Решение № 517 от 27.08.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Варна , 27.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20213110201825 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Брадърс Билдинг“ ООД, представлявано от С.

Д. против НП № 03-013181/07.10.2020 год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. за административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното постановление, поради липса на изискуемата индивидуализация на извършеното нарушение и е формулирано искане за отмяната му. Посочва, че с лицето К. М. имали принципна уговорка да сключат договор за извършване на строително-монтажни услуги с представляваното от него търговско дружество „Премон“ ЕООД., като в процесния ден същият присъствал на обекта само за да огледа и не бил извършвал никаква работа на обекта, което се потвърждавало от представените граждански договор и книги за инструктаж и други.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивното 1 дружеството поддържа жалбата, като излага че нарушението е недоказано и пледира за отмяна на акта доколкото в деня на проверката лицето е било в обекта, за да предложи оферта за изработването на метални врати, а алтернативно - за намаляване на размера на наложената санкцията. Моли за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, изразява становище за доказаност на извършеното нарушение и моли НП да бъде потвърдено, като посочва, че от материалите по делото се установявали всички изискуеми елементи на съществуване на трудово правоотношение, като е можело същото да е със срок на изпитване. Пледира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.08.2020 г., служители на ДИТ – Варна сред които и свидетелят Е.Н., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект – жилищна сграда, находящ се в гр. Варна, ул. „Радецки“ № 61.

При пристигането си в обекта свидетелят Н. възприел лица, които извършвали трудова дейност, сред които било и лицето Киркор Ховсеп Мардиросян.

Проверяващите предоставили на установените в обекта лица да попълнят декларации, като лицето М. собственоръчно вписало, че полага труд в полза на „Брадърс Билдинг“ ООД, с място на работа проверявания строителен обект, работно време от 13.00 часа до 17.00 часа и с уговорено възнаграждение в размер на сумата от 300 лева, на длъжност „заварчик“ и с уговорени почивни дни събота и неделя. Лицето декларирало, че няма сключен граждански договор, а отбелязало, че има трудов такъв.

Проверяващите се свързали с управителя на дружеството „Премон“ ЕООД, за което се твърдяло, че М. бил управител, като св. Н. установил, че същият е бил само работник там.

На 25.09.2020г. св.Н. формирал извод, че е осъществен състав на 2 административно нарушение по КТ и бил съставен АУАН срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето К. Х. М. да престира труд в полза на „Брадърс Билдинг“ ООД без да е сключен трудов договор, като приела, че по този начин е нарушена нормата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-013181/07.10.2020г., в което възприел изцяло установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния предвиден в закона размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните такива-показанията на св. Н.. Последните съдът кредитира изцяло като обективни и последователни и на следващо място съответстващи изцяло на представените по делото писмени доказателства.

Що се отнася до показанията на св. М. като цяло съдът кредитира същите в частта, която той сподели, че често през годините е работило за санкционираното дружество, но не даде вяра на същите досежно обстоятелството,че служители на ДИП са диктували какво да се впише в декларациите, тъй като самият той посочи, че инструкции е имало единствено доколкото някои от работниците не са знаели какво следва да попълнят в съответните графи.

При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на 3

Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита.

Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ регламентира формата, в която се сключва трудов договор – писмена, а тази на чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди постъпването на работа.

В настоящия случай лицето К.Х.М. е било установено да работи (като съобразно заявеното от св. Н. същият е бил облечен в работен гащеризон) в обект, където жалбоподателят е извършвал строителна дейност, като на същият е била предоставена възможност да попълни лично писмена декларация, в която той собственоръчно е отразил, че работи по трудово правоотношение, като е вписал и че няма сключен граждански договор с процесното дружество.

Освен това безспорно се установи наличието на характеристики и елементи на трудово правоотношение, доколкото видно от събраните доказателства К. Х. М. е извършвал фактическа дейност, свързана с периодично престиране на работна сила, свързана с осъществяването на конкретна трудова функция – заварчик, срещу конкретно определена и периодично платима парична престация -300 лева, с установено работно време и почивки.

Действително пред съда е представена писмена декларация, от лице с имена Ю. Я., видно от съдържанието на която М. бил в трудови правоотношения с друго дружество, но същата не беше взета предвид доколкото по съществото си представлява свидетелски показания в писмен вид – недопустими от действащото законодателство, а и не се подкрепят от нито едно друго съдържащо се по делото доказателство, като предвид отразеното в декларацията от лицето собственоръчно по-скоро навежда на разсъждение, че посочената декларация е бил съставена с оглед обезпечаването на защитната теза в настоящото АНП.

За това съдът прие, че въззивното дружество като работодател е нарушило императивната разпоредба на чл. 62 ал.1 от КТ и не е налице основание за отмяна на НП, поради материална незаконосъобразност.

4

В случая административно наказващия орган не е индивидуализирал санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН.

Следва да се има предвид, че констатираното нарушение на трудовото законодателство от въззивното дружество е извършено за първи път или поне по преписката АНО не е ангажирал доказателства за противното и налагането на санкция над минималния размер се явява прекомерна.

За това съдът редуцира „Имуществената санкция” до минималния размер предвиден в чл.414 ал.3 от КТ, а именно - 1500 лева.

АНО е посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото законодателство на Република България, защитаващ трудовите и социалните права на работниците и служителите, които са по уязвимата страна в трудовите правоотношения.

В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не може да бъде квалифицирано като „маловажно“.

Предвид изхода на спора и доколкото представителя на въззиваемата страна е направил искане за присъждане на сторените в производството разноски, съдът намери, че доколкото делото не се отличава със съществена правна и фактическа сложност то принципно дължимия размер на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в размер на минималния, предвиден в Наредбата, а именно 80 лева, като предвид изменителния диспозитив на решението, на АНО следва да се присъди съответната пропорционална част в зависимост от уважената част, а именно сума в размер на 24 лева.

Доколкото в последното по делото съдебно заседание, процесуалният представител на въззивника е направил искане за присъждане на разноски, то съдът следва да му присъди съответната полагаща му се част съобразно отхвърлената част, а именно сума в размер на 406 лева (при уговорено и платено възнаграждение в размер на 580 лева).

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1 5 от ЗАНН

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №03-013181/ 07.10.2020 год., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което на „Брадърс Билдинг“ ООД, представлявано от С. Д. е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. за административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА наложената санкция на 1500 лева.

ОСЪЖДА „Брадърс Билдинг“ ООД да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна сумата от 24 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна да заплати на „Брадърс Билдинг“ ООД сумата от 406 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6