Решение № 15 от 05.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100507296 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗК „Уника“ АД срещу решение № 5636/31.03.2025г., постановено по гр. д. № 62824/2023г. на СРС, 32 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която на основание 405 КЗ, „Застрахователна Компания Уника“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Тодор Александров“ № 18, е осъдена да заплати на „Гама 2000“ ООД, ЕИК 127525169, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 99, ет. 6, сумата от 16 637 лева (шестнадесет хиляди шестстотин тридесет и седем лева) – главница, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 200016S0363 за настъпил на 28.05.2023 г., покрит застрахователен риск – проливен дъжд, по договор за имуществена застраховка “Имущество в малки и средни предприятия“, обективиран в Застрахователна полица № 23001BS0053, със срок на действие от 00:00 ч. на 01.03.2023 г. до 24:00 ч. на 29.02.2024 г., в резултат на което е унищожена стока – зърно (11 тона слънчоглед и 7 тона сорго), съхранявана в склад в с.

Лозен, община Шумен, ограден стопански двор с дейност Земеделие и животновъдство, собственост на „Гама 2000“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 16.11.2023 г., до окончателното й плащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди 1 се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Счита, че по делото не е установено да е настъпил покрит застрахователен риск.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материалноправни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материалноправни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

Наведените във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд намира за неоснователни.

Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 405 от КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, следва да са налице следните елементи от фактическия състав: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; 3) вреди, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие; 4) отправяне на писмена застрахователна претенция от застрахования до застрахователното дружество.

При кумулативната даденост на тези предпоставки, съгласно цитираната разпоредба, в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования.

2

Доколкото процесното застрахователно събитие е настъпило на 28.05.2023 г., то съдът приема, че приложимият закон в случая е Кодексът за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.). С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Разпоредбата на чл. 345, ал.5, т. 1 от КЗ предвижда, че застрахователният договор трябва да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие. Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

По делото не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка “Имущество в малки и средни предприятия“, обективиран в Застрахователна полица № 23001BS0053, със срок на действие от 00:00 ч. на 01.03.2023 г. до 24:00 ч. на 29.02.2024 г. и общи условия към него. Застрахованото имущество включва сгради и стоки - зърно, в това число Сграда - склад за зърно и Стоки /зърно/, намиращи се в с.

Лозен, община Шумен, ограден стопански двор с дейност Земеделие и животновъдство, собственост на „Гама 2000“ ЕООД.

С оглед наведените в жалбата възражения, спорът се концентрира около въпросите настъпил ли е застрахователен риск и покрит ли е същият от сключения договор.

Видно от застрахователната полица и общите условия, покрити рискове са: буря, пороен дъжд, градушка, наводнение, вреди след проникване на дъжд през непосредствено причинени от бурята отвори на сградата/прозорци, външни вратни покривни конструкции и др./, покриват се щетите, причинени от последиците на поройния дъжд,/ като измокряне, отнасяне и затлачване/.

Съгласно чл. 4.2.2 от ОУ към застрахователния договор под пороен дъжд се разбира падане на големи количества валеж за кратко време, надвишаващи следните стойности - дъжд с продължителност над 5 мин и количество валеж – 2,5 л./кв.м.

Именно това е основният спор – паднало ли е посоченото в общите условия количество дъжд, за да покрие критериите за проливен по т. 4.2.2 от общите условия.

За установяване на това обстоятелство са ангажирани следните доказателства.

Представена е справка от НИМХ с изх. № ОД-03-464-1/15.06.2023 г., видно от която по данни на метеорологичната станция в гр. Шумен, на дата – 28.05.2023 г., след обяд между 12,45 часа и 18,45 часа е имало гръмотевична дейност и вали дъжд на няколко пъти, като количеството валеж е около 2 мм (л/кв.м.).

Видно от Констативен протокол по щета № 23BS0010012, съставен на 3

30.05.2023 г., изготвен в присъствие на вещо лице (експерт), е направен опис на вреди от проливен дъжд - увредено зърно в склада за зърно: слънчоглед – 11 тона и сорго - 7 тона.

