Решение № 87 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110214252 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Е. Б., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №22-4332-000193 от 31.01.2022 г., издадено от Гергана Владимирова Б.а Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, упълномощена със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя кумулативно са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат възражения по отношение фактическите констатации на административнонаказващия орган и процесуалната и материалната незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Оспорва се и правилността на фактическите установявания на наказващия орган, поради отсъствието на достатъчно доказателства, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство на процесната дата, приета като време на нарушението. Сочи се, че макар Б. да се явява собственик по документи на л.а.

„М“, с рег.№ХХХХ, по силата на неформална уговорка той е предоставил владението върху него на свой познат – РБ и е получил от него сума, за която помежду им било постигнато съгласие, че ще бъде разглеждана като продажна цена. Съглашението обаче не било все още оформено по предвидения в закона начин, поради забава от страна на Б, за което жалбоподателят твърди, че разполага с кореспонденция. В жалбата е допълнен и довод, свързан с недоказаност на субективната страна на нарушението, доколкото не било изяснено дали въззивникът е съзнавал, респ. е могъл да предположи, че превозното му средство е дерегистрирано, респ., че то е управлявано по пътищата отворени за обществено ползване. Формулирана е молба за цялостна отмяна на санкционния акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Ползва се от правото си да даде обяснения, в които споделя своя версия за събитията. В хода по 1 същество поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Настоява, че не е бил водач на товарния автомобил. Моли за отмяна на наложеното му наказание.

Въззиваемата страна ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Лек автомобил марка „М”, модел „ХХХ”, с рег.№ХХХХ, бил придобит от В. Е. Б. на 09.02.2021 г. по силата на писмен договор с нотариална заверка на подписите. За извършената продажба била подадена по електронен път информация от нотариуса, изповядал сделката, към ОПП – СДВР. След закупуването му превозното средство не било пререгистрирано. Към месец април 2021 г. същото все още не било регистрирано на името на новия собственик, поради което на 13.04.2021 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, регистрацията му била служебно прекратена от органите на ОПП - СДВР, ведно с извършено отбелязване в информационната система на АИС – КАТ. Информация за настъпилата промяна не била предоставена на представителя на собственика.

Непосредствено след придобиване на собствеността върху превозното средство то било предоставен за ползване от жалбоподателя на негов познат – РБ, срещу сума, за която двамата постигнали съгласие, че ще разглеждат като продажна цена. Те постигнали и уговорка, в кратък период от време по- късно да сключат договор за покупко- продажба по предвидените форма и ред. До окончателното оформяне на сделката обаче не се стигнало, тъй като Б престанал да отговаря на повикванията на Б.. В по-късен етап, жалбоподателят получил няколко електронни фиша, издадени по повод нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати с процесното превозно средство, за които потърсил сметка от новия му ползвател, с настояване да уредят своите отношения. Опитът за контакт обаче бил неуспешен, тъй като Б се укрил.

На 20.08.2021 г., около 20:51 часа, неустановен водач управлявал л.а.“ХХХ“, с рег.

№ХХХХ, в гр. София, по бул. „Александър Малинов“ , с посока на движение от Околовръстен път към бул.“Андрей Ляпчев“. В участъка на бул. „Александър Малинов“, до №85, превозното средство било заснето от автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, с радар №11743f0, поради превишение на допустимата скорост за движение. По този повод срещу собственика му В. Е. Б. бил издаден електронен фиш серия К №5253646. По повод същия и при запознаване с материалите по преписката, служители на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР (ОПП – СДВР) установили, че регистрацията на лекия автомобил е служебно прекратена, считано от 18:31 часа на 13.04.2021 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Във връзка с констатациите относно управление на моторно превозно средство без регистрация била изготвена докладна записка с рег.№4332р-54874/29.10.2021 г.

Окомплектована с други относими материали, тя била изпратена в Софийска районна прокуратура, където била образувана пр.пр. №43685/2021г. С постановление от 01.12.2021 г., изведено деловодно на 02.12.2022 г., прокурорът отказал образуването на досъдебно производство. Изложил аргументи, че установените факти сочат единствено евентуалното наличие на административно нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което разпоредил и материалите да бъдат изпратени на ОПП – СДВР, с оглед преценка 2 ангажирането на административнонаказателна отговорност на виновните лица.

