Определение № 500 от 28.10.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Частно наказателно дело 427/2024
- Вид
- Определение № 500
- Подписан
- 28.10.2024
- В сила
- 05.11.2024
- Състав
- ЕМИЛ ДАВИДОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.437 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 500 гр. Ловеч, 28.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора В. Ст. В. като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Частно наказателно дело № 20244300200427 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от М. Р. П., с която моли да бъде условно предсрочно освободен, като счита, че е изпълнил целите на чл. 36 от НК.
Упълномощеният от началника на Затвора Ловеч инспектор РД Г. Д. счита, че не са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения от свобода и поддържа становището на началника на Затвора – Ловеч, същият да не бъде условно предсрочно освобождаван.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, окръжен прокурор В.
В. изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата на П., тъй като същият не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.
Служебно назначения на лишения от свобода защитник адв. Р. А. от АК – Ловеч, моли молбата на подзащитния му да бъде уважена.
Лишеният от свобода М. Р. П. участва в процеса лично и моли молбата му да бъде уважена.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В момента М. Р. П. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, 1 наложено с Присъда № 3 от 13.02.2018 г. по НОХД № 621/2017 год. по описа на ОС – Ловеч в размер на 12 /дванадесет/ години лишаване от свобода, влязло в законна сила на 06.06.2018 г., от което наказание към днешна дата е изтърпял фактически – 7 /седем/ години, 4 /четири/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни; от работа 1 /една/ година, 10 /десет/ месеца и 29 /двадесет и девет/ дни или всичко 9 /девет/ години, 3 /три/ месеца и 15 /петнадесет/ дни, и има остатък към 28.10.2024 г. – 2 /две/ години, 8 /осем/ месеца и 15 /петнадесет/ дни.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на М. Р. П. е неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение.
Видно от становището на началника на Затвора – Ловеч действително е установено, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание лишаване от свобода. Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на П. обосновават извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК, лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив при П. е в средните стойности – 49 точки, като при последващото оценяване не е отчетена промяна. Основните проблемни зони са
„Настоящото правонарушение“, изразяващо се в престъпление против личността и ескалира по сериозност; „Отношение към правонарушението“ – отрича вината за извършеното инкириминаро деяние, оправдавайки се с външни фактори, довели до извършването на престъпление, нагласите са в посока девиантно поведение – с лекота пренебрегва норми;
„Взаимоотношения“ - сериозен проблем, отгледан в условия на крайна възпитателно педагогическа и социална занемареност и формално ролеви взаимоотношения с близките си. Бил е обект на радикални възпитателни 2 мерки от страна на бащата, което допълнително го е отчуждило и е довело до ранното му откъсване от семейната среда, отрано е усвоил негативни модели на поведение; „Начин на живот и обкръжение“ - има безразсъдно и рисково поведение, води манипулативен начин на живот, използва модели на поведение, свързани със злоупотреба на алкохол; „Управление на финансите и доходи“ - няма умения за разпределяне на бюджета разходите са повече от доходите, моделите на изразходване на средствата, са постоянно бреме за бюджета с прекомерната употреба на алкохол и „Умения за мислене“ решенията и действията му са лекомислени и спонтанно повлияни от обстоятелствата, липсва каквото и да е било стратегическо житейско планиране и целеполагане.
Анализът на рискът от сериозни е в средния диапазон, засягащ обществото и околните и ескалиращ в живот на свобода, на фона на влияние на обкръжението и системна употреба на алкохол. При засягане на интересите реагира бурно с вербална агресия. Поставените задачи в корекционен план се изпълняват частично, мудно и липсва готовност за промяна.
Видно от становището на началника, при последващите атестационни оценявания риска от рецидив се запазва в същите средни стойности - 49 т., 49 т., 49 т., 49 т. Няма снижаване спрямо предходната от 49 т. през 2023 г. и при текущата оценка от 30.09.2024 г. Като ясно изразените дефицити в зоните не бележат никакво изменение. Анализът на риска от сериозни вреди остава непроменен в границата на средния диапазон, засяга обществото и околните.
Първоначалната оценка на риска от рецидив (изготвена през 2018 г.) е 49 т.
Настоящата оценката на риска от рецидив отново се запазва в средния диапазон 49 т. При л. св. П. през изминалия период в МЛС се наблюдава понижаване в зоната трудова заетост, но има повишаване в зоните взаимоотношения и междуличностни проблеми.
