Решение № 4860 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4860 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100501644 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 16185/09.10.2023 г. по гр. д. № 46100/2022 г. на СРС, 78 състав, съдът е уважил частично предявените осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И.

Д. А., като е осъдил ответника да заплати: 1) 600лв. стойност на потребена топлинна енергия за периода от 26.08.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 903.24лв.; 2) 80лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 03.08.2022г., като е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 205.53лв.; 3) 10лв. стойност на доставена услуга дялово разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 12.81лв.; 4) 2лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 03.08.2022г. , като е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 3.03лв. Ответникът е осъден да плати разноски в размер на 739.90лв.

Срещу така постановеното решение в срока по чл.259 ГПК е постъпила въззивна жалба от особения представител на ответника, който обжалва решението, както следва: в частта, в която съдът е осъдил ответника да плати сумата над 130.81лв. за ТЕ до присъдения размер от 600лв.; в частта, в която съдът е осъдил ответника да плати мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 80лв. В останалите части решението не 1 се обжалва, поради което е влязло в сила. Изложените са съображения, че в обжалваните части решението е неправилно и необосновано. По делото не било доказано ответникът да е бил единствен собственик, както и настъпилото наследствено правоприемство. Оспорва се ответникът да е единствен наследник, както и е оспорено съпругът на майката на ответника да е починал преди нея и да е баща на ответника, както и били неустановени наследниците му. Поради това квотата на ответника била не по-голяма от ¼, т.е. следвало да отговаря за 130.81лв. Съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не приложил последицата по чл.183 ГПК. Оспорва се наличие на основание за присъждане на мораторната лихва.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който се изразява становище за нейната неоснователност и се претендират разноски.

Третото лице помагач не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Първоинстанционният съд е сезиран (в обжалваните части от решението) с осъдителни искове за осъждане ответника (като наследник на Р.В. А.а) да плати сумите:

903.24лв. главница за ТЕ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, и 205.53лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 03.08.2022г.

С отговора на исковата молба се оспорва наличие на облигационно правоотношение между страните, както и качеството на собственик на топлоснабдения имот на ответника, съответно че е единствен собственик като наследник, като релевира искания по чл.183 ГПК, вкл. прави възражение за изтекла погасителна давност.

Приета по делото е справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., от която се установява, че Р.В. А.а е починала на 26.08.2014г., като е оставил единствено низходящ син И. Д. А. (с починал съпруг Д.И. А.). Приет е и Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 25.09.1986г., съгласно който процесният топлоснабден имот е купен от купувач Р.В. А.а.

За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че наследодателят на ответника е била собственик на процесния имот, съответно след смъртта 2 му наследник по закон е низходящият ответник. Намерил е за частично основателно възражението за давност, поради което по чл.162 ГПК е приел, че непогасеното задължение е в размер на 600лв., съответно с оглед чл.119 ЗЗД е приел, че искът за мораторна лихва е основателен до размер на 80лв. определен по чл.162 ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, при правилно изяснена фактическа обстановка и разпределена тежест на доказване, а разглеждано по същество е ПРАВИЛНО, като по доводите във въззивната жалба съдът намира следното:

Оплакването, че по делото не е доказано, че ответникът е единствен собственик на топлоснабдения имот, настоящият съдебен състав намира за неоснователно, доколкото от приетия Договор за продажба на държавен недвижим се установява, че процесният топлоснабден имот е купен от наследодателят Р.В. А.а, която с оглед справката Наредба № 14/18.11.2009г. има единствен жив наследник – ответникът, с което се доказва наследственото правоприемство. При твърдение за наличие на други наследници или други собственици (доколкото наследството е открито много преди исковия период) – положителният факт подлежи на доказване от страната, която го въвежда и върху който основава възраженията си, а доказателствени искания във връзка с твърдяното наличие на други наследници/ титуляри на вещно право не са релевирани.

Настоящият съдебен състав, противно на доводите във въззивната жалба намира, че не са налице данни за приложение на нормата на чл. 183 ГПК и изключване на приети доказателства, поради непредставяне от страна на ищеца на документи в оригинал, нито за приложение на чл. 161 ГПК - съдът да приеме фактите за недоказани. Искането по чл. 183 ГПК на особения представител на ответника за представяне на оригинали, които безспорно не се намират в държане на ищеца - договор между СЕС и ФДР, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици, сочи на злоупотреба с процесуални права и във връзка с чл. 3 ГПК не следва да се допуска от съда, още повече, че искането с оглед предмета на обжалване е ирелевантно.

Неоснователни са и оплакванията в частта относно присъдените мораторни лихви, доколкото с оглед приложимите ОУ /в сила от м. 08.2016г./ моментът на забавата в случая се определя съобразно чл. 33, ал. 2 от ОУ, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по издадената фактурата по реда на чл. 32, ал.

3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал.

2 от ОУ. Ето защо за разглеждания период не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на Топлофикация София ЕАД, за да се поставят клиентите в забава.

Поради съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

По отговорността за разноски:

3

С оглед изхода на делото с право на такива разполага въззиваемият, който е претендирал разноски за юрк.възнаграждение, поради което следва да му се присъди такова в размер на 100лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и 412.46лв. депозит за особен представител. Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 25лв.

Воден от горното, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16185/09.10.2023 г. по гр. д. № 46100/2022 г. на СРС, 78 състав, в частите, в които И. Д. А., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, сумите: 469,19лв. (над 130.81лв. до присъдения размер от 600лв.), представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 26.08.2018г. до 30.04.2020г. и сумата от 80лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 03.08.2022г..

В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК И. Д. А., ЕГН **********, да заплати на Топлофикация София ЕАД, ЕИК: 831609046, разноски за въззивното производство размер на 512,46лв.

ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК И. Д. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 25лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

Решението е постановено при участието на подпомагащата стана

„ТОПЛОСНАБДИТЕЛНА АГЕНЦИЯ – ЕНЕРГИЕН СЕРВИЗ - НЕБЛО ИНЖЕНЕРИНГ“

ЕООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4