Решение № 260415 от 14.06.2021, Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е гр.Добрич 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ , четиринадесети състав , в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА

При участието на секретаря Румяна

И. , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 3086/2020 год. по описа на Добрички районен съд и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по гр.д. № 3086 /

2020 г. по описа на Добрички районен съд е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД град София с ЕИК *********, с която срещу П.И.В. с ЕГН ********** са предявени искове за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч. гр.д. № 2230/2020 г. на Добрички районен съд за следните суми :

-1000.00 лева , представляваща дължима главница по договор за паричен заем № **** от 15.01.2019 г. ,сключен между „Аксес Файненс „ в качеството на кредитор и П.И.В. в качеството на кредитополучател,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане ;

-56.40 лева –договорна лихва за периода 25.01.2019 г. -08.05.2019 г. ;

-78.73 лева – обезщетение за забава за периода 09.05.2019 г. -27.08.2020 г.

Претендират се разноските по делото и направените в заповедното производство .

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79 , ал. 1 , предл.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД.Предявени са като установителни срока по чл. 422 от ГПК .

Излагат се следните обстоятелства :

На 15.01.2019 П.И.В. е сключил с „Аксес Файненс „ ООД договор за кредит „**** „ с № ****, по силата на който дружеството се е задължило да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 1000.00 лева под формата на разрешен кредитен лимит .

П.И.В. е усвоил сума в общ размер на 1000.00 лева от предоставения максимален кредитен лимит .

Твърди се ,че е налице непогасена главница по кредита в размер на 1000.00 лева .

Кредиторът е прехвърлил вземането си по договора на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД град София.

Инициирано е заповедно производство по ч. гр.д. №2230/2020 г. на Добрички районен съд, приключило с издаване в полза на заявителя и ищец в настоящото производство на заповед за изпълнение на паричино задължение В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника .

Изразява становище в производството чрез упълномощен адвокат ,че е уведомен за предсрочна изискуемост на кредита с връчване на препис от исковата молба и приложенията

На следващо място оспорва действителността на сключения договор за кредит поради неспазване на императивните изисквания , залегнали в чл. 11 , ал. 1 , т. 10 от ЗПК .Твърди се ,че кредиторът е посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент по заема , ГПР на заема и годишното му оскъпяване .Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита , кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР .

Твърди се нействителност на съглашението и поради това,че уговореният размер на възнаградителната лихва надвишава многократно основния лихвен процент

,което се явява нарушение на добрите нрави .

Добричкият районен съд , като прецени събраните по делото доказателства , намира за установено следното от фактическа и правна страна :

По подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ЕООД град София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу П.И.В. е образувано ч. гр.д. № 22230/2020 г. на Добрички районен съд .

На основание чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с №969/03.09.2020 г. за следните суми :

-1000.00 лева , представляваща дължима главница по договор за паричен заем № **** от 15.01.2019 г. ,сключен между „Аксес Файненс „ в качеството на кредитор и П.И.В. в качеството на кредитополучател,ведно със законната лихва от подаване на заявлението 01.09.2020г. до окончателното изплащане ;

-56.40 лева –договорна лихва за периода 25.01.2019 г. -08.05.2019 г. ;

-78.73 лева – обезщетение за забава за периода 09.05.2019 г. -27.08.2020 г.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане от 11.11.2019г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В дадения едномесечен срок е депозирана исковата молба по настоящото дело .

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. , сключен между кредитора „Аксес Файненс „ в качеството му на цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения „ ЕООД в качеството му на цесионер , цедентът се задължава да прехвърля възмездно срещу покупна цена на цесионера вземания, индивидуализирани съгласно Приложение №

1 .

На 27.12.2019 г. е подписано приложение № 1 , с което е прехвърлено вземането от длъжника П.И.В., произтичащо от сключения договор за кредит „**** „ с № **** /15.01.2019 г.

