Решение № 21504 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21504 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110141721 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на ищеца С. П.

П., с която е предявил отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК против ответника „Микрофонд Колект“ ЕООД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 6878.93 евро, с левова равностойност от 13454.02 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2014г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 269.08 лева - разноски в заповедното производство, за които е издаден изпълнителен лист в полза на „Микрофонд“ АД по ч.гр.д. № 23017/2014 г., по описа на СРС, 28 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20148440402155 по описа на ЧСИ С.Я, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 844, вземанията по който са прехвърлени по силата на договор за цесия в полза на ответника „Микрофонд Колект“ ЕООД, които вземания ищецът претендира да са недължими поради недействителност на договора за кредит поради противоречието му с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а и т.10 от ЗПК, при евентуалност - поради нищожност на клаузи по чл. 4, ал. 1, чл. 4, ал. 4, чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от договора за заем № 10-1108/27.06.2013г., при евентуалност - поради погасяване на вземанията по давност.

Ищецът- С. П. П., твърди, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК спрямо ищеца и трети за спора лица, в качеството им на длъжници, е издаден изпълнителен лист от 07.05.2014 г. в полза на „Микрофонд Колект“ ЕООД по ч.гр.д. № 23017/2014 г., по описа на СРС, 28 състав, за сума в размер на 6878.93 евро, с левова равностойност от 13454.02 лева, от които 5878.93 евро - непогасени анюитетни вноски и 1000 евро- неустойка за неизпълнение на договор, ведно със законната лихва за периода от 28.04.2014г. до изплащане на вземането и 269.08 лева - разноски по делото за държавна такса. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20148440402155 по описа на ЧСИ С.Я, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 844.

Твърди, че вземането е установено с влязло в сила съдебно решение № 844/11.11.2015г. по гр.д. № 576/2015 г. по описа на РС-П..

Излага, че изпълнителният лист е издаден за вземания на кредитора „Микрофонд“ АД, ЕИК 131003401, по договор за заем № 10-1108/27.06.2013г., сключен с „Глас Голд Груп“ ООД, ЕИК 201763538, по силата па който „Микрофонд“ АД се е задължило да предостави на 1

„Глас Голд Груп“ ООД сума в размер на 5000 евро, като ищецът С. П. П. бил страна по договора в качеството си на поръчител. Ищецът твърди, че са извършвани плащания по договора за заем от страна на заемополучателя, като след издаване на процесния изпълнителен лист и образуване на посоченото изпълнително производство също били плащани задължения по договора, включително и ищецът внасял суми по изпълнителното дело и плащания били извършвани и от останалите длъжници по изпълнителното дело.

Поддържа, че наред с плащаните от заемателя погасителни вноски по договора за заем (преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК) и осигурената гаранционна вноска в размер на 10% от заемната сума, сумите са достатъчни за погасяване на всички задължения, претендирани от взискателя по изпълнителното дело. Посочва, че в хода на ч.гр.д. № 23017/2014 г., по описа на СРС, 28 състав, и по гр.д. № 576/2015 г., по описа на РС-П., не е разгледано възражение за нищожност на договора за заем, респективно на клаузи от същия.

Счита, че уговорено поръчителство по договора няма общо с упражняваната от заемополучателя дейност, доколкото ищецът е действал в качеството си на физическо лице и за цели извън търговската дейност на заемополучателя по заемното правоотношение, с оглед на което и същият се ползва от потребителската защита. Релевира възражение за нищожност на договора за заем, поддържайки, че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

9, т. 9а и т.10 от ЗПК, доколкото в договора липсва ясна методология за начина на определяне на лихвения процент и ГПР, била налице нееквивалентност на насрещните престации, накърнява добрите нрави, злепоставя чужди интереси и цели извличане на собствена изгода и то за сметка на икономически по-слаба страна, уговорена е значителна по размер възнаградителна лихва и месечна рискова премия, както и поведението на кредитора съставлява нелоялна търговска практика. С оглед нищожността на договора, извършените плащания от длъжниците следвало да се отнесат на основание чл. 23 ЗПК за погасяване на чистата стойност на заема. Прави възражение за нищожност на чл. 4, ал. 1 от договора за заем поради противоречие с добрите нрави, с оглед на това, че уговореният размер лихва води до неоснователно обогатяване на кредитора с оглед размера на заема, срока за погасяването му и гаранционната такса по договора, няколкото поръчители и подписаният запис на заповед; на чл. 4, ал. 4 от договора за заем поради това, че води до неоснователно обогатяване на кредитора, предвид чл. 4, ал. 3 от договора за заем, предписваща заплащането и на гаранционна такса в размер на 10% от заемната сума; на чл. 17 и чл. 18 от договора за заем, предписващи едновременно начисляването на неустойка и еднократно обезщетение при просрочване на вноска, с оглед уговореният размер лихва, гаранции, поръчителство и записът на заповед; на чл. 19 от договора за заем, даващ възможност па кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, при неплащането дори на една вноска, без да е необходимо заемагелят да бъде уведомяван затова поради неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Релевира и довод, че самото изпълнително дело е прекратено по силата на закона и давността по отношение на процесните вземания не е била прекъсвана.

