Решение № 32 от 27.02.2023, Районен съд - Павликени
- Съд
- Районен съд - Павликени
- Дело
- Гражданско дело 253/2022
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 27.02.2023
- В сила
- 18.04.2023
- Състав
- Цветомил Горчев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 3 и ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 3 и ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.110 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.293 · Търговски закон
- § 1, т. 5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. Павликени, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветомил Горчев при участието на секретаря Боряна Д. Николова като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Гражданско дело № 20224140100253 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 6 от ЗПФУР, чл. 138, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “АПС Б. Б.” ЕООД твърди, че между “К.” АД и ответника Ц. В. Д. бил сключен договор за потребителски кредит потребителски кредит № ***на 26.08.2016 г. по реда на чл.6 ЗПФУР, по силата на който Д. получила сумата от 600 лева, срещу което се съгласила да върне 6 броя вноски по 112,37 лева в срок до 28.02.2017 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50%. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния 1 документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. От приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит по безспорен начин се установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Съгласно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следвало да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не бил фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочвало ясно, че информацията, съдържаща се в плана, била валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК 2 регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая, според ищеца, представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало 2 извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В Раздел X, чл.
2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на К. да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Според ищеца, Д. сключила на 26.08.2016 година и Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А. Т. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се задължило да сключи договор с трето за процеса лице - К. и да отговаря пред К. солидарно с ответника за всички задължения на Длъжника по Договора за кредит с К. така, както те били установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от К.. На същата дата А. Т. и К. сключили договор за поръчителство, по силата на който А. Т. се задължило спрямо К. за всички задължения на Длъжника по Договора за кредит. Така А. Т. било изпълнило задълженията си към ответника по Договора за предоставяне поръчителство.
Изложени са в исковата молба твърдения, че ответникът не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. К. поканило А. Т. да плати всички изискуеми задължения на Д. по процесния договор. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл, 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство А. Т. изпратило уведомление до ответницата на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от А. Т. На 23.02.2021 г. А. Т. погасило дължимите от ответника на К. суми, във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно 3 погасяване на задължението. На 23.02.2021 г. А. Т. уведомило по електронна поща ответника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на А. Т. в правата на кредитора К., както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 349.62 лева, ведно със сумата от 146.33 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. Ищецът твърди и че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „К." ЕАД и „А. Т." ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания към Ц. Д. по описания договор за потребителски кредит на цесионера и ищец в настоящото производство „АПС Б. Б.” ЕООД като длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 02.04.2021 г. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за Кредит до изтичането на крайния срок за погасяването му, вкл. и към настоящия момент задължението все още не било погасено. Така следвало съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца парично вземане, предмет на издадената Заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д. № 1092022 г., а именно 1452.37лв. (хиляда четиристотин петдесет и два лева и тридесет и седем стотинки), представляваща 600 лв. (шестотин лева) - главница по договор за кредит от 26.08.2016 г. и 349.62 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 26.08.2016 г., 74.22 лв. (седемдесет и четири лева и двадесет и две стотинки) - договорна възнаградителна лихва от 30.09.2016 г 28.02.2017 г, 282.20 лв. (двеста осемдесет и два лева и двадесет стотинки) законна лихва за забава по договора за кредит от 30.09.2016 г. - 23.02.2021 г., 146.33 лв. (сто четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки) - законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство от 23.02.2021 г.
- 02.03.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски.
Ответникът, чрез пълномощвика си, оспорва договорът да е подписан от страните и да е получил сумата по предоставения му кредит. В условията на евентуалност – счита клаузите на договорите за нищожни, като неравноправни. Счита, че вземанията са погасени поради изтичане на погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска и търси разноски.
4
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания по договор за потребителски кредит, сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние и възнаграждение по обезпечителна сделка, за които е издадена заповед за изпълнение и насрещни възражения за недължимост, нищожност на договорите и възражение с правно основание чл.110 и сл. от ЗЗД за погасяване на вземанията поради изтичане на погасителна давност.
С оглед твърденията на ищеца, в негова тежест беше установяването, че между ответника и “К.” АД е възникнало перфектно откъм валидност правоотношение с твърдяното съдържание по горния договор за потребителски кредит, предхождащо от потвърждение за прочитане и приемане на преддоговорната информация и съгласие с проекта за договор с параметрите, с които е сключен и общите условия; че “К.” АД е изпълнило задължението си да предостави заетата сума; че “К.” АД е прехвърлило вземането по процесния кредит на ищеца и че ответникът е уведомен за цесията.
С оглед естеството на възражението по чл.110 от ЗЗД, то следва да бъде разглеждано едва при установяване на съществуване на вземанията и размерите им.
Предвид твърденията на ищеца за начина, по който договорът е сключен и изразяване на волята на ответника чрез поредица от фактически действия, съставляващи технически операции, базирани на електронна платформа на “К.” АД, с регламентирани правила за достъп до системата и обратна връзка с 5 клиента, правоотношението, от което ищецът черпи предявените за съдебна защита права, попада в приложното поле на ЗПФУР, а твърденият договор съставлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние съгласно дефиницията на чл.6, ал.1 от ЗПФУР. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и т.
3 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, поради което в тежест на ищеца е и установяването, че ответникът е изразил потвърждение за прочитане и приемане на преддоговорната информация и съгласие с проекта за договор с параметрите, с които е сключен и общите условия според правилата за използване на платформата на посочен в заявлението за кандидатстване имейл на ответника. По делото са представени неподписани стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 26.08.2016 г., общи условия за предоставяне на кредити и процесния договор с приложение № 1 към него, съгласно които “К.” АД се задължава да предостави на ответника кредит в размер на 600 лв. със срок за погасяване до 28.02.2018 г., но само от тях не може да се направи доказателствен извод за съществуване на твърдяното правоотношение, както претендира ищеца.
Това е така, защото чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР изрично предписва реда за доказване на съгласието на ответника – при приложение на чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП. От посочената разпоредба следва извода, че за да докаже съгласието на ответника, ищецът следва да установи изходящо от него електронно изявление, съдържащо съгласие за получаване на исковата сума срещу задължение за връщането й до 28.02.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/ в редакцията й към датата на сключване на договора, авторството на електронна изявление се установява с електронен подпис, като се придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕДЕП – в редакцията към м. 08.2016 г.). Не се твърди и не се установява ответникът, изразявайки съгласие чрез електронно изявление, да е ползвал свой 6 усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, нито потвърждаване чрез платформата да генерира уникални данни за създаване на електронен подпис, които да се използвани единствено от ответника. Последното е вярно, защото съгласно твърденията на ищеца, ответникът обективира своето изявление в електронна платформа, поддържана от “К.” АД, поради което е явно, че ответникът не е ползвал средство, което е единствено под негов контрол при създаване на своето изявление. Чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 ЗЕДЕП (в действащата към м. 08.2016 г. редакция) поставя такова изискване и към двата вида електронен подпис, което в случая не е спазено.
Разпечатката съдържа 20 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/169d429b-0ed8-486a-8e76-d3988ba5e134