Решение № 5533 от 30.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5533 гр. София, 30.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20251100101406 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ от Л. Б. М. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 40 000лева, представляваща обезщетение за претърпени от Л. М. неимуществени вреди от задържането му при няколко самостоятелни нарушения на чл. 5, т. 3 и т. 4 от КЗПЧОС в периода от 21.05.2021 г. до 21.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени съображения, че ищецът е бивш служител на Служба "Военно разузнаване" като към март 2021г. е главен специалист завеждащ регистратури за класифицирана информация - национална, НАТО и ЕС, в отдел "Сигурност на информацията" на Народното събрание.

На 18 март 2021г. е задържан при акция на ДАНС със заповед за задържане на директора на Регионална служба „Военна полиция“ във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 104, ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 109, ал.

1 НК. На 19 март 2021г. е привлечен като обвиняем по ДП № 21- Сл/2021 г., пр.пр. №СП-393/2021 г. по описа на Военноокръжна прокуратура - София (ВОП - София) с постановление на военен следовател, съгласувано с наблюдаващ прокурор. Повдигнати са му обвинения за това, че членувал в група с ръководител и още четирима членове, която имала цел да извършва 1 престъпления по глава първа НК - престъпление по чл. 109,ал. 2 вр. ал. 1 от НК, и за това, че на неустановени дати в съучастие с останалите петима събирал с цел да издаде на чужда държава информация, представляваща държавна тайна - престъпление по чл. 104, ал. 1 НК.

До края на 2021 г. с две постановления на ВОП-София са предявени изменени обвинения но чл. 109, ал.2 вр. ал.1 НК и чл. 104, ал.1 НК. С постановление от 19.03.2021 г. на ВОП на жалбоподателя е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите па страната“. С постановление от 19.03.2021 г. на ВОП, предявено в 03 ч. 40 мин., спрямо Л. М. е взета мярка за процесуална принуда „задържане на обвиняемия за 72 часа“. От Воп-София е подадено искане спрямо него да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. По искането е образувано Ч.Н.Д. № 98/2021 г. по описа на Софийски военен съд, в състав съдия полк. В.А.. В съдебно заседание, проведено при закрити врати на 21.03.2021 г. защитникът на Л. М. поддържа, че няма нито обосновано предположение за извършено престъпление, нито опасност Л. М. да се укрие или да извърши престъпление, като включително му е наложена забрана да напуска страната. С определение №8/21.03.2021 г. на Софийски военен съд спрямо Л. М. е взета мярка „задържане под стража“.

В определението си съдът приема, че Л. М. е обвинен в тежко умишлено престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“, като има обосновано предположение за извършено престъпление. Прието е, че има опасност да се укрие или да извърши престъпление. Определение№28/21.03.2021г. на Софийския военен съд е обжалвано от защитниците на Л. М. на 22.03.2022г., като е образувано в.н.ч.д. 11/2021 г. по описа на Военно-апелативен съд.

Задържането е потвърдено с определение №14/26.03.2021 г. на Военноапелативния съд. На 17.05.2021 г. защитниците на жалбоподателя подават искане за отмяна на задържането. По искането е образувано Ч.Н.Д. X№ 192/2021 г. на Софийския военен съд. С определение № 34/21.05.2021г. искането е отхвърлено. Наложена е забрана на жалбоподателя да иска изменение на мярката за срок от 2 месеца на осн. чл. 65, ал. 6 НПК. Срещу определението е подадена жалба от защитника на Л. М.. Образувано е в.ч.н.д.

№ 31/2021 г. по описа на Военно-апелативния съд. С Определение №32/28.05.2021г. е потвърден отказът да се измени мярката за неотклонение.

Потвърдена е двумесечната забрана да се подаде ново искане за изменение на мярката. Определението е постановено с особено мнение на един от съдиите.

