Решение № 11140 от 10.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 67392/2023
- Вид
- Решение № 11140
- Подписан
- 10.06.2024
- Състав
- Божидар Иванов Стаевски
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 и ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.71 · Наредба за трудоустрояване
- чл.73 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 11140 гр. С, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Б С при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20231110167392 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Т С ЕАД, ЕИК **********, представлявано от А А- Изпълнителен директор и Й ЕПредседател на Управителния съвет срещу С. Н. Г. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. С....... и И. Д. Г. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.
С......., с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците че в условията на разделна отговорност, сума в размер на 2 198,01 лева, от които 1 872,37 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 277,27 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 14.08.2023г., както и суми за дялово разпределение: 39,35 лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 9,02 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства , както следва:
С. Н. Г. с ЕГН:********** - 1/2, а именно: сума в размер на 1 099,01 лева, от които 936,19 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 138,64 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 14.08.2023г., както и суми за дялово разпределение: 19,68 лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със 1 законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,51 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства;
И. Д. Г. с ЕГН:********** -1/2, а именно: сума в размер на 1 099,01 лева, от които 936,19 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 138,64 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 14.08.2023г., както и суми за дялово разпределение: 19,68 лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 29.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,51 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства;
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т С АД на клиенти за битови нужди в гр. С, които се изготвят от “Т С” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил 2 задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили два отговора на исковата молба от всеки ответник. Ответниците оспорват предявените искове. Считат, че исковата молба е нередовна по отношение на претендирания размер на законната лихва. Сочат че липсва индивидуализация каква сума се претендира за всеки отделен месец от посочения исков период и каква е начислената мораторна лихва за всеки отделен месец/фактура. Оспорват че е налице облигационна връзка между страните. Оспорват дължимостта на претндираната мораторна лихва като сочи че не се установява ищецът да е отправил покана. Оспорват искът за услугата „дялово разпределение“.
Оспорват иска за лихва върху главницата за дялово разпределение. Прави възражение, че искът е погасен по давност.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.
Първият спорен въпрос е имат ли ответниците качеството на потребител.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 3
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.
По делото е представен списък на живущите в сграда – ......... от който е видно, че ответницата С. Н. Г. е живуща в процесният топлоснабден имот. На следващо място от представения протокол на общо събрание на етажната собственост се установява, че ответницата е заявила, че желае разсрочено плащане на доставените количества топлинна енергия. От представените съобщения към фактури е видно, че партидата за топлоснабдения имот е разкрита на нейно име и всички фактури са адресирани до нея.
При това положение съдът намира че се установяват елементите на договорно отношение между ищеца и С. Н. Г.. Ответницата е отправила оферта за доставяне на топлинна енергия като в протокола за общото събрание е посочила броя на радиаторите, вентилите и начина по който желае 4 да бъде извършено плащането и отчитането на топлинната енергия. От друга страна на база на представените по делото фактури и обстоятелството, че ищецът е приел офертата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Доколкото е налице договорно правоотношение между ответницата и ищеца, то не са налице данни за облигационно отношение между ищеца и И.
Д. Г. и срещу него искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на втората предпоставка съдът намира следното:
По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно компетентно и обосновано. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура 190куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л.
Изчислените проценти за ТЕ за отопление от сградна инсталация за периода са: 10.2020- 04,2021г. 26.58% и 10.2021-04.2022г. 27.29%. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 18.03.2002г. В процесния имот са монтирани два броя водомери за топла вода. Водомерите са отчетени на 15.05.2021 г. и 02.05.2022г., като отчетите с подпис на потребител е представени на в.л.