Акт на надлежно съобщаване на цесията е връчването на ответника на уведомително писмо като приложение към исковата молба .В този смисъл ищецът е доказал материалноправната си легитимация като кредитор по договора за заем по силата на договора за цесия , за който длъжникът е редовно уведомен.

Източник на вземането е договор за потребителски кредит .

Съдът приема,че договорът за кредит не страда от пороци , покриващи хипотезите по чл. 10 и чл. 11 , ал. 1 , т. 7-т.12 от ЗПК , визирани в чл. 22 от ЗПК , респективно е действителен такъв.Сключен е в писмен вид , по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид и формат шрифт.

Съобразно разпоредбите на ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита на потребителя , настоящи или бъдещи / лихви ,други преки или косвени разходи , в т. ч и тези,дължими на посредниците при сключване на договори / ,представлявайки общ израз на всички дължимо по кредита .В процесния случа е налице яснота относно посочените обстоятелства .

В договора за кредит са посочени по разбираем за кредитополучателя начин дължимите разходи- уговорените лихви , такси съобразно тарифа.

С оглед изложеното съдът приема ,че не е налице твърдяната от ответника неяснота относно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита , кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР .

Годишният процент на разходите не е извън границите , посочени в чл. 19 , ал. 4 от ЗПК , при съобразяване Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. ,в сила от 01.01.2015 г. , за определяне размера на законната лихва по просрочени прични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора .

В чл. 19 , ал.4 от ЗПК е предвидено следното :“Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута , определена с постановление на МС на РБългария „.

Цитираният текст е насочен към избягване възлагането на несъразмерни тежести върху икомически по-слабата старана-потребител от страна на търговеца .За да възприеме като законов критерий ГПР , законодателят е отчел , че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне средства на потребителя не винаги е меродавен , защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси , комисиони , други разносдки и те да увеличат кредитната тежест на кредитополучателя .За да се избегне подобна злоупотреба законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът , до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и на добрите нрави общото оскъпяване на кредита .

С оглед изложеното не се установява нищожност на уговорената възнаградителна лихва .

Вещото лице Е.Й. установява в назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза ,че по сключения договор за заем е налице неплатена главница в размер на 1000.00 лева .

Установява се още от заключението на вещото лице , че размерът на договорната лихва за периода 23.03.2019г. до 27.12.2019 г. вкл. е в размер на 56.40 лева , а обезщетението за забава за периода 09.05.2019г. -27.08.2020 г. е в размер на 78.73 лева .

Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания .

Ищецът в настоящото производство твърди,че е обявил предсрочна изискуемост на кредита на 08.05.2019 г.

Относно настъпването на предсрочната изискуемост на кредита :

Съобразно приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост по същността си представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Последиците от предсрочната изискуемост настъпват от момента, в който длъжникът е получил уведомлението. Този факт не се установява от доказателствата по делото. Приложено е писмото, адресирано до длъжника, но липсват доказателства за получаването му. С оглед на това процесният кредит не е станал предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Независимо от това задълженията на длъжника по договора са станали изискуеми с връчване на препис от исковата молба до ответника на

18.12.2020 г.

Този факт следва да бъде съобразен от съда на основание чл.

235,ал. 3 от ГПК .

При това положение и с оглед настъпилата в хода на производството изискуемост, се налага извода, че претенциите за главница в размер на 1000.00 лева и договорна лихва за периода 23.03.2019г. - 27.12.2019 г. вкл. в размер на 56.40 лева са основателни и следва да бъдат уважени .

В полза на ищеца се дължи и законна лихва върху главницата от 1000.00 лева от подаване на заявлението 01.09.2020 г. до окончателното изплащане .

Обезщетението за забава в размер на 78.73 лева се претендира за периода 09.05.2019 г. – 27.08.2020 г.

Както стана ясно по-горе, изискуемостта на вземането е настъпила след този период, на 18.12.2020 г.

Поради тази причина обезщетение за забава за процесния период не се дължи и искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.