Решение № 1907 от 28.10.2020, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1787/2020
- Вид
- Решение № 1907
- Подписан
- 28.10.2020
- Състав
- ЯВОР ИВАНОВ КОЛЕВ, ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ, ВЕЛИЧКА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42-44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42-44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42-44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.261 ал.1 предл.второ · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.2 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92 ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92 ал.4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.93 т.9 · Наказателен кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1907 Година
2020, 28.10. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав на 30.09.2020 година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер
1787 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител юриск.С., срещу Решение № 844/08.06.2020г. по НАХД № 6766/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII н.с., с което е отменено наказателно постановление/НП/ №455171-F496647/02.08.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „НЕКСТ 08“ЕООД, за нарушение на чл.92 ал.2 във връзка с чл.92 ал.1 ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.261 ал.1 предл.второ ЗКПО.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се настоява за неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление.
Основните възражения са в насока, че неправилно ПРС е приел, че са налице предпоставките по чл.28 ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Ответникът по касационната жалба – „НЕКСТ 08“ЕООД не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Настоящият състав установи, че с оспореното НП №455171-F496647/ 02.08.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, на „НЕКСТ 08“ЕООД за нарушение на чл.92 ал.2 във връзка с чл.92 ал.1 ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.261 ал.1 предл.второ ЗКПО за това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив е установено, че дружеството като данъчно задължено лице по смисъла на чл.2 ал.1 ЗКПО/местно ЮЛ/ не е подало в ТД на НАП – Пловдив ГДД по чл.92 ЗКПО за финансовата 2018г. в законоустановения срок до 01.04.2019г. вкл./31.03.2019г. е неприсъствен ден/.
По декларирани данни дружеството е извършвало дейност през финансовата 2018г., отчело е финансов резултат – счетоводна печалба в размер на 1453,50 лв. и не попада в условията на чл.92 ал.4 ЗКПО. Нарушението е извършено на 02.04.2019г. в гр.Пловдив. Декларацията е подадена в ТД на НАП – Пловдив по електронен път на 18.06.2019г. с вх.№1600И0790174/18.06.2019г., поради което е прието, че с действията си дружеството е нарушило разпоредбата на чл.92 ал.2 във връзка с чл.92 ал.1 ЗКПО, ето защо и на основание чл.261 ал.1 предл. второ ЗКПО същото е било санкционирано.
За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел, че макар дружеството да е извършило нарушение на разпоредбите на чл.92 ал.2 във връзка с ал.1 ЗКПО, което не се оспорва от жалбоподателя, деянието е малозначително по смисъла на чл.28 ЗАНН. Мотивирано е, че действително в случая са били засегнати обществени отношения, свързани с данъчната политика на държавата, но макар и след законоустановения срок, ГДД по чл.92 ЗКПО за финансовата 2018г. е била подадена с вх.№1600И0790174/18.06.2019г. Освен това, от приложения по делото препис на декларация по чл.50 ЗДДФЛ с вх.№1600И0782998/30.04. 2019г. е прието за доказано, че финансовите резултати за дружеството са били декларирани, но е била допусната грешка от страна на управителя на дружеството Димитрина Христозова Бодурова, която вместо да декларира реализирания от дружеството доход като негов/на дружеството/, го отбелязва като неин личен, което впоследствие е коригирано с декларация с вх.№1600И0790174/18.06.2019г. и декларация по чл.50 ЗДДФЛ с вх.№1600И 0782889/02.07.2019г. Това, макар и да не опровергава извода за извършено от страна на дружеството нарушаване на разпоредби на ЗКПО, ПРС е приел, че не може да не бъде взето предвид при определяне на обществената опасност на нарушението като обстоятелство, обуславящо по-ниската обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с останалите от същия вид, тъй като се касае за инцидентна противоправна проява, която не характеризира дейността на търговеца, спрямо когото не се твърди и не се установява да е извършил други административни нарушения, свързани с приложението на материалния данъчен закон. Прието е също така, че от деянието няма настъпили вредни последици, въпреки, че в случая става въпрос за формално нарушение, тъй като дължимият данък не е бил внесен от името на дружеството, но е бил внесен от името на управителя като физическо лице, за което свидетелства АПВ №ПО-16001619054865-004-001/02.07.2019г.
При това положение и като е приел, че наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание, вместо да пристъпва към съставяне на НП и санкционирането му, РС е отменил оспореното пред него НП.
Така постановеното решение е неправилно.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против „НЕКСТ 08“ООД, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН. Впрочем, спор по тези обстоятелства не се формира между страните.
Спорно е единствено приложението на чл.28 ЗАНН.
В тази връзка следва да се посочи на първо място, че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 ЗАНН и чл.93 т.9 НК. В случая обаче липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като такива с ниска степен на обществена опасност.
Касае се до деяние на просто извършване и е ангажирана отговорността на юридическо лице. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото задължение за подаване на ГДД. Фактът, че такова нарушение е установено за първи път също не означава, че други такива не са били извършвани, а и последното би имало значение само за квалификацията на деянието, с оглед евентуална повторност или разглеждането му като отегчаващо обстоятелство при индивидуализиране на наказанието, като в случая наказващият административен орган е определил минималния размер на имуществената санкция.
Неправилни са също така и изводите на ПРС, че от деянието не са настъпили вредни последици, доколкото от представения по делото АПВ
№ПО-16001619054865-004-001/02.07.2019г. се установява, че внесената сума в размер на 145,40 лв. „погрешно декларирана“ с декларацията по чл.50 ЗДДФЛ вх.№1600И0782998/30.04.2019г., е възстановена като недължимо внесена такава, но декларираните данъчни задължения с ГДД по чл.92 ЗКПО вх.№1600И 0790174/18.06.2019г. няма данни да са били внесени в законоустановените срокове.
Изложеното до тук не е съобразено от РС-Пловдив при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение.
Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт.
Същият ще следва да бъде отменен изцяло, като съответно наказателното постановление се потвърди.
По разноските.
С оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, във връзка с чл.78 ал.8 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер общо на 160 лева за двете съдебни инстанции/80 лева за производството пред ПРС и 80 лева за производството пред ПАС/, изчислени съгласно правилото на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, а и с оглед претенцията на ответника, заявена с касационната жалба.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ съдебно решение №844/08.06.2020г., постановено по НАХД №6766/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №455171-F496647/02.08.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „НЕКСТ 08“ЕООД, за нарушение на чл.92 ал.2 във връзка с чл.92 ал.1 ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.261 ал.1 предл. второ ЗКПО, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №455171-F496647/02.08.
2019г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „НЕКСТ 08“ЕООД за нарушение на чл.92 ал.2 във връзка с чл.92 ал.1 ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.261 ал.1 предл. второ ЗКПО.
ОСЪЖДА „НЕКСТ 08“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Поп Ангел Чолаков“№57 да заплати на Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул.“Дондуков”№52 сумата от 160/сто и шестдесет/ лева разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.