Намира, че невъзможността да бъде определено задължението води до невъзможност за определяне на обема на отговорността на ищеца в качеството му на поръчител, поради което и подобен порок води до извода, че договор за поръчителство изобщо не е налице, доколкото липсва индивидуализиране на обезпеченото вземане. Моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който оспорва предявения иск. Признава, че между страните е сключен процесният договор за заем, както и заявява, че вземанията по договора са прехвърлени от цедента „Микрофонд“ АД към цесионера „Микрофонд Колект“ ЕООД, за което ЧСИ е уведомен на 17.09.2018 г., а на 29.10.2018 г. е връчил съобщение на ответника. Твърди, че ищецът няма качеството на потребител по процесния договор за заем, доколкото в чл. 2 договора е посочено, че предоставената по силата на същия договор заемна сума на „Глас Голд Груп“ ООД ще бъде използвана от дружеството-заемател за инвестиция и оборотни средства, както и поддържа, 2 че договорът за поръчителство е валидно сключен, като ищецът кандидатствал за поръчител на дружеството-заемател именно като поръчител. По отношение на претендираната нищожност на договора за заем, навежда съображения, че се касае за договор между търговци, за който са валидни общите правила по ЗЗД, така и че договорът за заем е действителен, както и са действителни оспорените от ищеца клаузи. Поддържа, че давността по отношение на процесните вземания не е изтекла, доколкото същата е прекъсвана многократно в хода на образуваното изпълнително производство с предприетите в хода на същото действия по изпълнение. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът се легитимира като негов кредитор за вземанията по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 23017/2014 г., по описа на СРС, 28 състав, издаден в полза на „Микрофонд“ АД, прехвърляне на вземанията на „Микрофонд“ АД в полза на ответника „Микрофонд Колект“ ЕООД чрез договора за цесия.

Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

В доказателствена тежест на ответника е и да докаже наличието на валидно облигационно отношение по договор за заем № 10-1108/27.06.2013г., сключен между „Глас Голд Груп“ ООД и „Микрофонд“ АД, и неговото съдържание, като ищецът С. П. П. е бил страна по договора в качеството си на поръчител; че не са налице визираните пороци по отношение на оспорени клаузи по чл. 4, ал. 1, чл. 4, ал. 4, чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от договора за заем и договорът за поръчителство, сключен с ищеца, е действителен, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречи на закона и добрите нрави.

Не се спори между страните по делото, а и се установява от представените доказателства, че 27.06.2013г. е сключен договор за заем № 10-1108 между „Глас Голд Груп“ ООД (заемополучател) и „Микрофонд“ АД (заемодател), по силата на който заеомадателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата в размер от 5000 евро, която да бъде използвана от заемателя за инвестиционни и оборотни цели. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 12% годишно, а в чл. 4, ал. 4 от договора е уговорено, че заемополучателят дължи заплащането на месечна рискова премия в размер на 0,5% от заемната сума. Съгласно чл. 5, ал. 2, заемателят следва да върне заемната сума и уговореното възнаграждение, в т.ч. лихва и рискова премия, на 36 броя равни месечни вноски по 191,07 евро всяка, като падежът на последната вноска е 25.06.2016г.

В чл. 17 от договора е предвидено, че ако бъде просрочена която и да е вноска, заемополучателят дължи неустойка върху просрочената сума в размер на 0,25% на ден.

В чл. 18 от договора е посочено, че заемополучателят дължи допълнително еднократно обезщетение в размер на 20% от заемната сума, в случай че просрочи плащането на 3 поредни вноски.

Съгласно чл. 6 и чл. 8 от процесния договор всички задълженията по заема (главница, лихви, неустойка, такси и разноски) се обезпечават с поръчителство от четири физически лица, сред които е и ищецът С. П. П., като същият е подписал договора в качеството му на 3 поръчител.

Предвидено е в чл. 7 от договора, че за обезпечение на всички вземания на „Микрофонд” АД заемателят следва да издаде в полза на заемодателя запис на заповед на предявяване, който се авалира от поръчителите. По делото е приет запис на заповед от 27.06.2013г. с издател „ГЛАС ГОЛД ГРУП” ООД, който неотменимо и безусловно се е задължил да заплати на предявяване на „Микрофонд” АД сумата от 6878,52 лева, като записът е авалиран и от ищеца С. П..

Към настоящото дело е приложено гр.дело № 576/2015г. по описа на РС – П., от което се установява следното:

Във връзка с процесния договор за заем е било подадено от „Микрофонд” АД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което е било образувано заповедно дело № 23014/2014г. по описа на СРС, 28 състав. На 07.05.2014г. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, както и изпълнителен лист от същата дата, с който „ГЛАС ГОЛД ГРУП” ООД, Г. Х.П, М. С. Г. С.П.П и И.Д.Р. са осъдени да заплатят солидарно на „Микрофонд” АД сумата от 6878,93 евро, от които 5878,93 лева – непогасени анюитетни вноски и 1000 евро – неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законната лихва от 28.04.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и 269,08 лева – разноски по делото. Поради допусната очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение, изпълнителният лист е обезсилен с разпореждане на СРС от 15.08.2014г. (виж л.11 от и.д. № 2155/2014г.), като е издаден нов такъв на дата 18.08.2014г., видно от поставения печат върху заповедта за изпълнение.