Определение № 39618 от 24.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39618 гр. София, 24.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110118473 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по Молба вх. №271007/11.08.2025 г. на ищеца „Сити кеш“ ООД, с която заявява изменение на Решение №15223/07.08.2025 г., постановено по делото.

Счита, че присъденото възнаграждение адв. С. С., процесуален представител на ответника - 356,71 лв. не съответстват на фактическата и правна сложност делото.

Насрещната страна оспорва молбата.

Постъпила е Молба вх. №281036/22.08.2025 г. с правно основание чл. 248 от ГПК на адв. М. Л., с която заявява допълване на Решение №15223/07.08.2025 г., постановено по делото. Сочи, че ищцовата претенция е частично уважена, като разноски в негова полза не са присъдени за оказаната безплатна правна помощ в заповедното производство. Счита, че са осъществени всички положителни предпоставки за присъждане на адвокатското възнаграждение.

Насрещната страна оспорва молбата.

Съдът, като взе изложените от страните доводи, събраните по делото доказателства и закона, намира следното:

Молбата на всяка страна е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение/определение/в частта му за разноските. Нормата урежда две хипотези – допълване или изменение на решението за разноските. По приложението им съдебната практика е непротиворечива, а с ТР № 6/2013г. ВКС е дал разяснения в смисъл, че след като съдът с решението е определил дължимите разноски и е налице 1 искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, последното не е молба за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото, при което правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 от ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноски е обусловена от крайния изход на делото и се реализира в рамките на същото производство.

С решението съдът е приел, че ответникът има право на съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като по реда на чл. 38, ал.2,вр. ал.1, т. 2 от ЗА в полза на адв. С., който е процесуален представител на отв. С. по гр. дело №18473/2025 г., образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, следва да се определи възнаграждение за оказана безплатна помощ 400 лв., а съразмерно на отхвърлената част от иска – сумата 356,71 лв.

По ч. гр. дело №34272/2024 г., СРС, по което адв. М. Л. първоначално е подал възражение по чл.414 от ГПК, съдът е приел, че ответникът, респ. адвоката, няма право на съдебни разноски по причина, че така представения договор за правна помощ не е относим за делото, вкл. и представеното пълномощно. В тази връзка са давани указания на адвоката, но в хода на производството не е предприел действия по тяхното изпълнение, поради което страната сама е отстранила нередовностите по чл. 101 от ГПК. Липсва процесуално представителство, за което да се присъди възнаграждение.

Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката, обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на страните за съдебните разноски.

По отношение искането за изменение на ищеца, съдът счита, че определеното възнаграждение е необходима и разумна разноска според защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да се извършат от адвоката по делото, с оглед на фактическата и правна сложност на спора. Освен това, ищецът настоявал да му се присъди възнаграждение за юрисконсулт от 400 лв. за исково производство, без явяване в съдебно заседание, което с оглед принципа на равностойност при оценяване на труда на процесуалните представители, е несъответно на възражението му за прекомерност на определеното от съда възнаграждение от 400 лв. по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК.

По отношение искането за допълване на адв. Л., съдът намира, че доказателствата по ч. гр. дело №34272/2024 г., СРС, са непротиворечиви представените договор за правна помощ и пълномощно не касаят това дело, поради което възнаграждение въз основа на тях не се присъжда.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №271007/11.08.2025 г. с правно основание чл. 248 от ГПК на ищеца „Сити кеш“ ООД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №281036/22.08.2025 г. с правно основание чл. 248 от ГПК на адв. М. Л..

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца и на адв. М. Л..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3