2

На 28.06.2021г. с молба до ВОП - София защитникът на Л. М. прави искане за назначаване на медицинска експертиза за установяване на здравословното му състояние с оглед множеството заболявания, от които страда, както и фактът, че от момента на първоначалното му задържане са изминали повече от 3 м. С постановление от 30.06.2021 г. на ВОП — София искането за назначаване на медицинска експертиза е отхвърлено, защото нямало основание за задължително назначаване на експертиза, а до прокурора и началника на ареста не била изпратена молба за нуждата Л. М. да бъде изпратен в лечебно заведение. Срещу постановлението от 30.06.2021г. е подадена жалба до Военно-апелативна прокуратура. С постановление от 08.07.2021г. на Военноапелативна прокуратура жалбата е отхвърлена, а отказът за назначаване на експертиза е потвърден. На 19.07.2021 г. е подадена молба до ВОП-София да се разреши Л. М. да бъде конвоиран за преглед от лекуващия го и запознат със състоянието му лекар-хематолог в болница „Св. София“ за извършване на необходимите изследвания. Приложена е служебна бележка от лекуващия лекар д-р Г.Т. от 16.07.2021г. за заболяванията на Л. М. и за факта, че болестта му се лекува с периодични кръвопускания, че последното такова е извършено през март 2021 г. и са необходими ежемесечни прегледи от хематолог за преценка какво е състоянието му и нужно ли е кръвопускане. С постановление от 22.07.2021г. на ВОП - София е разрешено Л. М. да бъде конвоиран за преглед, но не при лекуващия го лекар, а при специалисти във ВМА. На 30.07.2021 г. защитникът на Л. М. подава ново искане за отмяна на задържането му, в което са изложени съображения, свързани със здравословното състояние на Л. М., нуждата да бъде преглеждан и лекуван, по което е образувано Н.Ч.Д. № 226/2021г. на Софийския военен съд. С определение №43/06.08.2021 г. на Софийския военен съд искането е отхвърлено и е наложена забрана жалбоподателят да иска изменение на мярката за срок от 2 месеца. Определението е обжалвано и е образувано е В.Н.Ч.Д. № 42/2021г. на Военно-апелативния съд. Проведено е съдебно заседание, в което защитата поддържа своите искания и възражения, прокуратурата представя СМЕ за здравословното състояние на Л. М.. С определение

№

47/13.08.2021г. на

Военно-апелативния съд първоинстанционното определение е потвърдено. Отхвърлено е възражението за незаконен състав и основание за отвод на първоинстанционния съд, защото законът позволявал един съдия да участва в производство първо по чл. 64, 3 после по чл. 65 НПК. С разпореждане № 234/02.12.2021 г. по внесен от ВОП София обвинителен акт е образувано Н.О.Х.Д. № 0256/2021г. на Софийския военен съд. Обвинителният акт, както и почти целият обем от материали по делото, са класифицирани. Първото съдебно заседание по делото е насрочено за 16.02.2022 г. На 07.12.2021 г. защитата на Л. М. отправя молба до Софийския военен съд да бъде разпореден незабавен преглед на Л. М. при специалисти заради влошено здравословно състояние. С разпореждане №238/07.12.2021г. на Софийския военен съд се указва на началника на Следствения арест — София да осигури на Л. М. преглед от необходимите специалисти - кардиолог и УНГ в СБАЛЛС към Затвора. След получена информация, че такива специалисти в СБАЛЛС към Затвора няма, с Разпореждане №240/08.12.2021 г. на Софийския военен съд се указва на началника на следствения арест, че следва до 11.12.2021г. да осигури на Л. М. преглед в Медицинския институт на МВР. С искане от 08.12.2021г. защитниците на жалбоподателя искат отмяна на задържането му под стража, като сочат, че то трае вече близо 9м., а първото съдебно заседание е насрочено за след повече от 2 месеца; че по делото и след приключване на досъдебното производство няма доказателства за обосновано предположение за извършено престъпление, нито реална опасност жалбоподателят да се укрие или да извърши престъпление. По искането е проведено публично съдебно заседание на 20.12.2021 г. С определение № 55/20.12.2021г. на Софийския военен съд искането е отхвърлено. Жалбата срещу определението на Военен съд - София е изпратена на Военно-апелативен съд - София повече от 10 дни след подаването, образувано е В.Н.Ч.Д. № 2/2022 г. на Военно-апелативния съд.