Въз основа на получения прокурорски акт и материалите по пр.пр.№ 43685/2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление №22-4332-000193 от 31.01.2022 г., от Гергана Владимирова Б.а - Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР. С него на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), били наложени кумулативно административни наказания „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок до 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Препис от постановлението е връчен на въззивника на 15.09.2023 г. Жалбата срещу него е подадена в деловодство ОПП-СДВР на 20.09.2023 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства по делото: постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по описа на СРП, извлечение от справка – картон на водача Б., докладни записки за връчване на наказателно постановление, материалите по пр.пр №43685/2021 на СРП, писмо от ОПП-СДВР, заведено с вх. №337270 от 24.11.2023 г., ведно с приложение - справка – извлечение от АИС - КАТ, Заповед №8121з–1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №8121К–13170/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, извлечение от кореспонденция през приложението „Вайбър“, водена през месец декември 2021 г. между В. Б. и РБ, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.

Съдът обсъди приобщените по делото доказателствени източници, като установи, че сред тях не се откриват такива (обратни разписки и пр.), които да указват на факта на уведомяването на жалбоподателя за предстоящата или вече извършена дерегистрация на превозното средство - негова собственост, през 2021 г. Отсъстват и доказателства за снемане на регистрационните му табели. Видно и от съдържанието на представените по делото материали към пр.пр.№43685/2021 г., сред които и издаден електронен фиш серия К №5253646, те са били налични към датата, инкриминирана по делото като време на нарушението. При липса на други доказателства тези пропуски не позволяват да бъде изключена версията, предложена от жалбоподателя, че не е бил уведомен от съответните административни органи за факта на прекратената регистрация.

Обстоятелствата около нарушението не могат да бъдат изведени в пълнота и от приложените към преписката материали. Действително, фактът на собствеността на превозното средство към 20.08.2021 г. не се оспорва от жалбоподателя. Липсват обаче ангажирани доказателства относно лицето - водач на същото на процесната дата и идентичността му с въззивника. Още повече когато Б. представя доказателства в подкрепа на своите обяснения - необорени от наказващия орган, за постигнато между него и трето лице съгласие по повод предоставянето на моторното превозно средство срещу определена сума, с уговорката сделка в писмена форма с нотариална заверка на подписите за покупко – продажба на тази вещ да бъде изповядана в по- късен етап. Изводи в противната насока не са допустими и само въз основа на представения към материалите по преписката електронен фиш, с който е ангажирана отговорността на Б.. Последният указва единствено, че жалбоподателят е бил санкциониран като собственик на моторното превозно средство, но не и като негов водач, какъвто е възприет с наказателното постановление – предмет на настоящото оспорване. Отговори по поставения въпрос, впрочем, не се откриват и в изготвената от органите на ОПП - СДВР докладна записка от 29.10.2021 г., приобщена към образуваната прокурорска преписка и послужила като инициираща проведената предварителна проверка, нито от придружаващите я материали. Сред тях не са подредени документи, удостоверяващи, че на процесната дата именно жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил. Поради тези причини съдът намира и приобщените писмени доказателства за неинформативни досежно конкретното проявление на нарушението като поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана в качеството му на водач на моторно 3 превозно средство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в наказателното постановление.

Съдът след извършена проверка на издаденото наказателно постановление прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностното лице, което е издало документа. Изрично с приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з - 1632/02.12.2021г., е делегирана компетентност на началниците на група „Административна дейност“ към ОПП – СДВР да издават наказателни постановления за административни нарушения по ЗДвП. Втората приложена заповед от своя страна указва на конкретно изпълняваната към момента на издаване на акта длъжност от наказващия орган.

Съдът обаче намира, че се разкрива съществен порок при иницииране на административнонаказателното производство. Последното е започнало в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, регламентираща изключение от императивното правило на чл.36, ал.1 от ЗАНН, съгласно който процедурата се образува със съставяне на АУАН. Цитираната разпоредба допуска преписката да се образува без АУАН единствено когато наказателното производство е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува досъдебно производство и материалите по него са препратени на наказващия орган.