Представено е експертно заключение по щета № 23001BS0053, изготвено на 06.06.2023 г., по възлагане на застрахователя, от експерт, който е извършил оглед на склада за зърно на 30.05.2023 г.

По делото са изслушани и приети съдебно – технически експертизи, които съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвени.

От приетата съдебно метеорологична експертиза се установява, че има голяма вероятност праговете от таблица 4.2.2 от ОУ на застрахователя, за 15 и 30 минутен валеж, да са били достигнати в района на склада в с. Лозево и дори надминати.

Действително, както и вещото лице посочва, липсват данни в справката на НИМХ, че е паднало конкретното количество валежи, посочено в таблицата в общите условия.

Въпреки това, съгласно заключението, до с. Лозево се откриват и зони с 15 минутни количества валеж между 5 мм и 10 мм и между 10 мм и 15 мм. От друга страна в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в справката на НИМХ е посочено количеството, паднало по данни на Метеорологичната станция на института за гр.

Шумен, тоест това се отнася за района на метеорологичната станция и не може да се приеме директно за вярно за района на склада в с. Лозево, който се намира на няколко километра по права линия от гр. Шумен. Вещото лице посочва и, че от анализа на радарните изображения в експертизата става ясно, че в този ден, в следобедните часове в района на с. Лозево, в радиус от няколко километра, е имало преминаване на гръмотевични облаци, по които има и по-големи количества валежи от 2 мм. Всичко това е дало основание на вещото лице да заключи, че има вероятност праговете за 15 или 30 минутен валеж от таблица 4.2.2. (съответно 5 мм и 8мм) да са били преминати, освен да са били достигнати.

От друга страна от приетата СТЕ, изготвена от вещо лице С., се установява, че в склада е изградена отводнителна система за събиране и отвеждане на дъждовни води, като вещото лице е установило, че същата отговаря на действащите строителни норми и не са констатирани отклонения в нея, които да са причина за навлизането на вода в склада. В проведеното на 25.11.2024 г. съдебно заседание вещото лице уточнява, че, за да не се поеме падналото количество дъжд от отводнителната система, то трябва да е било с такава интензивност, че образуваният водосбор (в това число от съседния терен), да надхвърли капацитета на отводнителния канал, който е много голям възлиза на 201 л./сек. оразмерителна проводимост, т.е. очакван дъжд 32 литра за 5 минути. В съдебно заседание вещото лице посочва и, че причината отводнителната система да не поеме дъжда е, че същият е с бил по – голяма интензивност.

От СТЕ, изготвена от вещо лице Г.а се установява, че дъждовната вода е 4 навлязла в складовото помещение през вратата и през основите на сградата, в резултат на преливане на вода от отводнителния канал около склада.

Преценени в съвкупност, горните доказателства, водят до извод, че в района на склада е паднало количеството валежи, посочено в общите условия, предвид навлизането на вода в склада през вратата поради преливане на отводнителната система, която е изправна и поема дори по – голямо количество валежи от предвидените в общите условия, както и предвид факта, че в района на с. Лозево, в радиус от няколко километра, е имало преминаване на гръмотевични облаци, по които има и по-големи количества валежи от 2 мм.

С оглед изложеното, съдът приема, че е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск и не е налице основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение от страна на въззивника.

Съгласно заключението на СТЕ, въпреки неспазването на всички изисквания при съхранението на зърно от слънчоглед и сорго, не би се стигнало до неговото измокряне, ако нямаше навлизане на вода в склада. Установено е, че именно навлизането на дъждовна вода в склада е причина за разваляне на зърното и неговата негодност да бъде използвано за храна на животни или за преработка.

Видно от представената по делото фактура за рециклиране на отпадък - 17 тона и приемо-предавателен протокол от 07.07.2023 г. за приет отпадък - „Материали негодни за консумация или преработване“ - 17 тона, увредената продукция е унищожена, като биологичен отпадък.

Други оплаквания във въззивната жалба липсват, включително във връзка с определения размер на обезщетението, поради което съдът не дължи произнасяне.

С оглед изложеното по – горе, въззивният съд намира, че са осъществени всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 405 КЗ. Предвид горното и поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.