На л. св. П. е изготвен индивидуален план на присъдата, като в него е заложено осъзнаване на нагласите и ценностите, водещи до намаляване на вероятността от извършване на нови престъпления; повишаване на самоконтрола и придобиване на умения за асертивно поведение и осъзнаване последствията от действията, участие в живота на групата - пенитенциарни дейности, спазване на ЗИНЗС. Поставените задачи са л. св. П. да се опита да осмисли какво в конкретното деяние го прави ненормално и неприемливо и защо; да се опита да осмисли вредата от деянията и дълготрайните последствия за себе си; да се повишават уменията за адекватна преценка последствията от действията с цел дистанциране от закононарушения; придобиване на умения за дългосрочно целеполагане, съобразено с общоприетите правила.
Лишеният от свобода М. Р. П. е податлив на отрицателно влияние и е с примитивно материалистични нагласи. Лесно се приобщава към асоциални групи, където губи своята самостоятелност.
От 04.10.2018г. е устроен на работа в производствената дейност, работи в дърводелна. Поведението му е изключително самосъхранително в условията на местата за лишаване от свобода. С примитивни нагласи като тип 3 личностова структура. Ценностната му ориентация е с превес на задоволяване на неговите първични потребности. Адаптиран към условията на затвора и живота в него. Заема ниските нива на затворническата йерархия. В личностен план се представя повърхностен, безотговорен с пасивна жизнена позиция, през по-голямата част от времето предпочита да се оставя по течението.
Самоконтролът му не е на добро ниво, при засягане на интересите отговаря с вербална агресия. Не умее да разпознава проблемите и да ги решава адекватно, действа импулсивно. С две награди до момента като за последната година не е награждаван. Наказан два пъти през 2022 г. и към момента е с две действащи наказания.
От становището е видно, че лишеният от свобода П. е постъпил в приемно отделение на Затвора Ловеч на 30.05.2018 г. Процесът на първоначална адаптация към условията на живот в затвора е преминал нормално, като при престоя в приемно отделение на затвора, лишеният от свобода П. е завършил успешно задължителната програма „Адаптация на новопостъпили лица". От 04.10.2018 г. същият е разпределен във втора група, устроен на работа в производствената дейност, работи в дърводелна. На 16.02.2024 г. е бил настанен в болнична килия поради високо кръвно породено от употребата на енергийни напитки /кафе/ в големи количества.
Лишеният от свобода контактува избирателно, приятелския кръг е ограничен в рамките на килията. В общуването си е ограничен и с беден речников запас, а в междуличностните взаимоотношения понякога е конфликтен. Не умее да отстоява собствено мнение. Личностната и социалната незрялост ограничават възможностите му за справяне с житейски кризи, за вземане на алтернативни решения и ефективни действия. В усложнена среда не умее да защитава адекватно позиции, да обосновава постъпките си. Все още личи повърхностно и безотговорно отношение към собствените си действия, подвластен на моментното емоционално състояние.
От мотивираното становище на началника на затвора е видно, че не са постигнати значими резултати по поставените в плана на присъдата цели.
Поведението му в рестриктивна среда е съобразено с режимните изисквания.
Не е дал доказателства, че е започнал да се поправя и превъзпитава. Няма значима промяна в нагласите и мисленето - липса на формиране на положителни нагласи и вероятността от извършване на престъпление след освобождаването му е много голяма. Решенията и действията му са лекомислени и спонтанно повлияни от обстоятелствата. Ресурсът за положителна промяна е оскъден. Прогнозата за развитие на личността в условията на свобода на този етап все още е неясна. Има желание единствено да работи, но това му желание е с цел съкратяване на престоя му в Затвора.
Това показва липса на разбирането, че в обществото има закони и те не са пожелателни.
4
В подкрепа на становището на началника на затвора Ловеч е и доклада на инспектор Иван Иванов, съгласуван с инспектор М. П.а и гл. инспектор Н.
Н., който счита, че е нужно с лишения от свобода П. да продължи работата, съобразно изготвения план на присъдата и създаване на умения да решава възникналите проблеми, както и да се провеждат беседи с цел изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот на свобода.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода П., следва същият да е изтърпял 1/2 от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице. Фактически изтърпяването на 1/2 от наложеното наказание не е единственият и решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на П., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода М. Р. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2-две години, 8-осем месеца и 15-петнадесет дни от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с 5
Разпечатката съдържа 40 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/169cec9e-fd60-48c9-b643-4d1ad981097a