Решение № 91 от 16.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2815/2021
- Вид
- Решение № 91
- Подписан
- 16.01.2024
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- Жаклин Комитова
Цитирани разпоредби
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 · Закон за задълженията и договорите
- чл.250 ал.1 предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал.1 предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 91 гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Жаклин Комитова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20211100902815 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид:
С Определение № 787/12.12.2023 г. САС, ТО, ХV с-в, по в. т. д. № 856/2023 г. е прекратил производството по подадената въззивна жалба и е върнал на настоящия съдебен състав делото за допълване на решението във връзка с искане, направено от ищеца във въззивната жалба.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ.250 ОТ ГПК.
Съдът след задълбочено проучване, констатира, че единственото място, в което условно би могло да се приеме, че ищецът „Г.Х.” ЕООД, ЕИК ******** е направил искане по чл.250 от ГПК е стр. 17 от въззивната жалба, в която се съдържа твърдение , че съдът не се е произнесъл по алтернативно предявен иск по чл.250 ал.1 предл. 2 от ЗЗД вр. чл.25 от ЗЗД.
Ответникът „А.” ООД, ЕИК *******, чрез адв. Л. Ц. –Б., счита, че изложеното на стр.17 от въззивната жалба няма характер на молба за допълване, че ищецът не е направил искане по чл.250 от ГПК в срок, като такова производство не може да се образува служебно от съда.
Ако се приеме, че искането за допълване на решението е допустимо, го оспорва като неоснователно, тъй като съдът се е произнесъл по всички искови претенции, вкл. е изложил мотиви по целия спорен предмет, който е бил обвързан с модалитет по чл.25 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени доводите в молбата, констатира следното:
1
На 09.08.2023 г. г., настоящият съд е постановил Решение № 1009, с което е отхвърлил като неоснователни предявените от „Г.Х.” ЕООД , ЕИК ******** против „А.” ЕООД, ЕИК *******, искове: иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл. трето от от ЗЗД за сумата от 96 226,84 лв., платена по Договор от 06.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2021г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 28 900 лв., представляваща законна лихва върху главницата, претендирана за периода 19.12.2018 г. - 19.12.2021 г.
По отношение допустимостта на молбата за допълване на решението, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да приеме молбата за допустима – указанията на САС в този смисъл са задължителни за настоящата съдебна инстанция.
Разгледана по същество молбата е неоснователна. Предмет на делото е бил един единствен главен иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 55 ал.1 предл. трето от ЗЗД, основан на разваляне на договора и искане за връщане на преведена авансово сума. Във връзка с твърдения на ищеца за ненастъпване на условие, свързано с плащане на договорено възнаграждение по договорна клауза подробно индивидуализирана в решението на стр. 26 и стр.27, съдът е изложил подробни съображения в решението си.
Видно от исковата молба, петитум, който да сочи за евентуално или алтернативно предявен друг главен иск – по чл.55 ал.1 предл. второ от ЗЗД, освен предявения такъв с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД, липсва.
В този смисъл – че е предявен един единствен главен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД, е и Определение № 2006/20.06.2022 г., съдържащо проекто -доклада по делото, като в първото съдебно заседание не са направени оспорвания от страните и докладът е приет за окончателен.
Предвид изложеното, твърдението на стр. 17 от въззивната жалба на ищеца, че съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, в частност по отношение на алтернативно предявен иск, е неоснователно. Съдът се е произнесъл по предявения иск, както и по всички наведени от ищеца доводи, вкл. и по отношение наличието на модалитет, като е изложил подробни мотиви в решението. При липса на предявен друг иск обаче не се дължи произнасяне с отделен диспозитив.
Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на „Г.Х.” ЕООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление с. Бело поле, производствена база „Г.Х.”, област Благоевград - според Определение № 787/12.12.2023 г. на САС, ТО, ХV с-в, по в.т..д. № 856/2023 г .
2 материализирана във въззивна жалба вх. № на СГС 80980/07.09.2023 г. на стр. 17, за допълване на осн. чл.250 ал.1 от ГПК на РЕШЕНИЕ № 1009/09.08.2023 г. на СГС, VІ-9 с-в, по т.д. № 2815/2021 г. чрез постановяване на решение по алтернативно предявен главен иск от „Г.Х.” ЕООД, с ЕИК ******** против „А.” ЕООД, ЕИК *******, с правно основание чл. 55 ал.1 предл. второ от ЗЗД вр. чл.25 от ЗЗД, какъвто иск не е бил предявяван от ищеца по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3