Решение № 262192 от 02.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………../02.04.2021 г., гр.София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА мл.с. ИРИНА СТОЕВА при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №7130 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение №256176/26.10.2019г., постановено по гр.д. №48569/2018г. по описа на СРС, 58 състав, е признато за установено по отношение на И.Н.П., че има парични задължения към „Т.С.“ ЕАД в размер на: главница в размер на 2264,55 лева за топлинна енергия за отоплителен сезон 2014/2015г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2016г. до изплащане на вземането, и 262,39 лева – лихва за забава – част от задълженията, за които по ч.гр.д. №71588/2016г. на СРС, 58 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С решението е осъден И.Н.П. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 205,16 лева разноски за заповедното производство, както и 950 лева разноски за исковото производство. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.

Постъпила е въззивна жалба от ответника в производството И.Н.П., чрез пълномощника адв. П.М., срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове за сума в размер на 2114,05 лева – главница за топлинна енергия за отопление на имот с аб. №330343 за периода от м.05.2014г. до м.04.2015г., както и за мораторна лихва в размер на 262,39 лева, и в частта за разноските. Излагат се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, в противоречие със събраните по делото доказателства и съдебната практика. Поддържа се, че по делото не е установено наличие на облигационна връзка между страните за доставка на топлинна енергия, както и, че не е доказано погасяване на запазеното върху имота право на ползване, както и съответствие между абонатния номер и процесния имот. Навежда твърдения, че липсва молба – декларация от ответника, като поддържа, че задължено спрямо ищеца е лицето, което е подало молба – декларация за доставка на топлинна енергия за имота. Излага аргументи, че не е потребител на топлинна енергия за процесния имот нито въз основа на сключен облигационен договор, нито по силата на правната норма. Твърди също така, че не е установено по делото кое лице е собственик на имота през процесния период, както и в какви квоти. Липсвали също така данни сградата да е била посетена от служителите на ФДР, като съобщенията за изравнителни сметки били връчени на лице от друг адрес. До адреса на процесната сграда не били доставяни никакви книжа от ФДР. Не било отразено от вещото лице актуалното положение на доставяната до имота топлинна енергия, тъй като в СТЕ било посочено, че отоплителните тела са демонтирани, а в представен от ответника протокол от 14.08.2015г. било записано, че отоплителните тела не са демонтирани, а са затапени. Неправилно първоинстанционният съд не обсъдил посочения документ, тъй като книжата по делото по реда на чл.131 от ГПК не били надлежно връчени на ответника. По отношение на претенцията за мораторна лихва, счита същата за неоснователна, тъй като липсвали доказателства за публикуването на общите фактури, т.е. не било доказано изпадане на ответника в забава за плащане. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Ж.Г., с който жалбата се оспорва изцяло.

Въззиваемата страна излага съображения, че обжалваното решение е обосновано и съобразено с константната съдебна практика и прави искане същото да бъде потвърдено.

Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу И. К.С.положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №71588/2016г. на СРС, 58 състав.

Установява се от събраните по делото доказателства, че ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, намиращ се в гр. София, ул. ********през процесния период, видно от НА за дарение на недвижим имот №1, том XXXXVI, дело №8937/1993г., поради което въззивният съд приема, че същият е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. №330343. Неоснователни са възраженията за допуснато несъответствие относно етажа, на който се намира процесният апартамент, тъй като и в заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата молба е посочено, че същият е на ет.3, както е и по представения нотариален акт, а в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне по реда на чл.247 от ГПК. Въззивният състав намира, че именно ответникът И. С. е потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот през процесния период, въпреки, че с посочения НА за дарение дарителитеН.Т.П. и Р.Н.П.са си запазили правото на ползване върху имота, като споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че от ответника е заявено в заповедното производство признание на задълженията за отоплителен сезон 2015/2016г., с което по същество е признато наличието на облигационна връзка между страните за доставка на топлинна енергия за процесния имот, като следва да се отбележи и, че изложените от ответника възражения по претенцията за отоплителен сезон 2014/2015г. касаят единствено размера на доставената топлинна енергия, както и в настоящото производство се обжалва частично първоинстанционното решение само по отношение на стойността на доставената топлинна енергия за имота.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.

153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „Т.с.” ЕООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

От заключението на вещото лице по съдебно

- техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №330343. Вещото лице – топлотехник посочва, че според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за периода от м.05.2014г. до м.04.2015г. абонатът не е осигурил достъп за проверка и отчет – протокол от 15.05.2015г. и топлинна енергия се начислява служебно за 3 бр. радиатора без ИРРО и 1 бр. щранг лира без ИРРО. За периода от м.05.2014г. до м. 04.2016г. абонатът е осигурил достъп и топлинна енергия се начислява за 1 бр. щранг лира без ИРРО, а радиаторите са демонтирани. От заключенията на вещите лица по съдебно – техническата и съдебно-счетоводната експертизи се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на 2264,52 лева. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е платил на ищцовото дружество дължимите суми за доставената топлинна енергия за процесния период, не е ангажирал по делото доказателства за извършени плащания.

По оплакването на въззивника – ответник за липса на доказателства за извършен индивидуален отчет на уредите за дялово разпределение и водомера в топлоснабдения имот през процесния период, респективно за липса на доказателства за неосигурен достъп до апартамента, съдът намира следното:

Разпечатката съдържа 32 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/169ffc45-7c66-4e3c-aa32-8e6752d67542