за сумата от 2 260,25лв.лихва за забава, натрупана за периода 10.11.2018г.- 28.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /29.09.2023г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 03.10.2023г. по ч.гр.дело № 53521/2023г. по описа на СРС, 160 състав.

Съдът е сезиран и с осъдителен иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, предявен от ищеца срещу ответницата за сумата от 1434,92лв., претендирана като незаплатено възнаграждение за закупени от ответницата допълнителни услуги по горепосочения договор за кредит, ведно със 2 законната лихва от 23.01.2024г.- до окончателното изплащане.

Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен този осъдителен иск е влязло в сила като необжалвано.

С първоинстанционното решение е уважен предявеният положителен установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 859,58лв. като с решението този иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 859,58 лв. - до пълния предявен размера на сумата от 2 071,69 лв. , включително и за по-малката разлика над сумата от 859,58лв.- до размера на сумата от 1 423,54лв.- предмет на жалбата на ищеца, претендирана като неиздължена главница по договор за потребителски кредит № **********/14.03.2016 г., като с обжалваното решение е отхвърлен изцяло предявеният положителен установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД – за сумата от 890,91 лв. - претендирана като договорно възнаграждение за периода 10.02.2017 г. - 10.11.2018 г. по горепосочения договор за кредит. С първоинстанционното решение е отхвърлен изцяло предявеният положителен установителен иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД - за сумата от 2 260,25лв.- лихва за забава, натрупана за периода 10.11.2018г.- 28.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /29.09.2023г./ до окончателното изплащане. В частта на уважената претенция за главницата от 859,58лв. , както и в отхвърлителната част за тази претенция за разликата над сумата от 1 423,54лв.- до пълния предявен размер от 2 071,69лв. и в отхвърлителната част по претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 2 260,25лв. първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на предявените установителни искове в отхвърлената част – за главницата и изцяло за претендираната договорна лихва /възнаграждение/.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.03.2016г. между страните по делото е сключен договор за кредит № ********** „Профи кредит стандарт“ , с който от ищеца е предоставен заем на ответницата в размер на сумата от 2200,00лв., при посочен годишен процент на разходите от 49,90 %; годишен лихвен процент от 41.17 % и месечна вноска в размер на 136,01лв. /включваща главница и договорна лихва/със срок за връщане на заема от 24 месеца. В договора е посочено, че възнаграждението за предоставени на ответницата-кредитополучател допълнителни услуги възлиза на общата сума от 1 650,00лв., като е указано, че размерът на закупените от отвеницата допълнителни услуги възлиза месечно на 68,75лв. и дължим заедно с месечната погасителна вноска по кредита, която като последица от това възлиза на общата сума месечно от 204,76 лв. Не е посочено обаче в този случай какъв е размерът на ГПР.

Представен е погасителен план с включено заплащане на суми за закупени допълнителни услуги, както и Общи условия към договора за 3 кредит. Според чл. 15 от Общите условия закупуването на допълнителните услуги предоставят приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита, както и възможност за отлагане на плащането на погасителни вноски поради дългосрочна неработоспособност в указания размер на вноските, обусловен от договорения срок за погасяване на кредита и плащането на съответен брой първоначални вноски по договора.

На 24.10.2016г. между страните по делото е сключен анекс № 1 към горепосочения договор за кредит, с който от ищеца е отпусната в заем допълнително сумата от 395,81лв., с уговорен ред и срок за връщане – на 6 вноски, при същия размер на месечната погасителна вноска , какъвто е договорен с договора. Т.е.- доказано е предоставянето в заем от ищеца на ответницата по процесния договор за кредит и анекса към него на общата сума от 2 595,81лв.

Настоящият съдебен състав приема, че процесния договор за кредит е сключен в нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 7, т.9, т.

10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ изисква договорът за потребителски кредит да съдържа задължителна информация за общия размер на кредита, годишния лихвен процент и годишен процент на разходите.

В случай, че договорът за кредит е в противоречие с посочените императивни норми, й е недействителен, по арг. чл. 22 ЗПК, а потребителят – кредитополучател дължи само чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).

В настоящия случай страните са уговорили предоставяне на допълнителни услуги, описани в т.15 от Общите условия към договора, но видно от съдържанието на договора разходите за тези допълнителни услуги не са отразени като част от годишния процент на разходите. Разходите на посочените допълнителни услуги попадат в приложното поле на чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/ 48 / ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива 27/102/ ЕИО на Съвета и съгласно тълкуването на тази норма от Общностното право, дадена с Решение на СЕС по дело С-714/22. След като кредиторът не е включил възнагражденията за посочените пакети допълнителни услуги в стойността на ГПР, клаузата относно ГПР разкрива на първо място характеристики на неравноправност, като уговорена в резултат на действия на кредитора, представляващи нелоялна търговска практика. Пропускът да се посочи действителния размер на разходите води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, /за приложението на която въззивниият съд следи служебно/ и като последица от това обуславя недействителност на договора, на основание чл. 22 ЗПК. На следващо място, от приетото по делото и неоспорено заключение на ССЕ се установява, че при включване на всички разходи по процесния договор за кредит, /включително и за допълнителните услуги/, ГПР възлиза реално на 118,17%, с което настоящият съдебен състав приема, че договорът е сключен и в противоречие с изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК. Като последица от така установените 4 нарушение на императивните разпоредби на чл.11,ал.1,т.10 и чл.19,ал.4 от ЗПК, настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за кредит е нищожен, на основание чл.22 от ЗПК. При тази хипотеза ответницатадлъжник дължи само чистата стойност на кредита от 2 595,81лв., съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК. В конкретния случай , от приетото по делото и неоспорено заключение на ССЕ се установява, че от ответницата е заплатена по процесния договор за кредит общата сума от 1 736,23лв., поради което остава дължима сумата от 859,58лв., за която предявеният иск за главницата законосъобразно е уважен от първата инстанция с влязлото в сила решение за нея и съответно- законосъобразно е отхвърлен за разликата над тази дължима на ищеца сума до пълния предявен размер от 2 071,69лв., включваща и претендираната от ищеца в рамките на настоящото въззивно производство /с оглед предмета на жалбата/ разлика над дължимата сума от 859,58лв.- до размера на сумата от 1 423, 54лв., както и законосъобразно е отхвърлена изцяло претенцията за договорна /възнаградителна/ лихва от 890,91лв., предвид установената нищожност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Поради пълно съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ищеца- оставена без уважение като неоснователна.

Разпечатката съдържа 29 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16a0bc92-0790-495b-aad7-39488a2fe802