Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 513 от 23.03.2026, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Административно дело 64/2026
Вид
Решение № 513
Подписан
23.03.2026
В сила
23.03.2026
Състав
Снежина Чолакова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.138, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.13, ал.1, т.1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 142 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 1, б. "з" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 178ж, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
  • чл.8, ал.3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 513

Шумен, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20267270700064 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от И. М. С. от [населено място], депозирана чрез адв.С. Т. от АК – Шумен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0307-000005/14.01.2026г. по чл.171, т.1, б.„з“, гг) от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор в РУ – Нови пазар към ОДМВР - Шумен. С обжалвания акт на И. М. С. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС поради извършено нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“, като са отнети документи – СУМПС [номер].

Жалбоподателят твърди, че заповедта е постановена в противоречие с материалния закон и неговата цел, доколкото не е имал представа, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. По изложените съображения отправя искане за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с упълномощен процесуален представител адв. С. Т., като заявява, че поддържа жалбата. Настоява за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответникът – полицейски инспектор в РУ – Нови пазар към ОДМВР - Шумен, в придружителното писмо, с което е представил административната преписка по делото, аргументира становище, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на материалноправните и процесуално правните изисквания за издаването му. Сочи, че в рамките на производството по издаване и оспорване на ЗППАМ следва да се установи наличие на обективните елементи от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „з“, гг) от ЗДвП, което в случая е сторено, доколкото жалбоподателят е управлявал МПС, чиято регистрация е била прекратена. Счита, че субективното отношение на водача към деянието е ирелевантно. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. В проведеното открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0307-000005/14.01.2026г., издадена от полицейски инспектор в РУ – Нови пазар към ОДМВР – Шумен, на И. М. С. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС поради извършено нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“, като са отнети документи – СУМПС [номер].

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на съставен АУАН серия GA № 1252375 против И. М. С. за това, че на 14.01.2026г., около 14,20 часа в [населено място], общ.Каспичан, обл.Шумен, управлява собствения си товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № [рег. номер], чиято регистрация е прекратена на 06.01.2026г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 14.01.2026г.

Недоволен от нея, И. М. С. я оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба рег. № ДА-01-195/20.01.2026г. по описа на ШАдмС.

Към делото са приобщени писмените документи, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, както и доказателства за компетентността на органа.

Оспорващият представя договор за застраховка „ГО“ досежно товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № [рег. номер], валидна от 16:20 часа на 14.01.2026г. до 23.59 часа на 13.01.2027г. и разписка, че регистрационните табели на посоченото МПС са върнати.

От събраните по делото доказателства се установява, че И. С. е управлявал товарен автомобил “Мерцедес Спринтер“ с рег. № [рег. номер], негова собственост, като е спрян за проверка на посочените в заповедта дата и място. При проверката е установено, че регистрацията на въпросния автомобил е прекратена на 06.01.2026 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което спрямо водача е съставен АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и на основание чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП е издадена ЗППАМ, с която му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС поради извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца", като са отнети документи – СУМПС [номер].

Установява се също, че регистрацията на управляваното от оспорващия МПС е прекратена на 06.01.2026г. поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и, че след установяване на нарушението последният е сключил такава и е представил доказателства за това на контролните органи.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства.

На база на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0307-000005/14.01.2026г. по чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор в РУ – Нови пазар към ОДМВР - Шумен - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 14.01.2026 г., поради което настоящата жалба, подадена на 20.01.2026 г., се явява депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-3276/04.09.2025 г. директорът на ОДМВР - Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл. 171, т. 1, б. "з" от ЗДвП), в т. ч. и издателя на атакуваната заповед, поради което съдът приема, че същата е постановена от материално и териториално компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е водачът е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

При направената преценка за съответствие на обжалваната ЗППАМ с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС. Следователно за законосъобразността на приложената ПАМ е от съществено значение установяването на административно нарушение на някоя от визираните разпоредби. В настоящия случай се релевира твърдение за наличие на нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Видно от съставения против водача АУАН, актосъставителят е приел, че И. С. е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП с това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно посочената в АУАН разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП (Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата, регистрацията на МПС се прекратява с писмено заявление от собственика (т.1) или служебно (т.2), а според чл. 18б, ал. 1, т.8 от Наредбата, прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 2 се извършва: по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. При прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра (чл.18, ал.2 от Наредбата). Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, основанието за прекратяване на регистрацията на автомобила е получено уведомление по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, че не е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което е задължение на собственика.

От цитираните разпоредби следва извода, че неизпълнението на задължението за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите само по себе си не е основание за ограничаване правото да се управлява МПС в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП. Управлението на автомобил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в обхвата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и обективно фактите от хипотезата на нормата са доказани. Субективният елемент е релевантен за административнонаказателната отговорност на водача, но и условие за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, макар последната да не е нейна реализация, доколкото предполага извършено при управление на моторно превозно средство "нарушение по този закон" (вж. б. "з" на чл. 171, т. 1 от ЗДвП). Според редакцията на нормата, мярката по т. 1 се прилага и за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, което е съставомерно при условие, че собственикът на автомобила е бил уведомен за служебно прекратената му регистрация (в този смисъл Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховния административен съд – ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС по т. д. № 3/2022 г.). Следователно, от гледна точка на материалноправните условия за прилагане на чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, ответникът следва да е изпълнил задължението си по чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Доказателства за това обаче не са представени по делото и не може да се смята, че жалбоподателят е узнал за служебно прекратената регистрация на управлявания от него на 14.01.2026 г. товарен автомобил. Поради това материалноправното условие на чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – извършено нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, не е изпълнено и заповедта е издадена в противоречие със закона в смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.