Решение № 275 от 03.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Смолян, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500297 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 71/05.05.2025 г. по гр. д. № 438/2024 г. Девински районен съд е отхвърлил предявените от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД против Д. А. Д. установителни искове, че същият дължи по Договор за потребителски кредит № *******/02.12.2021 г. сумите както следва: за разликата над 2 000 лева до претендираните 2 476, 27 лева – главница; 246, 36 лева договорна лихва; 105, 28 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 05.01.2022 г. до 01.01.2024 г., както и законна лихва за забава върху главницата от 2 476, 27 лева, считано от момента на подаване на заявлението в съда – 03.10.2024 г. до окончателното заплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 32/26.02.2024 г. по ч. гр. д. № 67/2024 г. по описа на РС – Девин – като неоснователни и недоказани.

Със същото решение е отхвърлен предявения от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД против Д. А. Д., установителен иск,че същият дължи по Договор за потребителски кредите № 7*******/02.12.2021 г. сумата от 2 000 лева – главница, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 32/26.02.2024 г. по ч. гр. д. № 67/2024 г. на 1

РС – Девин, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на Д. А. Д. в размер на 3 188, 79 лева, от които 2 008, 47 лева възнаградителна лихва и 1 180, 32 лева – застраховки, получени по нищожен Договор за потребителски кредит № *******/02.12.2021 г. от ищеца „Т. Б. А. Б.“ ЕАД; ищецът е осъден да заплати на адв. Е. И. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д. И., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно.

Във въззивната жалба се оспорва извода на съда, че за потребителя не е ясно какви суми се отпускат и за какви цели, като се твърди, че същите са индивидуализирани в чл. 7 от договора.

По-нататък в жалбата се излагат доводи относно характера на застрахователните премии при определянето на ГПР, като се твърди, че сумата по сключената застраховка е включена при изчисляването на ГПР и се съдържа в посочения процент на ГПР, но е включена като главница по кредита, тъй като същата е преведена като допълнителен финансов ресурс към трето лице по искане на кредитополучателя; сумата по застраховка не е услуга, която се дължи от потребителя към кредитодателя, а е сума, която кредитодателят отпуска и заплаща на трето лице, отделно от преведената към потребителя сума, поради което същата не е разход към кредита, а представлява отпусната главница.

Твърди се, че сключването на застраховка е осъществено съгласно волята на потребителя и застраховката дава на потребителя широк спектър от защита срещу различни покрити рискове. Сочи се, че съгласно ЗПК и приложимото европейско законодателство, отчитането на застраховките като разход се извършва, ако същите са задължителни за сключването на кредита, какъвто не е конкретния случай; кредитополучателят сам и по свое желание е избрал съответната застраховка/застрахователна програма, поради което разходите за застраховка не следва да се включват в разходите по кредита.

Отбелязва се и възможността потребителят да се откаже от застраховката.

Твърди се в жалбата, че размерът на ГПР е изписан според нормативните изисквания; в случая лихвения процент е фиксиран, поради което е неприложимо изискването относно методика за изчисляване на референтен лихвен процент и условия за неговата промяна.

Твърди се, че задължение за посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, не е абсолютно, то би било налице само ако такива допускания са били използвани при изчисляване на ГПР, ако не са използвани допускания, то кредиторът не е длъжен да предоставя такава информация.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени; претендират се разноски; прави се възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от 2 ответникът Д. А. Д., чрез пълномощник адв. Е. И., с който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, постановено съгласно материалния и процесуалния закон и практиката по чл.

290 от ГПК на ВКС.

В отговора се твърди, че нарушения са налице, тъй като в договора кредиторът не е посочил разписана методика на формиране на ГПР; годишната фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Твърди се, че посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните; кумулирането на застраховката към погасителните вноски и то като главница води единствено до скрито оскъпяване на кредита.

Твърди се, че в погасителния план липсва яснота месечната вноска какви компоненти включва – каква част от нея е главница и каква лихва.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение; претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител.