Жалбата е разгледана 1 месец и 9 дни след подаването й - в открито съдебно заседание, проведено на 31.01.2022 г. С определение №3/31.01.2022г. на Военно-апелативния съд потвърждава отказа за изменение на мярката, като приема, че към днешна дата по делото няма данни, които да внасят съмнение или опровергават обоснованото подозрение за съпричастност на М. към инкриминираните деяния, за да се приеме, че търпяната от него мярка за процесуална принуда вече е неадекватна''. На 17.02.2022 г. до Софийския военен съд е отправена спешна молба от защитника на Л. М. за симптоми на обостряне на неговото хематологично заболяване (полиглобулия) и спешна необходимост от провеждане на процедура по разреждане на кръвта, като е поискано да се предприемат необходимите действия за незабавното му 4 превеждане в хематологично отделение за изследване и „задължителното за съхраняване на живота му медицинско лечение“. С Разпореждане № 42/17.02.2022 г. на Софийския военен съд е разпоредено незабавното конвоиране на Л. М. до клиника по хематология във ВМА за провеждане на необходимото лечение. Първото съдебно заседание но Н.О.Х.Д. №0256/2021 г. на Военен съд - София е проведено на 01.03.2022 г. С протоколно определение съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокуратурата заради съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство, включително съществени противоречия и пропуски в обвинителния акт относно твърдените обективни и субективни характеристики на твърдените престъпления, вкл. непосочване каква е информацията, за която се твърди, че е държавна тайна и че е била събирана/разгласена, невръчване на постановленията за привличане на обвиняемите, нарушения при предявяване на разследването и запознаване на обвиняемите с материалите по делото. Мярката на Л. М. „задържане под стража“ е заменена с гаранция в размер на 2000 лв., като е прието, че продължаване на задържането на жалбоподателя би било прекомерно и би се превърнало в необоснована репресия, като вече не е налице реална опасност от укриване или извършване на престъпление, което се извежда от изключително добрите характеристични данни на жалбоподателя, чистото му съдебно минало, установения адрес и наложената му забрана да напуска страната. Определението на Военен съд - София е протестирано от Военноокръжна прокуратура - София. Образувано е В.Ч.Н.Д.№ 19/2022 г. на Военно-апелативния съд. С определение № 19/21.03.2022г., постановено в закрито заседание, първоинстанционното определение е потвърдено изцяло и влиза в сила от същия ден. На същия ден - 21.03.2024 г., е внесена сумата по наложената на Л. М. гаранция и той е освободен след 1 година и 4 дни задържане.

През 2024 г. по наказателното производство е внесен нов обвинителен акт в съда. Образувано е Н.О.Х.Д.№14/2024г. на Софийски военен съд. С протоколно определение в разпоредително заседание съдебното производство отново е прекратено и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения — т.к. в обвинителния акт „не са описани ясно, безпротиворечиво и в достатъчна степен твърдените от прокуратурата престъпления с всички техни съставомерни обективни и субективно 5 характеристики“. С определение№ 37/03.06.2024 г. на Военно-апелативен съд, постановено в закрито заседание, определението на Софийския военен съд е потвърдено. Към настоящия момент наказателното производство отново е в досъдебната му фаза.

Счита, че е налице е основанието на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България, повдигнала на Л. М. обвиненията, по повод на които той е бил задържан, внесла искането за задържането на Л. М. под стража и поддържала неговото продължаване пред съдебните инстанции, разглеждали исканията за изменение на мярката. Изложени са съображения за нарушение на чл. 5, т. 3 от КЗПЧОС на правото му да бъде освободен преди гледането на делото му в съда, тъй като е бил задържан прекомерно дълго (10 месеца), без достатъчно обоснована необходимост от това. Първоначалното задържане на жалбоподателя е било аргументирано от съда с наличието на достатъчно за началния етап на разследването данни за извършване на престъпление и защото опасностите той да се укрие или да извърши престъпление идвали от презумпцията по чл. 63, ал.2, т.з НПК - повдигнато му е обвинение за престъпление, наказуемо с най-малко 10 г. лишаване от свобода, а и друг обвиняем бил направил опит да се укрие. За целия следващ период, в който 6 съдебни състава на две съдебни инстанции са отхвърлили 3 искания на жалбоподателя за изменение на мярката му в по-лека, отхвърлянето е било аргументирано със същия първоначален обем от доказателства, като за 1 г. прокуратурата не е представила нищо съществено ново, обосноваващо в посилна степен предположението за извършено престъпление. Изложени са твърдения, че първото нарушение на чл. 5, т. 4 от КЗНЧОС изразяващо се в нарушено право съдът да се произнесе в кратък срок по обжалването на неговото задържане от 08.12.2021г. Съдилищата не са положили специална грижа за възможно най-бързото разглеждане на искането на жалбоподателя да бъде освободен, подадено на 08.12.2021 г. Искането е разгледано от Военния съд на 20.12.2021г. - 12 дни след подаването му, без да е налице обективна причина за подобно забавяне на произнасянето.