Въззиваемият не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. От пълномощникът му адв. Е. И. е постъпило писмено становище, с което оспорва въззивната жалба по изложените в отговора доводи.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид доводите във въззивната жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима, а по същество съобрази следното:

Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *******/02.12.2021 г., по силата на който ищецът предоставя на ответника потребителски кредит в общ размер на 3 180 лева, от които кредит в размер на 2 000 лева и застраховка „защита на кредита и сметките“ в размер на 1 180, 32 лева. Според чл. 9.1 лихвеният процент е в размер на 41, 12 %, а според чл. 10 ГПР е в размер на 49, 50; общата дължима сума от потребителя е в размер на 5 526, 48 лева; договор е сключен за срок от четири години.

Формално в чл. 19 от договора е посочено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка; потребителят може да сключи някоя от застраховките, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условия за сключването на самия договор.

В същото време в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от „Т. Б. А. Б.а“ е посочено, ,че за този вид договор се сключва застраховка и тя е в размер на 1 180, 32 лева, с оглед на който размер е посочен и общия размер на кредита – 3 180, 32 лева.

Поради това са несъстоятелни доводите на кредитора, че 3 сключването на застраховка в случая не е било задължително условие за сключване на договора за кредит.

Установява се, че застраховката се изплаща от потребителя на равни месечни вноски, като е включена в главницата, върху която се начислява договорната лихва.

Видно от представените доказателства, кредиторът в случая е и застраховащ.

Както в договора за кредит, така и във формуляра, не е посочено какви разходи се включват при формиране на годишния процент на разходите.

По-същественото в случая е, че в ГПР не са включени разходите, които потребителят заплаща за застраховка. Освен че тази застраховка всъщност ползва кредитора, вместо той да изпълни задълженията си по чл. 16 от ЗПК, застраховката безспорно е разход по кредита. Съгласно определението, съдържащо се в чл. 3 буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия - така определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о. Именно такъв е настоящия случай с оглед посоченото във формуляра. Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Това влече след себе си последицата на чл. 23 ЗПК и съответно ищецът има право да получи само чистата стойност на кредита.

В този смисъл Определение № 65/10.01.2025 г. по гр. д. № 937/2024 г. на ІІ г.о. на ВКС.

49, 65 % е ГПР при размер на дълга 2 000 лева. Следователно, голословно е твърдението във въззивната жалба, че сумата за застраховка е включена в ГПР, защото е включена в размера на главницата.

Представяйки сумата за застраховка като част от предоставената сума по кредита, кредиторът заставя по-слабата икономически страна да приеме неизгодни за нея условия на кредита. Размерът на кредита следва да се определя единствено от предоставената на потребителя сума, а не и от други съставки, които потребителят не получава. Включването на сумата за застраховка в месечните вноски за главница, които се олихвявяват, всъщност 4 води до много по-висок лихвен процент от посочения в договора, което също води до завишаване на ГПР, което не е посочено в договора съгласно изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

По силата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

В случая от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че по процесния договор за кредит ответникът е заплатил обща сума в размер на 2 755, 97 лева. От тази сума ищецът е направил погасяване на главница в размер на 704, 05 лева, договорна лихва в размер на 2 008, 47 лева и обезщетение в размер на 43, 45 лева.

По силата на чл. 23 от ЗПК ответникът е дължи чистата стойност на кредита – 2 000 лева.

В отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане при условията на евентуалност – ако съдът уважи установителния иск за главницата. Неясно защо, след като в мотивите си районният съд е приел, че по силата на чл. 23 от ЗПК ответникът дължи връщането единствено на чистата стойност на кредита в размер на 2 000 лева /а ответникът вече е заплатил на ищеца повече – 2 755, 97 лева/, районният съд отхвърля иска за главница в размер на 2 000 лева, но не поради заплащането й от ответника и съответно неоснователност на иска, а извършва прихващане.

След като районният съд правилно е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, той е следвало да отчете, че ответникът с платените от него според СИЕ 2 755, 97 лева вече е погасил задължението си за главница в размер на 2 000 лева, като не дължи нищо друго по силата на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Поради това установителния иск за главница в размер на 2 000 лева е следвало да се отхвърли поради изплащане на тази сума, като исковете за главница над 2 000 лева до 2 476, 27 лева и исковете за договорни лихви и за обезщетение за забава са отхвърлени като недължими с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

Неправилно районният съд е извършил прихващане. На първо място, защото ответникът няма задължения към ищеца по посочените по-горе съображения.